Досадните въпроси, без които не можем 2

Знаеш ли какво си мисля?

И

Знаеш ли какво забравих?

Не знам как е при вас, но тези два въпроса са запазена марка на нашето семейство!

А и досега не мога да си обясня техния смисъл и страшно ме дразнят.

Днес отивам да напазарувам на майка ми. Взимам списъка с покупки, отивам в маркета, пълня количката, плащам, излизам с торбите и на половината път...

Джиесемът иззвъня, а предчувствието ми се оказа вярно:

- Знаеш ли какво забравих?!

- Днес телепатичните ми способности са отслабнали- засмях се аз

- Захар! И повече вземи, че ще трябва за сладкото.

- Добре! Само това ли е?

- Да, да...

Затвори. Минах през една бакалия наблизо, взех захар и продължих. Точно пред входа мобилният ми пак изквича:

- Знаеш ли какво друго забравих?

Този път се озъбих като куче и изръмжах:

- Не!

- Хляб бе! Хляб забравих да ти кажа да вземеш!

Майки! Какво да ги правиш?!

П>С>

Започвам нещо да се плаша. Напоследък забравя прекалено много дори за нейните стандарти.:( Чудя се дали не е нещо повече от типичната ни семейна разсеяност.