Показват се публикациите с етикет несериозно ;). Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет несериозно ;). Показване на всички публикации

четвъртък, 5 август 2010 г.

Голямото местене по дългия път

Als Zarathustra dreissig Jahre alt war, verliess er seine Heimat und den See seiner Heimat und ging in das Gebirge. Hier genoss er seines Geistes und seiner Einsamkeit und wurde dessen zehn Jahre nicht muede...



НАКРАТКО: БЛОГЪТ СЕ МЕСТИ НА НОВ АДРЕС- http://www.suzercatel.net/

НАДЪЛГО:

Някак неусетно блогът навърши три години. И като всяко дете на тази възраст подивя. Започна да троши и разглобява всичко попаднало в ръцете му, да бърка в контактите, да събаря столове и мебели. Двамата с Jah-Sen се видяхме в чудо. Уж се бяхме подготвили като родители за този период, бяхме изчели цялата налична педагогическа литература и знаехме, че това е неговия начин за опознаване на околния свят, но нещата започнаха да излизат извън контрол. Макар да не искахме нашите семейни проблеми да излизат наяве, положението стана нетърпимо и решихме да се посъветваме с приятелски блог семейства какво да правим. При тези консултации се оказа, че сме били в неведение за много факти относно блоговете и тяхната психология. Това, което ни фрустрира най- много, беше разкритието, че положението с възрастта при блоговете е подобно с това на кучешките години, т.е. една блог година се равнява на седем човешки. Оказа се, че се грижим не за тригодишно бебе, а за двадесетгодишен хулиган. Започнаха да ни гризат основателни съмнения, че невъздържаното поведение на нашата рожба е резултат от злоупотреба с наркотици и алкохол, а не от невинно детско любопитство. Когато взехме решението да създадем блога, с Jah-Sen се споразумяхме, че за разлика от повечето български родители няма да дундуркаме отрочето си до преклонна възраст, а ще го стимулираме с навършването на пълнолетие да поеме по свой собствен път. Но реализацията на това решение щеше да бъде трудна. При всеки намек да започне работа или да помисли за бъдещето си, този гаден хаймана- блогът започваше да се държи все по- невъзпитано и предизвикателно. Спря дори да се къпе и да почиства стая си, в резултат на което къщата заприлича на кочина!
Тогава се сетих, че преди известно време Даниел беше казал, че “да смениш блога е по- лесно, отколкото да смениш къщата и по- безболезнено, отколкото да смениш жената”. Jah-Sen се съгласи с мен. Незабавно преведохме плана си в действие.
Решихме старата къща да я оставим на хлапето- нека се оправя с кочината. Така местните клюкарки няма да ни обвинят, че не сме направили нищо за детето ни. Но пък му спряхме издръжката, за да видим какво ще направи. Вероятно ще му идваме на гости от време на време, но няма да му казваме новия си адрес, за да не ни се натресе неканен.
А ние изтеглихме спестяванията си и купихме малка вила в планината, обзаведохме я в минималистичен японски дзен стил, след което се оттеглихме на заслужена почивка в нея.
Не вярвате ли вие, елате ни на гости.
Адресът е http://www.suzercatel.net/
Така че, ако имате проблеми с блога си, можете да последвате нашия пример.
Хайде със здраве! Трябва да бързам, че Jah-Sen монтира новите галерии в къщата и като свърши ще е уморен и гладен, а аз не съм забъркал нито коктейлите, нито съм сготвил.

сряда, 16 юни 2010 г.

Мръсни стандарти

- Добро утро, моряко! Как си?
- Добро утро, вещице! Снощи те сънувах...
- Мръсен ли беше сънят ти?
- Ами... Не, не мисля...
- Защоооооооооооооооооо?!?!?!?!?
- Защото нашите представи за мръсно са различни от общоприетите стандарти. Всъщност, ние поставяме нови стандарти за "мръсно"...

От поредицата "Разговор на деня"

вторник, 8 юни 2010 г.

Българите

Ку- ку презареждане "Българите" from on Vimeo.



Кой е истинският българин? Този въпрос задава Ку-ку Презареждане в новия си брой. Ще се срещнем последователно с главата на циганско семейство, популярна журналистка, бесарабска българка и мюсюлманин - всички те ще споделят своите виждания по темата за българското и българщината.

Може ли циганската кръв да обедини българите? Разделя ли религията хората? Сплотена нация ли сме? Ще успее ли пъкленият план на проф. Евгениев? За агресивния национализъм и пролуките в националните ни практики и манталитет. Задружни ли сме или не сме за другите, това което сме за себе си...

вторник, 25 май 2010 г.

За хората и кучетата

Ку- ку презареждане "За кучетата и хората" from on Vimeo.

