- Кое ме накара в тази минута да стана националист?- запита господин К.- Това, че се сблъсках с националист. Ето защо трябва да се изкоренява глупостта- защото тя кара да оглупяват и онези, които я срещат.
Из “Любовта към родината и омразата към националистите” от поредицата “Разкази за господин Койнер” на Бертолт Брехт
П>С>
Толкова от мен като коментар за така наречения “новинарски” референдум.
петък, 18 декември 2009 г.
За глупостта
понеделник, 14 декември 2009 г.
Бъдещи планове
- Харесва ми новия ти външен вид...
- Ти си единственият, който го харесва.
- Защото имам вкус. Само аз си оставам същия грозник. Нуждая се от промяна...
- Като заговорихме за промяна, какви са бъдещите ти планове?
- Да остарея, да надебелея и да умра.
- Грозен и дебел- това е последния писък на модата! Наблегни на дебел!
- Винаги съм се стремял да бъда мъж със стил и класа.
От поредицата „Разговор на деня”
сряда, 9 декември 2009 г.
Media playground Sofia
Най- накрая, след Амстердам, Виена и Будапеща, Media playground ще се случи и в София. В периода от 11 до 13 декември в Огледалната зала и прилежащите й пространства в сградата на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски” ще се проведе едно от най- големите мултимедийни събития в България за тази година (след International Digital Art Festival , организиран от НХА). Повече подробности и програмата може да видите тук>
Няма смисъл да ви обяснявам колко значим е проектът. Елате и ще видите сами. Вие ще бъдете част от всичко случващо се там и доколко целите на този мултимедиен фестивал ще се осъществят зависи от вас. Защото в интерактивната среда на съвременните медии и изкуство, вие сте част от творците, а не от „потребителите”!
Очаквам ви! :)
Няма смисъл да ви обяснявам колко значим е проектът. Елате и ще видите сами. Вие ще бъдете част от всичко случващо се там и доколко целите на този мултимедиен фестивал ще се осъществят зависи от вас. Защото в интерактивната среда на съвременните медии и изкуство, вие сте част от творците, а не от „потребителите”!
Очаквам ви! :)
Развитието на блога
- Харесва ми как се развива блога. Не се напъваш като някои да пишеш всеки ден заради самото писане. Живееш си живота, а тъпите постове са по- малко...
- Да, но имам доста материали, които не намирам време да завърша, а и много покани за писане...
- За*би ги...
- Е, не! Не съм възпитан така...
- Тогава гледай да не изпуснеш момента...
- Да, така е...
От поредицата „Разговор на деня”
П>С>
Ще гледам да направя една офанзива за Коледа и да си получите „подаръците” в писмена форма.
вторник, 8 декември 2009 г.
Международни отношения
Отпуснали сме с Jah-Sen след тежкия работен ден, наслаждаваме се на студените бири и гледаме “представлението”. “Шоуто” не е нещо особено, нивото е ниско, но нищо друго не ни се предлага, а както е известно “при суша и градушката е берекет”. Основната атракция е един 180-килограмов двуметров англичанин, който е толкова пиян, че едва се крепи на краката си. Залита, събаря столове, крещи, “мачка” сервитьорката с мечешките си лапи, а тя се радва като дете. Сервитьорката я познавам и разбирам- тя се слага на всички. Един пиян англичанин с пачка е по- добра перспектива от един роден пиян “рокер” без пари. Ама другите клиенти в заведението не ги разбирам. Всички, включително собственикът на бара, бързат да се поздравят с островния пияница, да го потупат приятелски по рамото, да го черпят с питие или песен. Приличат на малки деца, които търсят одобрението на татко си. Чудя се “к’ъв е тоя бе?!”. Бил “много готин пич”. “Що?!”- питам пак. Никой не може да ми каже. Дивото ме призовава да изхвърля малко течност, за да освободя място за новите бири и оставям въпросите си на заден план. Имам късмет и бързо, без много чакане, окупирам заветната кабинка в тоалетната. Отпред се е събрала една коч компания на зор и чака. А докато чакат, пичовете си говорят. За какво си говорят ли?! “Колко готин бил онзи англичанин!” Не мога да повярвам. След малко се появява сам “негово величество”. Чувам го как крещи на английски. Така заваля думите, че нищо не мога да му разбера. Не стига, че крещи, ами изпреварва всички и започва да думка по вратата и да насилва бравата.
