Краят на войната...

На С.


Всяка война рано или късно трябва да свърши...
Особено ако е тотална...
Няма значение как...
Просто трябва да свърши!

Независимо дали ще загубим “Македония”, или “сърцето” си. Те така или иначе вече са изчезнали под тоновете бомби и реките от кръв. Очертанията им са нереални и вече не могат да служат за алиби на кръвопролитието. Всичко вече е стигнало точката на безсмислието...
Това е края на войната.

Когато изморените махмурлийски погледи на враговете се срещнат невярващи над касапницата на полесражението. След това всеки от тях ще побърза да обърне гръб и да поеме в различна посока. Всеки със своята тежест и товар.
Радостта на победителя ще се вгорчава от тънкия глас на страха от реванша на съдбата. А победеният ще е толкова смазан, че няма да проумее, че за пръв път може да диша свободно, без страх.

Всъщност, победители и победени няма. Всичко е относително...
Всъщност, победителят е един – дивата изгаряща страст за живот. Тя заглушава всичко. Самият живот!
Скоро забравата ще покрие белезите и радостта ще замени умората.
До началото на следващата война...

Но всяка война си има край.

Спете спокойно, деца!

П>С>

- Всяка? - попита тя
- Да, всяка- излъгах я аз, защото знаех за нескончаемата война вътре в мен, която водя всеки ден, както и мнозина други...
Не, не лъжех! И тази война ще има край... При това неизбежен! :)