Директивата на Европейската комисия е категорична: насилието следва да бъде по-широко внедрено в българското общество. Агресията, конфликтите, противопоставянето в националните ни практики – в университета, на работното място, на трибуните и спортния терен, в умовете и сърцата ни. Как предразсъдъците и наложените стереотипи припознават непременно враг отсреща, за ивицата „Студентски град” в София, кога контролът означава прекомерен натиск или е просто десет лева глоба. И така докато се замислим, че бездомните кучета хапят, единствено защото си нямат уютен дом...

четвъртък, 7 януари 2010 г.

Порно бизнес и обири на банки

- Е, какъв е плана?
- Пак ли за плана... Добре! Значи... Ще те отвлека на безименен остров и ще поискам откуп от баща ти. Добър ли е плана?
- Баща ми сега няма пари и има много деца. Така че- лош план! ...
- Тогава...
- По- добре започни да правиш порно филми.
- ... ще те направя звезда...
- В порно бизнеса ли?
- О! Искаш ли?
- Това ще бъде план „я”, ако всички други се провалят.

Малко по- късно, след още доста врънкане за” плана”:

- Добре! Ето ти плана: смятам да търся финансиране за някои от моите филмови проекти в чужбина. Ако искаш, можеш да ми помогнеш! Имаш доста познати в бранша, а със своя чар ще ги омаеш и ще пренасочиш част от парите, които твоите сънародници дават на екзотични източноевропейски творци към мен.
- За порно филми ли става въпрос?
- Не!
- Жалко! Честно казано, предпочитам да ограбвам банки, отколкото да попълвам форми за европейски проекти...
- О! Бони! Ще правим римейк на „Бони и Клайд”, а? Направо да основем нова „Фракция Червена Армия”! Ще сложиш Улрика Майнхоф в малкия си джоб!
- Не! Те не са имали стил и са действали прекалено кърваво!
- Ами тогава...
- Да се върнем към порно бизнеса...


От поредицата „Разговор на деня"

понеделник, 14 декември 2009 г.

Бъдещи планове

- Харесва ми новия ти външен вид...
- Ти си единственият, който го харесва.
- Защото имам вкус. Само аз си оставам същия грозник. Нуждая се от промяна...
- Като заговорихме за промяна, какви са бъдещите ти планове?
- Да остарея, да надебелея и да умра.
- Грозен и дебел- това е последния писък на модата! Наблегни на дебел!
- Винаги съм се стремял да бъда мъж със стил и класа.

От поредицата „Разговор на деня”

петък, 4 декември 2009 г.

Женската голота

Станислав Лец пита:
- Разголените жени интелигентни ли са?
- Зависи как се разголват- отговарям му задочно.

П>С>
Инспектор Мегре разпитва собственика на стриптийз бар (не си спомням в кой от епизодите) и накрая заключава:
- По дяволите, похарчих състояние, за да облека жена си, а вие сте направили състояние, като събличате чуждите жени... :)

четвъртък, 3 декември 2009 г.

Въпросче...

Той смачка празната цигарена кутия и се обърна към бармана:

- Извинявай, имаш ли кошче?

- А, питай ме някое друго въпросче- отговори пичът през дънещата музика

- Гладна кокошка просо сънува...

От поредицата „Разговор на деня”

неделя, 8 ноември 2009 г.

За секса...

Ако след това леглото е здраво- сексът не си е струвал...


От цикъла "бързи мисли"

четвъртък, 15 октомври 2009 г.

Среща (Традициите не са това, което бяха...)

- Имам среща...
- Дано ти върже...
- Братовчедка ми ли?! Това ми мирише на отлъчване от църквата и прокурор...
- Ех, традициите не са това, което бяха...

вторник, 29 септември 2009 г.

Садист

- Благодаря- издърпах банкнотата и оставих стотинките в паничката до касата- Лека работа!

Продавачката ми се усмихна, подавайки ми торбата с покупките.

- Защо постоянно им се подиграваш?- попита ме тя, след като излязохме от магазина- Голям садист си!

- Какво имаш предвид?- погледнах я изненадано.

- Ами постоянно им пожелаваш “лека работа”. Как може работата да е лека?

- Ееее! Ние, българите, имаме поговорка “трудът е песен”...

- Ха! Но вие не сте най- работливите хора, които съм виждала...

- Не си чула продължението на поговорката: “трудът е песен- ама друг да я пее”- засмях се аз.

- Ти наистина си садист!- отвърна ми през смях тя.

Ех, тежък е живота на садиста, не е като да сечеш дърва! :)

събота, 12 септември 2009 г.

Българското интернет общество...

