Съзерцателят гледа, но не наблюдава. Вижда, но не се взира. Мисли, без да се замисля. Не се бори за нищо, така че нищо не губи. Той иска да проумее светът, а не да го променя. Защото “Ние сме във времето и времето е в нас. То нас обръща и ние него.” Съзерцателят не агитира, нито убеждава, нито съди, а споделя. Писанията му са нaсочени към него, а не към другите. Чрез тях той иска да разбере себе си. Те са плод на емоциите му, блуждаещите му мисли и на болезненият му опит. Може на някой да не му харесват, но той не твърди, че е прав. Просто пише за нещата, както ги вижда.
В броя "За опаковката и хората” на студентското предаване "Ку-ку презареждане" се пазарува много. Всеки търси и избира себе си. Молът, фризьорският салон, дискотеката в студентски град и хай-лайф събитие в заведение са местата, където можем да намерим различни опаковки. Пространствата се завъртат и показват страните на уж един и същи свят като цветове на кубчето "Рубик".
В тези пространства като в страната на чудесата бродят две различни Алиси. Хай-лайф журналистката и пи-ар Нина Никол и студентката по логопедия Даниела Станкова.
По време на Студената война две деца от воюващи страни в „третия свят” - виетнамското момиче Ха и палестинският юноша Ахмад, се озовават в социалистическа България. Общото между тях е начинът, по който пристигат в страната ни. Ха е „осиновена” от българската поетеса Блага Димитрова, която се „влюбва” в нея по време на своето посещение във Виетнам през 1967 г.
През 1979 г. българският журналист Иван Гарелов отразява касапницата на ливанската гражданска война в Бейрут. Там той се запознава с Ахмад и го кани да дойде в България, където да осъществи своята мечта „да стане лекар”. Вече в страната ни, двете деца са поставени в светлината на прожекторите на пропагандата и се превръщат в символ на „комунистическия интернационализъм”. Постепенно обаче осветлението в „залата на социалистическа България” започва да намалява, а с падането на Берлинската стена изгасва съвсем и двете деца са принудени да слязат от „сцената”, оставени насаме със своите съдби. Именно тези съдби ще видим в документалния филм на Светослав Драганов „Децата на дружбата”.
Лицето Драганов вече е доказало с филмите си („Животът е прекрасен, нали?” и „Самодейци”), че има усет за изобразяването на необикновени човешки истории. Както и предишните му творби, така и „Децата на дружбата” е заснет в стила на „реалното кино”, доминиращ над новата документална вълна в България. Липсва задкадров текст и се използват похвати, характерни за игралното кино. Целта на екипа, заснел филма, е да остави зрителя да се потопи в света на героите без излишни внушения. И това е постигнато чрез добрата операторска работа на Светла Нейкова и Александър Крумов, допълнена от музиката на Георги Дончев. Зрителят лесно се асоциира с героите - Ха и Ахмад, разбира техните дилеми, разпокъсването между техните стари родини и България, желанието им да намерят себе си и да бъдат щастливи. Това не е филм само за системата, господстваща в България преди 10 ноември 1989 година. Той поставя много по-философски и екзистенциални въпроси като отношението между родители и деца, отговорността на първите за съдбата на вторите или как пътят към ада може да бъде застлан с добри намерения. Фабулата на лентата е актуална и днес, когато гледаме по телевизионните екрани как разни западни звезди осиновяват африкански деца, водени от чувството за състрадание. За съжаление, според мен, концентрирайки целия сюжет върху Ахмад и Ха, Светльо Драганов не доизгражда образа на техните „родители” - Блага Димитрова и Иван Гарелов. Те присъстват „призрачно” чрез архивните кадри на пропагандната машина, но ние не разбираме техните лични мотиви за „осиновяването”. Може би това решение на режисьора е било продиктувано именно от желанието да представи усещането за безпътица и душевно раздиране в главните герои.
При всички положения филмът си заслужава да бъде гледан.
- Е, какъв е плана? - Пак ли за плана... Добре! Значи... Ще те отвлека на безименен остров и ще поискам откуп от баща ти. Добър ли е плана? - Баща ми сега няма пари и има много деца. Така че- лош план! ... - Тогава... - По- добре започни да правиш порно филми. - ... ще те направя звезда... - В порно бизнеса ли? - О! Искаш ли? - Това ще бъде план „я”, ако всички други се провалят.
Малко по- късно, след още доста врънкане за” плана”:
- Добре! Ето ти плана: смятам да търся финансиране за някои от моите филмови проекти в чужбина. Ако искаш, можеш да ми помогнеш! Имаш доста познати в бранша, а със своя чар ще ги омаеш и ще пренасочиш част от парите, които твоите сънародници дават на екзотични източноевропейски творци към мен. - За порно филми ли става въпрос? - Не! - Жалко! Честно казано, предпочитам да ограбвам банки, отколкото да попълвам форми за европейски проекти... - О! Бони! Ще правим римейк на „Бони и Клайд”, а? Направо да основем нова „Фракция Червена Армия”! Ще сложиш Улрика Майнхоф в малкия си джоб! - Не! Те не са имали стил и са действали прекалено кърваво! - Ами тогава... - Да се върнем към порно бизнеса...
