Отпуснали сме с Jah-Sen след тежкия работен ден, наслаждаваме се на студените бири и гледаме “представлението”. “Шоуто” не е нещо особено, нивото е ниско, но нищо друго не ни се предлага, а както е известно “при суша и градушката е берекет”. Основната атракция е един 180-килограмов двуметров англичанин, който е толкова пиян, че едва се крепи на краката си. Залита, събаря столове, крещи, “мачка” сервитьорката с мечешките си лапи, а тя се радва като дете. Сервитьорката я познавам и разбирам- тя се слага на всички. Един пиян англичанин с пачка е по- добра перспектива от един роден пиян “рокер” без пари. Ама другите клиенти в заведението не ги разбирам. Всички, включително собственикът на бара, бързат да се поздравят с островния пияница, да го потупат приятелски по рамото, да го черпят с питие или песен. Приличат на малки деца, които търсят одобрението на татко си. Чудя се “к’ъв е тоя бе?!”. Бил “много готин пич”. “Що?!”- питам пак. Никой не може да ми каже. Дивото ме призовава да изхвърля малко течност, за да освободя място за новите бири и оставям въпросите си на заден план. Имам късмет и бързо, без много чакане, окупирам заветната кабинка в тоалетната. Отпред се е събрала една коч компания на зор и чака. А докато чакат, пичовете си говорят. За какво си говорят ли?! “Колко готин бил онзи англичанин!” Не мога да повярвам. След малко се появява сам “негово величество”. Чувам го как крещи на английски. Така заваля думите, че нищо не мога да му разбера. Не стига, че крещи, ами изпреварва всички и започва да думка по вратата и да насилва бравата.
- Заето е- нарочно го казвам на български.
Онзи продължава да удря. Започва да ми кипва. Мисля си дали да не отворя врата и както се е засилил да си вкара тъпата глава в тоалетната чиния. Или пък да му вкарам един между краката, или в коляното- едрите мъже са нестабилни и бързо се подкосяват, а този беше и пиян. Малко ще му е. Най- добре да запаля една цигара, вратата е здрава и ще издържи...
***
Беше началото на новото хилядолетие и ми се наложи да посетя по работа една приятелка, която служеше в отдел “Паспорти и визи” на булевард “Мария Луиза”. Голямата истерия по смяната личните документи все още не беше затихнала съвсем и в салона беше лудница. Вавилонска гмеж- чужденци от Азия и Африка, бленуващи карти за постоянно или временно пребиваване, и изнервени сънародници, бързащи да си извадят задгранични паспорти, за да пътуват спешно по бизнес или за удоволствие. Докато чаках и си убивах времето, в помещението влязоха под строй, облечени в елегантни костюми, цял взвод западноевропейци, придружени от 4- 5 секси български преводачки, които пометоха цялата опашка и застанаха пред гишетата, за да си получат картите. По това време влезе и близката ми.
- Какви са тия ?- попитах я.
- Ами... Консултанти на правителството, крупни инвеститори и други подобни.
- Ясно!
“Нищо ново под слънцето”- помислих си. Забелязал съм отдавна, че в доста от лъскавите заведения в центъра и в квартала ми, появи ли се западняк и всички от персонала започват да търчат, забравяйки за останалите клиенти. Не е такова отношението обаче към чернокожите и онези с дръпнатите очи. Поне в повечето кръчми, макар че знам и няколко места, където и към тях се отнасят като към “божества”. Същото поведение съм забелязвал и в доста магазини. Разни англоезични хулигани изпреварват цели опашки, само защото са англоезични. Но не предполагах, че и държавната администрация действа на същия принцип.
***
Моя приятелка ми разказва за неин познат германец. Човекът живее в каравана и се изхранва от социални помощи. Не че е неработоспособен. Напротив, даже имал и висше образование. Просто не искал да се напряга. Парите му стигали, за да преживява. Не само това, ами успявал да спестява доста крупни суми, с които през лятото предприемал пътувания в източна Европа или по на юг, където си живеел като цар. Доста често забърсвал по някое местно момиче, което си мислело, че има работа със западен богаташ. На няколко пъти той водел такива “летни завоевания” у дома си след ваканцията, но виждайки караваната му те побягвали с писък.
***
На купон сме. Някак естествено тя се превръща в център на вниманието. Едната част от гостите я превъзнася и кара да се чувства неповторима, а другата се стреми да й докаже, че е тъпа чужденка по елегантния начин, демонстрирайки колко велики са те. Усещам, че се дразни вътрешно и на едните и на другите. Но суетата й се поддава на вниманието на “ласкателите”, а “нападателите” карат нейните сарказъм и ирония да избуят, превръщайки се в щит. Опитвам се да прекъсна порочния кръг, но тя се изнервя още повече и си го изкарва на мен типично по женски. Просто, защото съм й най- близък, пък и аз съм я завел на това събиране, така че имам до голяма степен вина за създалото се положение. Външно й няма нищо, но отвътре й кипи. Толкова е ядосана, че изсипва цели казани със саркастична жестокост върху мен. Накрая ми писва и я оставям да се оправя сама с “почитателите” и “критиците” си. Сипвам си едно питие и си мисля за нашето запознанство. Срещнахме се на друго парти. Тогава една от организаторките на соарето, близка моя приятелка, ми я посочи и каза:
- Яворе, с това момиче говорите едни и същи езици.