- Заето е- нарочно го казвам на български.
Онзи продължава да удря. Започва да ми кипва. Мисля си дали да не отворя врата и както се е засилил да си вкара тъпата глава в тоалетната чиния. Или пък да му вкарам един между краката, или в коляното- едрите мъже са нестабилни и бързо се подкосяват, а този беше и пиян. Малко ще му е. Най- добре да запаля една цигара, вратата е здрава и ще издържи...
***
Беше началото на новото хилядолетие и ми се наложи да посетя по работа една приятелка, която служеше в отдел “Паспорти и визи” на булевард “Мария Луиза”. Голямата истерия по смяната личните документи все още не беше затихнала съвсем и в салона беше лудница. Вавилонска гмеж- чужденци от Азия и Африка, бленуващи карти за постоянно или временно пребиваване, и изнервени сънародници, бързащи да си извадят задгранични паспорти, за да пътуват спешно по бизнес или за удоволствие. Докато чаках и си убивах времето, в помещението влязоха под строй, облечени в елегантни костюми, цял взвод западноевропейци, придружени от 4- 5 секси български преводачки, които пометоха цялата опашка и застанаха пред гишетата, за да си получат картите. По това време влезе и близката ми.
- Какви са тия ?- попитах я.
- Ами... Консултанти на правителството, крупни инвеститори и други подобни.
- Ясно!
“Нищо ново под слънцето”- помислих си. Забелязал съм отдавна, че в доста от лъскавите заведения в центъра и в квартала ми, появи ли се западняк и всички от персонала започват да търчат, забравяйки за останалите клиенти. Не е такова отношението обаче към чернокожите и онези с дръпнатите очи. Поне в повечето кръчми, макар че знам и няколко места, където и към тях се отнасят като към “божества”. Същото поведение съм забелязвал и в доста магазини. Разни англоезични хулигани изпреварват цели опашки, само защото са англоезични. Но не предполагах, че и държавната администрация действа на същия принцип.
***
Моя приятелка ми разказва за неин познат германец. Човекът живее в каравана и се изхранва от социални помощи. Не че е неработоспособен. Напротив, даже имал и висше образование. Просто не искал да се напряга. Парите му стигали, за да преживява. Не само това, ами успявал да спестява доста крупни суми, с които през лятото предприемал пътувания в източна Европа или по на юг, където си живеел като цар. Доста често забърсвал по някое местно момиче, което си мислело, че има работа със западен богаташ. На няколко пъти той водел такива “летни завоевания” у дома си след ваканцията, но виждайки караваната му те побягвали с писък.
***
На купон сме. Някак естествено тя се превръща в център на вниманието. Едната част от гостите я превъзнася и кара да се чувства неповторима, а другата се стреми да й докаже, че е тъпа чужденка по елегантния начин, демонстрирайки колко велики са те. Усещам, че се дразни вътрешно и на едните и на другите. Но суетата й се поддава на вниманието на “ласкателите”, а “нападателите” карат нейните сарказъм и ирония да избуят, превръщайки се в щит. Опитвам се да прекъсна порочния кръг, но тя се изнервя още повече и си го изкарва на мен типично по женски. Просто, защото съм й най- близък, пък и аз съм я завел на това събиране, така че имам до голяма степен вина за създалото се положение. Външно й няма нищо, но отвътре й кипи. Толкова е ядосана, че изсипва цели казани със саркастична жестокост върху мен. Накрая ми писва и я оставям да се оправя сама с “почитателите” и “критиците” си. Сипвам си едно питие и си мисля за нашето запознанство. Срещнахме се на друго парти. Тогава една от организаторките на соарето, близка моя приятелка, ми я посочи и каза:
- Яворе, с това момиче говорите едни и същи езици.
Истината е, че като добра домакиня моята приятелка искаше да се отърве от грижите за тази чужденка и да намери някой, който да я забавлява. Компанията вече се беше наситила на чуждестранната й екзотика и я възприемаше като тежест. Макар да бях наясно какво става, реших “да упражня езиците си”. Тя беше застанала с гръб към мен и разглеждаше някакви арт джунджурии от интериора.