Написах този текст вчера, но (каква ирония на съдбата) “мрежата” ми беше прекъсната и не можах да го публикувам. Ала воден от максимата по- добре късно, отколкото никога- обнародвам го днес:

Подготовката на кампанията “Свобода, а не страх 2009” кипи със страшна сила! Вече получих над 20 съобщения и писма за утрешния протест при катедралната църква “Свети Александър Невски”. Чинно си сложих и банер в подкрепа на “електронната свобода”, макар и със закъснение- признавам си. Но въпреки това не успях да се освободя от раздразнението в душата ми. Мислите ми все се връщат към дискусията “Свободата в мрежата. Протестът- онлайн и офлайн”, организирана по време на тазгодишните “Дни на свободното слово” под вещото водителство на дълбоко уважаваните от мен Константин Павлов- Комитата и Богомил “Бого” Шопов. Това, което ме човърка отвътре постоянно и не ми дава мира оттогава, са не неточностите в историческите примери, използвани от бате Коста, за да обоснове своите тези (макар че и те са непростими), а една реплика, произнесена не си спомням от кой от двамата видни блогъри, но разбила детското ми съзнание...

Тя гласеше (цитирам по памет): “Целта на протестите, организирани в Интернет, е да изкарат на улицата 2000 души, които да бъдат заснети от една камера, която да ги покаже на милиони...”

Мисля, че коментарът е излишен.

Но все пак да попитам: “К’о ще пра’им ако камерите закъснеят или пък не дойдат, както не дойдоха танковете през 90те?” А? Какво правим, другари!? Как дядо Йоцо от Каспичан ще разбере, че в София е имало протест в “защита на електронната му свобода”?!

Ами другият вариант- когато дойдат камерите. Какво ще правим пък тогава? Като мине заснетият материал през монтажните, ще се изненадате какво се получава. Гледах паралелно всички новинарски емисии по време на протеста на 14 януари тази година. Ряз оттук, ряз оттам и такива неща видях като изказвания, дето нямаха нищо общо с оригинала. Знам ги аз тия мурафети, нали се занимавам с подобни неща.

И последният ми въпрос: Каква е тази “велика”, “алтернативна”, “гражданска” медия, която разчита водещите телевизионни канали да разпространят посланието й?!

В Египет и Иран, където Интернет е стократно по- цензуриран отколкото в България, а достъпът до него е 10 000 пъти по- труден, движението “Кефая” и поддръжниците на Мусауи изкараха на улиците стотици хиляди хора само чрез съобщения, разпространени по “мрежата”, докато телевизионните канали излъчваха чалга клипове...

Срам, другари, срам!

П>С>

Срещнах един приятел, когото винаги съм уважавал заради гражданската му позиция и активизъм. Попитах го дали ще участва в днешния протест, а той ми отговори, че ще сменя квартирата, ще пребоядисва и ще му е трудно да се включи. Изказването му не предизвика негодувание в мен. Разбрах го. Когато се събудих, също не бях в протестно настроение. Затова първо свърших бизнес задачите си и след това отидох на сборното място. Часът беше към 12.30 и нямаше никой...

Срам ме е, другари! Срамувам се от себе си. Добре че самурайският ми меч не е тук, защото щях да си направя харакири!

събота, 25 октомври 2008 г.

Социален социопат !

Току-що разгледах блога на една позната. Погледът ми попадна на връзките, които е сложила към други блогове. Оказа се, че и аз присъствам там. Но това, което ме удари по главата, е определението, дадено за мен:

“Явор- социален социопат”!

Не може да бъде казано по- добре! : D

неделя, 5 октомври 2008 г.

Стокхолмският синдром на “любовта” и капитализма

- Интимните връзки на работното място са вредни за бизнеса. Факт! Но я ми кажи, как да завържеш връзка извън работата? Работим по 12- 18 часа, после минаваме през бара, обръщаме по 3 големи и се прибираме пребити... Понякога забърсваме в дискотеката някоя, дето на другата сутрин се чудим коя беше...

- Дааа, така е! – присвих рамене и отпих от брендито- Ами... Ти имаш хубави колежки, аз също- ще те запозная с моите, ти с твоите, па може да излезе нещо...

Засмяхме се.

Наскоро един приятел се ожени за своя колежка след тригодишна връзка. Приятелка пък е завъртяла любов с колега и сагата им продължава повече от година. Тези хора са непрекъснато заедно- почти по 24 часа в денонощието. Твърди, че е много щастлива. Иначе е много свободолюбив човек и обича постоянно да е в движение, харесва промяната...

Затова се озадачих, когато разбрах за "аферата" й. Но тя ми отговори, че се “чувствала свободна ”. Знам ли. На мен подобни връзки ми изглеждат задушаващи. Но напоследък има епидемия от такива. Постоянно научавам за нови работни връзки. Гореизложеният диалог до голяма степен обяснява защо се e стигнало до подобно положение. Времето е много динамично, постоянно сме заети и не можем да хвърлим поглед встрани. Нямаме време за лов, така да се каже.:)

Все повече трудовите общности заприличват на секти. Обсебват цялото ни време и внимание. Този модел отдавна е наложен в Япония. Гледах документален филм за “Мицубиши”. Представиха семейство, в което мъжът и жената работят в компанията, живеят в жилище на компанията, в квартал на компанията, естествено карат кола на компанията, всички уреди са с марката на компанията, логото на компанията беше дори върху възглавниците им. Разговорите се въртяха около работата в компанията...