Истината е, че като добра домакиня моята приятелка искаше да се отърве от грижите за тази чужденка и да намери някой, който да я забавлява. Компанията вече се беше наситила на чуждестранната й екзотика и я възприемаше като тежест. Макар да бях наясно какво става, реших “да упражня езиците си”. Тя беше застанала с гръб към мен и разглеждаше някакви арт джунджурии от интериора.
- Здравей- казах й
Обърна се, копринената й коса се разпиля и две хипнотични очи ме омагьосаха. Всички бяхме доволни. Другите- защото се бяха отървали от нея, а аз- защото я срещнах. И сега се случи същото. Гостите се умориха да се забавляват с нея, купона тръгна да умира, а тя се върна при мен. Започна да ме врънка да се прибираме. Продължих да говоря с Jah-Sen, но тя продължи да мрънка да си тръгваме или да й помогна да вземе такси. Помолих Jah-Sen да й обясни, че тази вечер е преминала границите на доброто възпитание спрямо мен и не смятам да говоря повече с нея засега. Той й предаде моите думи, след което съвсем разби партито. Ако Jah-Sen е много добър в нещо, то е развалянето на снобарски сбирки. Има роден талант за това. Накрая решаваме, че тримата ще се изнесем и той ще спи при нас. След относително бързо транспортиране с такси, отхвърляне на малко работа и скоростно хапване, всички се озоваваме по леглата. Настава време за “креватната дипломация”. Най- важният и успешен начин на общуване между мъж и жена. Тя се сгушва в мен:
- Май наистина днес преминах доста граници- прошушна ми в мрака и впери котешките си очи в моите.
- Да, така е...- проговарям й за първи път откакто бяхме на партито.
- Много съжалявам. Извинявай...
- Случва се. Понякога и аз го правя.- ядът ми отдавна е преминал.- Въпросът е да знаеш защо си го направил и да не губиш пътя си.
- Тези хора ми влияят зле.
- И ти на тях
Засмиваме се тихо.
- Хората тук наистина са странни. Или те третират като играчка, или като... Не мога да намеря точната дума. Уж ти се радват, а ти правят мръсотии зад гърба. Лицемерни са. Хем търсят твоето одобрение, хем те мразят. Трудно ми е да завържа нормални отношения с тях. Не мога да почувствам тази страна като свой дом. Не мога да си представя да остана да живея тук...
***
- Вече не се виждаме с него. Той се движи с теб, докато си му интересен и екзотичен, а после те зарязва. Намира си някой друг чужденец. Доста хора тук се държат така.
Думите му обобщават всичко. Живее и работи от дълго време в България. Вече си е оформил мнение и вижда нещата доста правилно според мен.
***
... Закопчавам ципа си и излизам от тоалетната кабинка. Англичанинът е изчезнал. Май е заел съседната тоалетна. Не съм сигурен. Но вече знам и разбирам. Въпросът е не с “какво е готин той?”, а защо ние сме толкова смотани и комплексирани. Връщам се в бара, за да допия бирата си с Jah-Sen. Че нощта е пред нас.
Има нещо гнило в България. Нещо, което прогнива и нейните гости.
- Заето е- нарочно го казвам на български.
Онзи продължава да удря. Започва да ми кипва. Мисля си дали да не отворя врата и както се е засилил да си вкара тъпата глава в тоалетната чиния. Или пък да му вкарам един между краката, или в коляното- едрите мъже са нестабилни и бързо се подкосяват, а този беше и пиян. Малко ще му е. Най- добре да запаля една цигара, вратата е здрава и ще издържи...
***
Беше началото на новото хилядолетие и ми се наложи да посетя по работа една приятелка, която служеше в отдел “Паспорти и визи” на булевард “Мария Луиза”. Голямата истерия по смяната личните документи все още не беше затихнала съвсем и в салона беше лудница. Вавилонска гмеж- чужденци от Азия и Африка, бленуващи карти за постоянно или временно пребиваване, и изнервени сънародници, бързащи да си извадят задгранични паспорти, за да пътуват спешно по бизнес или за удоволствие. Докато чаках и си убивах времето, в помещението влязоха под строй, облечени в елегантни костюми, цял взвод западноевропейци, придружени от 4- 5 секси български преводачки, които пометоха цялата опашка и застанаха пред гишетата, за да си получат картите. По това време влезе и близката ми.
- Какви са тия ?- попитах я.
- Ами... Консултанти на правителството, крупни инвеститори и други подобни.
- Ясно!
“Нищо ново под слънцето”- помислих си. Забелязал съм отдавна, че в доста от лъскавите заведения в центъра и в квартала ми, появи ли се западняк и всички от персонала започват да търчат, забравяйки за останалите клиенти. Не е такова отношението обаче към чернокожите и онези с дръпнатите очи. Поне в повечето кръчми, макар че знам и няколко места, където и към тях се отнасят като към “божества”. Същото поведение съм забелязвал и в доста магазини. Разни англоезични хулигани изпреварват цели опашки, само защото са англоезични. Но не предполагах, че и държавната администрация действа на същия принцип.