- Здравей- казах й
Обърна се, копринената й коса се разпиля и две хипнотични очи ме омагьосаха. Всички бяхме доволни. Другите- защото се бяха отървали от нея, а аз- защото я срещнах. И сега се случи същото. Гостите се умориха да се забавляват с нея, купона тръгна да умира, а тя се върна при мен. Започна да ме врънка да се прибираме. Продължих да говоря с Jah-Sen, но тя продължи да мрънка да си тръгваме или да й помогна да вземе такси. Помолих Jah-Sen да й обясни, че тази вечер е преминала границите на доброто възпитание спрямо мен и не смятам да говоря повече с нея засега. Той й предаде моите думи, след което съвсем разби партито. Ако Jah-Sen е много добър в нещо, то е развалянето на снобарски сбирки. Има роден талант за това. Накрая решаваме, че тримата ще се изнесем и той ще спи при нас. След относително бързо транспортиране с такси, отхвърляне на малко работа и скоростно хапване, всички се озоваваме по леглата. Настава време за “креватната дипломация”. Най- важният и успешен начин на общуване между мъж и жена. Тя се сгушва в мен:
- Май наистина днес преминах доста граници- прошушна ми в мрака и впери котешките си очи в моите.
- Да, така е...- проговарям й за първи път откакто бяхме на партито.
- Много съжалявам. Извинявай...
- Случва се. Понякога и аз го правя.- ядът ми отдавна е преминал.- Въпросът е да знаеш защо си го направил и да не губиш пътя си.
- Тези хора ми влияят зле.
- И ти на тях
Засмиваме се тихо.
- Хората тук наистина са странни. Или те третират като играчка, или като... Не мога да намеря точната дума. Уж ти се радват, а ти правят мръсотии зад гърба. Лицемерни са. Хем търсят твоето одобрение, хем те мразят. Трудно ми е да завържа нормални отношения с тях. Не мога да почувствам тази страна като свой дом. Не мога да си представя да остана да живея тук...
***
- Вече не се виждаме с него. Той се движи с теб, докато си му интересен и екзотичен, а после те зарязва. Намира си някой друг чужденец. Доста хора тук се държат така.
Думите му обобщават всичко. Живее и работи от дълго време в България. Вече си е оформил мнение и вижда нещата доста правилно според мен.
***
... Закопчавам ципа си и излизам от тоалетната кабинка. Англичанинът е изчезнал. Май е заел съседната тоалетна. Не съм сигурен. Но вече знам и разбирам. Въпросът е не с “какво е готин той?”, а защо ние сме толкова смотани и комплексирани. Връщам се в бара, за да допия бирата си с Jah-Sen. Че нощта е пред нас.
Има нещо гнило в България. Нещо, което прогнива и нейните гости.
- Заето е- нарочно го казвам на български.
Онзи продължава да удря. Започва да ми кипва. Мисля си дали да не отворя врата и както се е засилил да си вкара тъпата глава в тоалетната чиния. Или пък да му вкарам един между краката, или в коляното- едрите мъже са нестабилни и бързо се подкосяват, а този беше и пиян. Малко ще му е. Най- добре да запаля една цигара, вратата е здрава и ще издържи...
***
Беше началото на новото хилядолетие и ми се наложи да посетя по работа една приятелка, която служеше в отдел “Паспорти и визи” на булевард “Мария Луиза”. Голямата истерия по смяната личните документи все още не беше затихнала съвсем и в салона беше лудница. Вавилонска гмеж- чужденци от Азия и Африка, бленуващи карти за постоянно или временно пребиваване, и изнервени сънародници, бързащи да си извадят задгранични паспорти, за да пътуват спешно по бизнес или за удоволствие. Докато чаках и си убивах времето, в помещението влязоха под строй, облечени в елегантни костюми, цял взвод западноевропейци, придружени от 4- 5 секси български преводачки, които пометоха цялата опашка и застанаха пред гишетата, за да си получат картите. По това време влезе и близката ми.
- Какви са тия ?- попитах я.
- Ами... Консултанти на правителството, крупни инвеститори и други подобни.
- Ясно!
“Нищо ново под слънцето”- помислих си. Забелязал съм отдавна, че в доста от лъскавите заведения в центъра и в квартала ми, появи ли се западняк и всички от персонала започват да търчат, забравяйки за останалите клиенти. Не е такова отношението обаче към чернокожите и онези с дръпнатите очи. Поне в повечето кръчми, макар че знам и няколко места, където и към тях се отнасят като към “божества”. Същото поведение съм забелязвал и в доста магазини. Разни англоезични хулигани изпреварват цели опашки, само защото са англоезични. Но не предполагах, че и държавната администрация действа на същия принцип.
