Разни истории...

Станах късно. Много късно не само за моите, но и за общоприетите стандарти за делничен ден. Главата ми тежеше от прекалено много сън, а не от безсъние. Последните два дни си дадох “лабаво”, щото така ми подсказа умореното ми тяло с повишената си температура. Докато чаках кафето да заври и пушех първата цигара за деня, пак се сетих за “Оазис”-а. През последните дни често се сещам за него...

В началото на прехода в махалата се появиха две заведения- “Оазиса” и “Дървеното”. Първите рожби на прохождащата бизнес инициативност. Днес собственикът на “Дървеното” притежава цял търговски комплекс. Построи го в съседство на мизерната будка. Не искаше да я бута от сантиментални подбуди. И сега там правят най- добрите сандвичи в квартала. Това е приказката за успелия през прехода. Но историята на “Оазиса” е малко по- различна, макар и също типична за периода. Разширена метална конструкция, която отвън не се различаваше от познатите ни до болка будки. А вътре... Вътре псевдолукс с провинциален привкус, ротативки, евтин алкохол и бандитски мутри. Сбиване всяка вечер по познат сценарий. Ченгетата вече им беше втръснало да идват по сигнали от околните къщи и блокове, а и си имаха приказка с управителя. Но през зимата на 98/ 99-а (не си спомням началото на едната или края на другата) един от вечерните побои излезе извън контрол, в резултат на което заклаха бармана и още някакъв индивид. Явно този инцидент не можа да мине тихомълком както другите и се започна шумно разследване, в процеса на което установиха, че “Оазис”-а няма никакви разрешителни- нито за строеж, нито за продажба на алкохол...
Вече са минали почти 10 години от тогава, но въпреки че парцела, на който е разположено заведението е изключително апетитен, а постройката незаконна, никой не смее да я бутне.

ХХХ

През последните дни Щутгард е хит. Повече камери отколкото в Холивуд, а полицаите са на всяка крачка. Всяка втора новина или тема в емисиите е свързана с положението в Студентски град. Онази вечер и ние снимахме там. Макар да смятах, че няма смисъл. Темата е толкова опоскана вече, че нямаше накъде.
Анкети сред състудентите на убития Стоян Балтов... Диапазонът от въпроси е известен, отговорите също...
“Защо?” “Манталитет...” “Селяния...”
Всеки трети казва, че е участвал в сбиване или е бил жертва на нападение.
Някакво момче обяснява, че редовно охраната в дискотеките го биела, но той продължава да ходи!
Нямало да се откаже.
В първия момент мисля да се заям с неговия “мазохизъм”, но един от приятелите му ме отклони с реплика, а той през това време изчезна.

После се замислих...
На 5 декември е убит Балтов. Новината минава тихомълком почти по агенциите. Кратък репортаж по БНТ.
Случилото се не ме учуди. Положението в Студентски град е такова от години. Две седмици преди да убият Балтов, пребили някакво момче, което пресичало на пешеходна пътека и “засякъл” някакъв джип.
Обичаен инцидент.
8 декември
Купонът е страшен. Никой не мислеше за убития студент. Бях скапан и макар да имах 4 предложения за празнуване, мислех да поспя. Но ми се обади Х. Не исках да бъде сама на празника, пък и апетита идва с яденето... Решаваме да отидем в един от клубовете, където ме каниха мои приятели. Изкарваме си страхотно. Клубът е готин, но знам кой е собственика му...
Истината е, че няма алтернатива. Развлеченията в София са монопол на мутрите. Те определят как ще се забавляваме. Независимо къде ще седнеш, похарчените пари ще отидат в джоба на някой дебеловрат. Това е най- бързия начин да переш и да печелиш пари. Ние сме ходещите постъпления за тези заведения...
Онзи “мазохист” донякъде е прав. Страхът има много измерения. Дали ще си седиш вкъщи, или ще бъдеш навън, пак си жертва.
Да се откажем да танцуваме, да се веселим...
Пак сме умрели.

Купонът свърши. Студентите изтрезняха. “Дойде” време за протест.
Сценарият оттук нататък е познат.
Ако трябва и жандармерията ще се намеси.
До след няколко седмици, когато всичко ще си тръгне по старому.

А ние ще продължим да работим за мутри и да харчим спечелените пари, като се веселим в техните заведения...

Кръгът се затваря отново.