Знаеш ли какво си мисля?
И
Знаеш ли какво забравих?
Не знам как е при вас, но тези два въпроса са запазена марка на нашето семейство!
А и досега не мога да си обясня техния смисъл и страшно ме дразнят.
Днес отивам да напазарувам на майка ми. Взимам списъка с покупки, отивам в маркета, пълня количката, плащам, излизам с торбите и на половината път...
Джиесемът иззвъня, а предчувствието ми се оказа вярно:
- Знаеш ли какво забравих?!
- Днес телепатичните ми способности са отслабнали- засмях се аз
- Захар! И повече вземи, че ще трябва за сладкото.
- Добре! Само това ли е?
- Да, да...
Затвори. Минах през една бакалия наблизо, взех захар и продължих. Точно пред входа мобилният ми пак изквича:
- Знаеш ли какво друго забравих?
Този път се озъбих като куче и изръмжах:
- Не!
- Хляб бе! Хляб забравих да ти кажа да вземеш!
Майки! Какво да ги правиш?!
П>С>
Започвам нещо да се плаша. Напоследък забравя прекалено много дори за нейните стандарти.:( Чудя се дали не е нещо повече от типичната ни семейна разсеяност.
1 коментар:
бакалията...
Публикуване на коментар