***
Моя приятелка ми разказва за неин познат германец. Човекът живее в каравана и се изхранва от социални помощи. Не че е неработоспособен. Напротив, даже имал и висше образование. Просто не искал да се напряга. Парите му стигали, за да преживява. Не само това, ами успявал да спестява доста крупни суми, с които през лятото предприемал пътувания в източна Европа или по на юг, където си живеел като цар. Доста често забърсвал по някое местно момиче, което си мислело, че има работа със западен богаташ. На няколко пъти той водел такива “летни завоевания” у дома си след ваканцията, но виждайки караваната му те побягвали с писък.
***
На купон сме. Някак естествено тя се превръща в център на вниманието. Едната част от гостите я превъзнася и кара да се чувства неповторима, а другата се стреми да й докаже, че е тъпа чужденка по елегантния начин, демонстрирайки колко велики са те. Усещам, че се дразни вътрешно и на едните и на другите. Но суетата й се поддава на вниманието на “ласкателите”, а “нападателите” карат нейните сарказъм и ирония да избуят, превръщайки се в щит. Опитвам се да прекъсна порочния кръг, но тя се изнервя още повече и си го изкарва на мен типично по женски. Просто, защото съм й най- близък, пък и аз съм я завел на това събиране, така че имам до голяма степен вина за създалото се положение. Външно й няма нищо, но отвътре й кипи. Толкова е ядосана, че изсипва цели казани със саркастична жестокост върху мен. Накрая ми писва и я оставям да се оправя сама с “почитателите” и “критиците” си. Сипвам си едно питие и си мисля за нашето запознанство. Срещнахме се на друго парти. Тогава една от организаторките на соарето, близка моя приятелка, ми я посочи и каза:
- Яворе, с това момиче говорите едни и същи езици.
Истината е, че като добра домакиня моята приятелка искаше да се отърве от грижите за тази чужденка и да намери някой, който да я забавлява. Компанията вече се беше наситила на чуждестранната й екзотика и я възприемаше като тежест. Макар да бях наясно какво става, реших “да упражня езиците си”. Тя беше застанала с гръб към мен и разглеждаше някакви арт джунджурии от интериора.
- Здравей- казах й
Обърна се, копринената й коса се разпиля и две хипнотични очи ме омагьосаха. Всички бяхме доволни. Другите- защото се бяха отървали от нея, а аз- защото я срещнах. И сега се случи същото. Гостите се умориха да се забавляват с нея, купона тръгна да умира, а тя се върна при мен. Започна да ме врънка да се прибираме. Продължих да говоря с Jah-Sen, но тя продължи да мрънка да си тръгваме или да й помогна да вземе такси. Помолих Jah-Sen да й обясни, че тази вечер е преминала границите на доброто възпитание спрямо мен и не смятам да говоря повече с нея засега. Той й предаде моите думи, след което съвсем разби партито. Ако Jah-Sen е много добър в нещо, то е развалянето на снобарски сбирки. Има роден талант за това. Накрая решаваме, че тримата ще се изнесем и той ще спи при нас. След относително бързо транспортиране с такси, отхвърляне на малко работа и скоростно хапване, всички се озоваваме по леглата. Настава време за “креватната дипломация”. Най- важният и успешен начин на общуване между мъж и жена. Тя се сгушва в мен:
- Май наистина днес преминах доста граници- прошушна ми в мрака и впери котешките си очи в моите.
- Да, така е...- проговарям й за първи път откакто бяхме на партито.
- Много съжалявам. Извинявай...
- Случва се. Понякога и аз го правя.- ядът ми отдавна е преминал.- Въпросът е да знаеш защо си го направил и да не губиш пътя си.
- Тези хора ми влияят зле.
- И ти на тях
Засмиваме се тихо.
- Хората тук наистина са странни. Или те третират като играчка, или като... Не мога да намеря точната дума. Уж ти се радват, а ти правят мръсотии зад гърба. Лицемерни са. Хем търсят твоето одобрение, хем те мразят. Трудно ми е да завържа нормални отношения с тях. Не мога да почувствам тази страна като свой дом. Не мога да си представя да остана да живея тук...
***
- Вече не се виждаме с него. Той се движи с теб, докато си му интересен и екзотичен, а после те зарязва. Намира си някой друг чужденец. Доста хора тук се държат така.
