“Никоя жена не бива да чува, че някога друга жена е била повече обичана от нея!”
Верно е!
Проверих го!
Така че внимавайте в картинката! ;)
П>С>
“Опасен чар” си остава един от най- великите български филми за мен.
П>П>С>
Апропо, аз също се смущавам от хубави жени.:)
Не ви обещавам нито слава, ако победим, нито безсмъртие, ако загубим и загинем!
Единственото сигурно е приятното изкарване!;)
Още една статия написана от Зоран Димитровски за списание “Фокус”, брой 686, третираща българо-македонските взаимоотношения и създадената от Атлантическия клуб брошура.
Седя си както винаги в нощта, обзет от творческо вдъхновение и пиша ли, пиша...
Някъде ме чакаха, ама забравих къде...
Но знам кой.:)
После поглеждам в кю-то, скайпа, джабера и т.н., а те са там- моите приятели вампири, вещици и таласъми.:)
Специален поздрав за потопилите се в нощната треска.
Днес, както Ви е известно, се навършват 100 години от обявяването на Независимостта на България. Докато величайшата нация се отдава на поредните празненства, фанфари и паради, аз се сетих за едно творение на Александър Дюма, което ще си позволя да предоставя на вашето внимание:
“Каква е разликата между свобода и независимост?!
Свободата е пожертване на част от своята независимост, което всеки гражданин прави, за да се създаде един общ фонд от свобода, наречен закон.
Независимостта е правото за пълно разгръщане на всичките ни способности и задоволяването на всичките ни желания.
Свободният човек е член на обществото; той се опира на съседа си, който също се уповава на него; и както сам се жертвува за другите, има право да изисква и другите да се жертват за него.
Независимият човек е дете на природата; той се уповава само на себе си; негов съюзник е планината и гората; негова закрила са пушката и камата; помощници- зрението и слухът.
Със свободни хора се създават армии.
С независими хора се създават шайки.
На свободните хора се казва, както Бонапарт пред пирамидите: “Стегнете редиците”.
На независимите се казва, както Шарет е казал при Машку: “Веселете се, момчета!”
Свободният човек се вдига при зова на своя крал или на своята родина.
Независимият човек се вдига при зова на своя интерес или на своята страст.
Свободният човек се сражава.
Независимият убива.
Свободният човек казва: ние.
Независимият казва: аз.
Свободният човек значи братство.
Независимият човек значи само егоизъм.”
По- нататък Дюма дава като пример за “независими народи и хора” черногорците, албанците и българите!
Дали е прав?!
Или това е поредния опит за омаскаряване на България в стил БиБиСи?!?!:)
Честита НЕЗАВИСИМОСТ, сънародници!
П>С>
Ей, много са нагли тия франсета! Много им знае устата, а? :)
Трудна е нашата пишман творческа работа. Няма шега, няма измама...
Идва режисьорът, с когото иначе се напасваме много добре, и казва “тука нещо не ми харесва, промени го”. После идва изпълнителната продуцентка, на нея нещо не й допада и пак “промени го”...
И това са леките случаи.
Имал съм ситуации от типа- “до утре искам 10 скеча, опрай са!”
Е, не се работи така!
Ник’во разбиране!!!
Творческата работа изисква вдъхновение.
А вдъхновението е трудно уловимо- трябва да го поиш, да го храниш... :)
Но никой не го е грижа!
Казах на продуцентката, че не става така, трябва ни някакъв стимул и тъй като ще забавят парите, й предложих за всеки хубав скеч да танцува пред сценаристите по един ориенталски танц!;) Досега не сме видели нито едно изпълнение! Няма кючеци- няма хубави скечове- няма кючеци... Затворен кръг!!!
Та за какво ви разправям всичко това?
“Поентата”, както казват братята македонци, на това словоизлияние е:
Хубаво е да има кой да те вдъхновява, за да можеш да твориш!
Т.е. МУЗА!
Някого, когото да докосваш с думите си и да оставяш следа...
Днес разбрах, че съм вдъхновявал някого. И ми стана много приятно.
Оказа се, че съм бил МУЗ (мъжки еквивалент на муза!).:)
Още по- хубаво ми стана, защото човекът, когото съм вдъхновявал, ми е отвръщал със същото, за което сърдечно му благодаря!
А СЕГА СЕРИОЗНО:
Истината е, че не пиша за пари (което не означава, че се отказвам от хонорарите си:)), нито за кючеци.:)
Когато разбера, че някое от моите произведения е докоснало поне един човек и го е накарало да размисли или пък го е вдъхновило да направи нещо, това ми е достатъчно, за да продължа напред. Знам, че не съм сам на този свят.