Имам подозрителен и криминален вид, а митничарите са тъпаци! Може ли някой да им проведе едно обучение и да им обясни разликата между чубрица и марихуана! Обръщам се към компетентните органи с тази молба.
Ошав
И местните правят ошав, но в него слагат много повече сушени плодове, освен ябълки и сливи, като кайсии например, плюс ядки и семена. Понякога диванетата добавят и алкохол. Резултатът е прекрасен. :)
Сняг
Снегът е хубаво нещо, когато го има. Без него зимата не е същата! :) Моржуване + алкохол+ красива гора= незабравимо изкарване. :) Така съм чувал. ;) Но тази година “бялата субстанция” навсякъде е кът, а ако се появи е много рехава. :( - 3 С
Снимки
Това са снимките! Други няма! Вероятно искаш онези- “неадекватните” с лек порно уклон, но вече ги унищожих- съжалявам! :)
Равносметка ‘09
Посетени 4 музикални фестивала и около 100 концерта. 3 фестивала пропуснах- все пак трябва и да се почива. :) Участие в 2 телевизионни фестивала, 1 симпозиум изпуснах, но не можах да се клонирам. :( 4 номинации и 1 награда- не е много, но пък от сърце. Изминах около 7000 километра. Посетих много нови места и видях стари, обичани от мен, в нова светлина. Пътувания, изпълнени с прекрасни преживявания. През ръцете и очите ми с редакциите са минали около 70 сценария. Участвах в организацията на около 37 снимачни процеса и около 20 монтажа. За съжаление, според мен, производителността беше ниска. Много малко от създаденото излезе на екран. Имаше много неуредици и много нерви. Но за сметка на това работехме с удоволствие и се забавлявахме. Само 5 статии написах тази година. “Печата” ми липсва, но и кризата го удари много силно. 23 баскетболни мача, над 40 партии билярд, 4 планински прехода и 3 спаринга. 12 клубни купони и още толкова частни. Запознах се с много интересни хора. Спечелих нови приятели и преоткрих старите си. Обичам ви! Прескочих “трапа” и предизвиках медицински прецедент. Лекарите така и не разбраха какво ми е имало, а доктор Хаос беше прекалено зает, за да се заеме с моя случай. Онзи горе реши, че няма да ме прибере. Явно му трябвам още тук, на земята. В момента се чувствам доста добре физически. Майка ми също преживя болестите. Засега се крепи. Онази с косата подмина “синдиката” тази година. Всичките ми близки хора са живи и в относително добро здраве. Някои се завърнаха и от Афганистан. :) Никога не съм бил богат, но и не почувствах липса на пари. Върнах почти всичките си задължения, с изключение на два дребни дълга до 50 лева, които смятам да ликвидирам януари 2010. Кризата не ме тревожи в личен план, страхувам се за някои от проектите ми, на които много държа. Но вярвам, че нещата ще се оправят. Поне ще направя каквото зависи от мен, за да ги реализирам. През тази година една невероятна жена влезе в живота ми, а друга не по- малко невероятна премина през него като метеор. Получих много обич и подкрепа в тежки моменти. Само любов, без никаква ревност. :) Тенденцията към интернационализиране на интимния ми живот не само се върна, а и се засили. Не искам да засягам българките, но все по- трудно ми става да открия сред сънародничките жена, която да ме впечатли и заинтересува емоционално, интелектуално и сексуално... В общи линии 2009 г. за мен като усещане и емоции беше щастлива и спокойна. :)
Въпросът
Седя си пред чаша горещо кафе с тежък махмурлук и си задавам въпросът, който ме гризе всяка година по това време: “Каква е разликата между старата и новата година?!”. Небето е същото, физиономиите са същите, обстановката е същата, независимо къде си... Еуфорията ще спадне полека и ще се върнем в коловоза на нашите животи. Но това ще стане утре! Нека се отдадем на днешния ден! :) Виждам как към мен се е запътила една чаша с греяно вино, а и “хуните” пристигнаха...
Желая ви да направите 2010 година щастлива за вас, мои известни и неизвестни читатели! :))))))
- Кое ме накара в тази минута да стана националист?- запита господин К.- Това, че се сблъсках с националист. Ето защо трябва да се изкоренява глупостта- защото тя кара да оглупяват и онези, които я срещат.
Из “Любовта към родината и омразата към националистите” от поредицата “Разкази за господин Койнер” на Бертолт Брехт
П>С> Толкова от мен като коментар за така наречения “новинарски” референдум.
- Харесва ми новия ти външен вид... - Ти си единственият, който го харесва. - Защото имам вкус. Само аз си оставам същия грозник. Нуждая се от промяна... - Като заговорихме за промяна, какви са бъдещите ти планове? - Да остарея, да надебелея и да умра. - Грозен и дебел- това е последния писък на модата! Наблегни на дебел! - Винаги съм се стремял да бъда мъж със стил и класа.