Навлизаме в епоха, когато служебните отношения стават интимни, а интимните служебни.

Да живей трудът!;)

събота, 4 октомври 2008 г.

Рецесията подлуди долара ;)



П>С>

Майтапът настрана, изприщвам се като гледам какво става на пазара, но така или иначе вече съм проиграл авоарите си, така че ще си сипя едно уиски, ще запаля една пура и ще гледам представлението от ложата.


събота, 27 септември 2008 г.

Никоя жена...


“Никоя жена не бива да чува, че някога друга жена е била повече обичана от нея!”

Верно е!

Проверих го!

Така че внимавайте в картинката! ;)

П>С>

“Опасен чар” си остава един от най- великите български филми за мен.

П>П>С>

Апропо, аз също се смущавам от хубави жени.:)

петък, 19 септември 2008 г.

Вдъхновение и вдъхновители... (На моята муза!) ;)


Трудна е нашата пишман творческа работа. Няма шега, няма измама...

Идва режисьорът, с когото иначе се напасваме много добре, и казва “тука нещо не ми харесва, промени го”. После идва изпълнителната продуцентка, на нея нещо не й допада и пак “промени го”...

И това са леките случаи.

Имал съм ситуации от типа- “до утре искам 10 скеча, опрай са!”

Е, не се работи така!

Ник’во разбиране!!!

Творческата работа изисква вдъхновение.

А вдъхновението е трудно уловимо- трябва да го поиш, да го храниш... :)

Но никой не го е грижа!

Казах на продуцентката, че не става така, трябва ни някакъв стимул и тъй като ще забавят парите, й предложих за всеки хубав скеч да танцува пред сценаристите по един ориенталски танц!;) Досега не сме видели нито едно изпълнение! Няма кючеци- няма хубави скечове- няма кючеци... Затворен кръг!!!

Та за какво ви разправям всичко това?

“Поентата”, както казват братята македонци, на това словоизлияние е:

Хубаво е да има кой да те вдъхновява, за да можеш да твориш!

Т.е. МУЗА!

Някого, когото да докосваш с думите си и да оставяш следа...

Днес разбрах, че съм вдъхновявал някого. И ми стана много приятно.

Оказа се, че съм бил МУЗ (мъжки еквивалент на муза!).:)

Още по- хубаво ми стана, защото човекът, когото съм вдъхновявал, ми е отвръщал със същото, за което сърдечно му благодаря!

А СЕГА СЕРИОЗНО:

Истината е, че не пиша за пари (което не означава, че се отказвам от хонорарите си:)), нито за кючеци.:)

Когато разбера, че някое от моите произведения е докоснало поне един човек и го е накарало да размисли или пък го е вдъхновило да направи нещо, това ми е достатъчно, за да продължа напред. Знам, че не съм сам на този свят.

Затова наистина много се радвам, че моите неща са докоснали този човек, който, без майтап, също ме вдъхновява.

П>С>

Трябва да легна да поспя, иначе няма да спра да пиша простотии

вторник, 16 септември 2008 г.

Само двама...

- Вие двамата ли сте?

Абсолютно безсмислен въпрос. Вероятно излезе толкова идиотски, защото беше бая подпийнала и сама не знаеше какво говори. Но разбрах какво има предвид. Питаше дали с нея сме заедно. Демек дали сме двойка...

- Ами все се опитваме да станем трима, но не се получава- засмях се аз.

ххх

След това получих доказателство колко мръсно е пияното женско (под)съзнание.

Помислила си, че искаме да направим тройка...

А думите ми имаха съвсем друг смисъл...

събота, 13 септември 2008 г.

Комплименти

Първо се подмладих.:) После жените около мен полудяха. Не знам какво става тези дни, но създанията от нежния пол се избиват да ми правят комплименти! Разбрах, че съм “привлекателен”, “елегантен”, “брадата ми отива и ме прави мъжествен”... Оказа се, че дори съм “красив” и “секси”!

Уау, не мога да повярвам! Един и същи човек ли виждаме!:)

Ето ги плодовете на еманципацията!;)

П>С>

Освен че се чувствам неудобно, започвам и да се тревожа. Ако съм съгласен за нещо с покойния генерал Лебед, то е, че “мъжът не трябва да бъде красив”.

Жените в моя живот


Имал съм всички жени, които съм искал... (без една, ама добре че нея я нямах:))

А накрая винаги се чудя защо съм ги искал. :)

П>С>

Любими мои,

Не се впрягайте, този пост е в кръга на шегата.:)