Затова наистина много се радвам, че моите неща са докоснали този човек, който, без майтап, също ме вдъхновява.
П>С>
Трябва да легна да поспя, иначе няма да спра да пиша простотии
Говорим си с една приятелка. И както си говорим, не щеш ли, пак се появи тази думичка “любов”! Някои й викат “любоф”, други “либоф”, но без значение как я изговарят или изписват хората- тя винаги изскача някъде откъм гърбо и ни халосва по главата! А като ни халоса по главата, започва едно чудене, едно маене: “Любов ли е това?!?!?!”. Наскоро и аз зададох този въпрос! Любов ли е? Или пък привързаност? Или е обич? А къде е разликата?
Мразя да употребявам тази дума, както отбелязах наскоро в блога на Лидия, но го правя. Може би от не май къде, може би от незнание...
Та реших да тръгна от общото към частното:
КАКВО Е ТОВА ЖИВОТНО ЛЮБОВТА, ПО ДЯВОЛИТЕ, И ИМА ЛИ ТО ПОЧВА У НАС?!?!?!?!
Очаквам отговорите ви в коментарите!
Па барем стигнем до истината...
(Принципно не смятам Лиза за особено секси, но в този клип винаги ми е обирала точките... Какви неща правят режисьорите и операторите!!!:) А дали е имала дубльорка?)
срещу Бари Уайт
- Вие двамата ли сте?
Абсолютно безсмислен въпрос. Вероятно излезе толкова идиотски, защото беше бая подпийнала и сама не знаеше какво говори. Но разбрах какво има предвид. Питаше дали с нея сме заедно. Демек дали сме двойка...
- Ами все се опитваме да станем трима, но не се получава- засмях се аз.
ххх
След това получих доказателство колко мръсно е пияното женско (под)съзнание.
Помислила си, че искаме да направим тройка...
А думите ми имаха съвсем друг смисъл...
Първо се подмладих.:) После жените около мен полудяха. Не знам какво става тези дни, но създанията от нежния пол се избиват да ми правят комплименти! Разбрах, че съм “привлекателен”, “елегантен”, “брадата ми отива и ме прави мъжествен”... Оказа се, че дори съм “красив” и “секси”!
Уау, не мога да повярвам! Един и същи човек ли виждаме!:)
Ето ги плодовете на еманципацията!;)
П>С>
Освен че се чувствам неудобно, започвам и да се тревожа. Ако съм съгласен за нещо с покойния генерал Лебед, то е, че “мъжът не трябва да бъде красив”.
Имал съм всички жени, които съм искал... (без една, ама добре че нея я нямах:))
А накрая винаги се чудя защо съм ги искал. :)
П>С>
Любими мои,
Не се впрягайте, този пост е в кръга на шегата.:)
Повече информация за организацията може да видите тук>
“НИЕ МЕДИЯ” отдава признание чрез награди на “игровите иноватори”;) (game changers): хора, проекти, идеи и организации, довели до промяна и вдъхновяващи по- добър свят чрез медиите.
Номинации се приемат до 15 септември.
Критериите за наградите можете да видите тук>
Ако смятате, че в България има личност, организация или проект, които им отговарят, номинирайте го онлайн.
Макар у нас тези награди да са неизвестни, на запад се ползват с голям авторитет.
Знаеш ли какво си мисля?
И
Знаеш ли какво забравих?
Не знам как е при вас, но тези два въпроса са запазена марка на нашето семейство!
А и досега не мога да си обясня техния смисъл и страшно ме дразнят.
Днес отивам да напазарувам на майка ми. Взимам списъка с покупки, отивам в маркета, пълня количката, плащам, излизам с торбите и на половината път...
Джиесемът иззвъня, а предчувствието ми се оказа вярно:
- Знаеш ли какво забравих?!
- Днес телепатичните ми способности са отслабнали- засмях се аз
- Захар! И повече вземи, че ще трябва за сладкото.
- Добре! Само това ли е?
- Да, да...
Затвори. Минах през една бакалия наблизо, взех захар и продължих. Точно пред входа мобилният ми пак изквича:
- Знаеш ли какво друго забравих?
Този път се озъбих като куче и изръмжах:
- Не!
- Хляб бе! Хляб забравих да ти кажа да вземеш!
Майки! Какво да ги правиш?!
П>С>
Започвам нещо да се плаша. Напоследък забравя прекалено много дори за нейните стандарти.:( Чудя се дали не е нещо повече от типичната ни семейна разсеяност.
Powered by Blogger And Webtalks Templates и леко модифицирано от Jah-Sen и Ворце
