неделя, 25 юли 2010 г.

Да имаш и да нямаш...

- Имаш ли си някого?
- Имам.
- Коя е? Познавам ли я? На колко години е?
- Защо “я”? Защо не “го”? Странна е тази промяна на рода във въпросите ти. Първо ме питаш за “някого”, а след това всичко минава в женски род...
- Аха! Щом увърташ така, значи си нямаш...
- Имам. Себе си!

***

Колко от нас спокойно могат да кажат, че се притежават, че се имат?!
Че са наясно със себе си и не воюват всекидневно със своите демони?!
Колко?!
А колко от нас си мислят, че “имат” някого, че той/ тя им принадлежи?!

От поредицата “Разговор на деня”

4 коментара:

Jah-Sen каза...

всички имат нас, понякога, а ние имаме себе си, винаги

Съзерцател каза...

Щом казваш. :)
Принципно от нас самите не можем да се отървем никога. :))))

Nadia каза...

В момента в който започнеш да се притежаваш, ставаш предемет.
Аз бих те питала кой си, а не на кой си..

copingkoala каза...

Аз предпочитам да гоня сама себе си непрекъснато, понякога като се настигна и просто се потупвам по рамото и казвам: "Ти гониш" :) Никого нямам, и никой ме няма мене :)