***
Моя приятелка ми разказва за неин познат германец. Човекът живее в каравана и се изхранва от социални помощи. Не че е неработоспособен. Напротив, даже имал и висше образование. Просто не искал да се напряга. Парите му стигали, за да преживява. Не само това, ами успявал да спестява доста крупни суми, с които през лятото предприемал пътувания в източна Европа или по на юг, където си живеел като цар. Доста често забърсвал по някое местно момиче, което си мислело, че има работа със западен богаташ. На няколко пъти той водел такива “летни завоевания” у дома си след ваканцията, но виждайки караваната му те побягвали с писък.
***
На купон сме. Някак естествено тя се превръща в център на вниманието. Едната част от гостите я превъзнася и кара да се чувства неповторима, а другата се стреми да й докаже, че е тъпа чужденка по елегантния начин, демонстрирайки колко велики са те. Усещам, че се дразни вътрешно и на едните и на другите. Но суетата й се поддава на вниманието на “ласкателите”, а “нападателите” карат нейните сарказъм и ирония да избуят, превръщайки се в щит. Опитвам се да прекъсна порочния кръг, но тя се изнервя още повече и си го изкарва на мен типично по женски. Просто, защото съм й най- близък, пък и аз съм я завел на това събиране, така че имам до голяма степен вина за създалото се положение. Външно й няма нищо, но отвътре й кипи. Толкова е ядосана, че изсипва цели казани със саркастична жестокост върху мен. Накрая ми писва и я оставям да се оправя сама с “почитателите” и “критиците” си. Сипвам си едно питие и си мисля за нашето запознанство. Срещнахме се на друго парти. Тогава една от организаторките на соарето, близка моя приятелка, ми я посочи и каза:
- Яворе, с това момиче говорите едни и същи езици.
Истината е, че като добра домакиня моята приятелка искаше да се отърве от грижите за тази чужденка и да намери някой, който да я забавлява. Компанията вече се беше наситила на чуждестранната й екзотика и я възприемаше като тежест. Макар да бях наясно какво става, реших “да упражня езиците си”. Тя беше застанала с гръб към мен и разглеждаше някакви арт джунджурии от интериора.
- Здравей- казах й
Обърна се, копринената й коса се разпиля и две хипнотични очи ме омагьосаха. Всички бяхме доволни. Другите- защото се бяха отървали от нея, а аз- защото я срещнах. И сега се случи същото. Гостите се умориха да се забавляват с нея, купона тръгна да умира, а тя се върна при мен. Започна да ме врънка да се прибираме. Продължих да говоря с Jah-Sen, но тя продължи да мрънка да си тръгваме или да й помогна да вземе такси. Помолих Jah-Sen да й обясни, че тази вечер е преминала границите на доброто възпитание спрямо мен и не смятам да говоря повече с нея засега. Той й предаде моите думи, след което съвсем разби партито. Ако Jah-Sen е много добър в нещо, то е развалянето на снобарски сбирки. Има роден талант за това. Накрая решаваме, че тримата ще се изнесем и той ще спи при нас. След относително бързо транспортиране с такси, отхвърляне на малко работа и скоростно хапване, всички се озоваваме по леглата. Настава време за “креватната дипломация”. Най- важният и успешен начин на общуване между мъж и жена. Тя се сгушва в мен:
- Май наистина днес преминах доста граници- прошушна ми в мрака и впери котешките си очи в моите.
- Да, така е...- проговарям й за първи път откакто бяхме на партито.
- Много съжалявам. Извинявай...
- Случва се. Понякога и аз го правя.- ядът ми отдавна е преминал.- Въпросът е да знаеш защо си го направил и да не губиш пътя си.
- Тези хора ми влияят зле.
- И ти на тях
Засмиваме се тихо.
- Хората тук наистина са странни. Или те третират като играчка, или като... Не мога да намеря точната дума. Уж ти се радват, а ти правят мръсотии зад гърба. Лицемерни са. Хем търсят твоето одобрение, хем те мразят. Трудно ми е да завържа нормални отношения с тях. Не мога да почувствам тази страна като свой дом. Не мога да си представя да остана да живея тук...
***
- Вече не се виждаме с него. Той се движи с теб, докато си му интересен и екзотичен, а после те зарязва. Намира си някой друг чужденец. Доста хора тук се държат така.
Думите му обобщават всичко. Живее и работи от дълго време в България. Вече си е оформил мнение и вижда нещата доста правилно според мен.
***
... Закопчавам ципа си и излизам от тоалетната кабинка. Англичанинът е изчезнал. Май е заел съседната тоалетна. Не съм сигурен. Но вече знам и разбирам. Въпросът е не с “какво е готин той?”, а защо ние сме толкова смотани и комплексирани. Връщам се в бара, за да допия бирата си с Jah-Sen. Че нощта е пред нас.
Има нещо гнило в България. Нещо, което прогнива и нейните гости.
1 коментар:
Толкова години образование, имат ефект. :)
Публикуване на коментар