четвъртък, 24 юли 2008 г.

(Образът на) Любовта (Или за силата на фотографията)



Снимка: Jah-Sen

Понякога думите са излишни...

Гледам тази фотография и се сещам за есето на Ролан Барт “Риторика на образа”...

Фактически пред нас стоят два гълъба, които се пощят, кацнали по някаква случайност на една “красива” кашпа с “красиви” цветя...

А ние какво виждаме?

Какво си мислим?

“А това, което вие го казахте, госпожо, е плод на вашето мръсно подсъзнание”- както се казва в един много известен виц, който няма да разказвам целия, защото го знаете.

Но вие не знаете друго. Че Jah-Sen замина да работи в чужбина. (Допълнение: сега се е върнал на почивка.) Не заради парите. Искаше да смени обстановката и аз напълно го разбирам и подкрепям. Светът трябва да се види. Тъй като там го скъсваха от работа, както и тук, не можехме много много да си комуникираме. Но както съм споменавал, ние си имаме задочен начин на общуване. Когато ми липсва, отивам да разгледам неговите снимки. Чрез фотографията той разпуска, а аз разбирам какво тревожи невинната му детска душа...

Направи ми впечатление, че откакто замина, фотографиите му придобиха различно излъчване.

Най- накрая се засякохме в “мрежата” и си поговорихме:

Vorce каза: мотах се из фото форума

Vorce каза: и гледах новите ти снимки

jahsen каза: хахаха

jahsen каза: :D

jahsen каза: и как са

jahsen каза: те не са толкова много

Vorce каза: нормални

jahsen каза: значи и аз съм такъв

Vorce каза: да

jahsen каза: каква обида

Vorce каза: щом така го възприемаш

jahsen каза: разбира се

jahsen каза: двояко го възприемам

jahsen каза: хем така, хем така

Наистина звучи двояко. Пак не подбрах правилната дума. Исках да кажа “позитивни”. Да, те бяха позитивни. Не че тук не правеше такива снимки, но те бяха малцинство. Преобладаваха черните образи.

Ето, вижте за сравнение:


Съвсем различно излъчване, нали?

Променяш обстановката. Променяш химията и обкръжението. И започваш да снимаш гълъби, предизвикващи онова лигаво, сладникаво усещане за щастие.

И имаш успех. Оказваш огромно влияние.

Щях да падна, когато видях, че някаква мацка е оставила следния коментар под творбата му:

“Искаш ли да се омъжиш за мен?!”

А Jah-Sen беше отговорил кокетливо и невинно:

“Ще си помисля.:)”

А пък аз си помислих:

“Господи, тая ако знае какъв психопат е Jah-Sen, както и всички останали от компанията, ще побегне с писъци...

Какво може да направи една снимка!”

П>С>

Може би и аз трябва да замина.???:)

3 коментара:

nousha каза...

"Заминаването в чужбина като начин да привлечеш предложения за женитба" :)

Съзерцател каза...

Не, не ме интересува женитбата.
По- скоро като начин за придобиване на "позитивно излъчване"- "вярата в доброто и човека, във романтиката и напразните копнежи".
Макар че съм се скитал бая и не знам дали ще свърши работа в моя случай.

nousha каза...

Напразните копнежи - защо пък да са напразни, дявол да го вземе?
Не мисля, че човек може да се промени издълбоко, ако смени средата. В този смисъл промяната в "позитивното излъчване" е абсолютно реална, но "вярата в доброто и човека..." или я имаш, или не. Примерно аз я имам, въпреки всичко, защото без нея няма да съм аз, ще кънтя на кухо. Но има места, хора, времена, когато изглеждам, сякаш съм я загубила. Но само така изглежда. Обаче ако я нямаш... мисля, че са нужни титанини усилия, за да я придобиеш. Много мъчна работа.