неделя, 29 ноември 2009 г.

Размисли за телевизията...

През последните два дни, откакто гръмна новината за затварянето на РЕ:ТВ, сигурно проведох около 50 разговора с приятели и колеги от телевизионния бранш по темата. Чух много и различни мнения, още повече прочетох. Някои обвиняваха за провала инвеститорите и създателите на проекта, други подозираха политически натиск и задкулисни игри... Но това, което мен лично ме заинтригува, беше информацията, изнесена от Светослав Божилов в интервюто му за „Дневник”, където се казваше, че пазарния дял на аудиторията на РЕ:ТВ е достигал с мъка 1,5 % и то не винаги. Оставям настрана дали един „граждански медиен проект” трябва да гони пазарна печалба. В случая данните са важни като показател за аудио-визуалната култура на сънародниците ни. „Говорилня”- така нарече РЕ:ТВ мой познат, който иначе е доста интелигентно момче с позиция и се интересува от „сериозна журналистика”. Коментарът му е изчерпателен. Живеем във време, когато динамиката на образа е издигната в култ. Подрастващото поколение е рожба на клиповия монтаж на МТВ. Напоследък забелязвам как някои хора гледат по доста странен начин и филми, превъртайки на забързан каданс картина през плеърите си, бързащи да стигнат до края им. Все повече се утвърждава тенденцията на господство в телевизията на кратките изразни форми с ясно изведено послание. При тази ситуация все по- тежко ще става положението на студийните телевизии с тромави коментарни предавания. Още повече че нивото на дебата в България си остава доста ниско. Предпоставяни тези, повтарящи се до втръсване по всички телевизии, едни и същи доводи, едни и същи мутри...
Някои ще обвинят за тази ситуация комерсиалните оператори, налагащи „лъскавия образ”. И ще имат право. Но според мен трябва да помислим и от друга гледна точка. Новото време и новата динамика изискват нови подходи и методи на изразяване.
А нашата работа, на телевизионерите, е да намерим баланса между форма и съдържание.

П>С>
„Да живееш в интересно време”- японско проклятие. :)

1 коментар:

Анонимен каза...

Абе няколко месеца да не чета блогове и ти си почнал да пишеш цели текстове. :) Чак не повярвах като отворих google reader-a. :)