Думите му обобщават всичко. Живее и работи от дълго време в България. Вече си е оформил мнение и вижда нещата доста правилно според мен.
***
... Закопчавам ципа си и излизам от тоалетната кабинка. Англичанинът е изчезнал. Май е заел съседната тоалетна. Не съм сигурен. Но вече знам и разбирам. Въпросът е не с “какво е готин той?”, а защо ние сме толкова смотани и комплексирани. Връщам се в бара, за да допия бирата си с Jah-Sen. Че нощта е пред нас.
Има нещо гнило в България. Нещо, което прогнива и нейните гости.
петък, 4 декември 2009 г.
Женската голота
Станислав Лец пита:
- Разголените жени интелигентни ли са?
- Зависи как се разголват- отговарям му задочно.
П>С>
Инспектор Мегре разпитва собственика на стриптийз бар (не си спомням в кой от епизодите) и накрая заключава:
- По дяволите, похарчих състояние, за да облека жена си, а вие сте направили състояние, като събличате чуждите жени... :)
четвъртък, 3 декември 2009 г.
Въпросче...
Той смачка празната цигарена кутия и се обърна към бармана:
- Извинявай, имаш ли кошче?
- А, питай ме някое друго въпросче- отговори пичът през дънещата музика
- Гладна кокошка просо сънува...
От поредицата „Разговор на деня”
неделя, 29 ноември 2009 г.
Размисли за телевизията...
През последните два дни, откакто гръмна новината за затварянето на РЕ:ТВ, сигурно проведох около 50 разговора с приятели и колеги от телевизионния бранш по темата. Чух много и различни мнения, още повече прочетох. Някои обвиняваха за провала инвеститорите и създателите на проекта, други подозираха политически натиск и задкулисни игри... Но това, което мен лично ме заинтригува, беше информацията, изнесена от Светослав Божилов в интервюто му за „Дневник”, където се казваше, че пазарния дял на аудиторията на РЕ:ТВ е достигал с мъка 1,5 % и то не винаги. Оставям настрана дали един „граждански медиен проект” трябва да гони пазарна печалба. В случая данните са важни като показател за аудио-визуалната култура на сънародниците ни. „Говорилня”- така нарече РЕ:ТВ мой познат, който иначе е доста интелигентно момче с позиция и се интересува от „сериозна журналистика”. Коментарът му е изчерпателен. Живеем във време, когато динамиката на образа е издигната в култ. Подрастващото поколение е рожба на клиповия монтаж на МТВ. Напоследък забелязвам как някои хора гледат по доста странен начин и филми, превъртайки на забързан каданс картина през плеърите си, бързащи да стигнат до края им. Все повече се утвърждава тенденцията на господство в телевизията на кратките изразни форми с ясно изведено послание. При тази ситуация все по- тежко ще става положението на студийните телевизии с тромави коментарни предавания. Още повече че нивото на дебата в България си остава доста ниско. Предпоставяни тези, повтарящи се до втръсване по всички телевизии, едни и същи доводи, едни и същи мутри...
Някои ще обвинят за тази ситуация комерсиалните оператори, налагащи „лъскавия образ”. И ще имат право. Но според мен трябва да помислим и от друга гледна точка. Новото време и новата динамика изискват нови подходи и методи на изразяване.
А нашата работа, на телевизионерите, е да намерим баланса между форма и съдържание.
П>С>
„Да живееш в интересно време”- японско проклятие. :)
Някои ще обвинят за тази ситуация комерсиалните оператори, налагащи „лъскавия образ”. И ще имат право. Но според мен трябва да помислим и от друга гледна точка. Новото време и новата динамика изискват нови подходи и методи на изразяване.
А нашата работа, на телевизионерите, е да намерим баланса между форма и съдържание.
П>С>
„Да живееш в интересно време”- японско проклятие. :)
неделя, 8 ноември 2009 г.
четвъртък, 15 октомври 2009 г.
Среща (Традициите не са това, което бяха...)
- Имам среща...
- Дано ти върже...
- Братовчедка ми ли?! Това ми мирише на отлъчване от църквата и прокурор...
- Ех, традициите не са това, което бяха...
сряда, 14 октомври 2009 г.
Надеждата ?!
Откакто невръстен прочетох мита за Пандора, все се чудя дали надеждата не е най- голямото зло излязло от кутията...
неделя, 4 октомври 2009 г.
Жертва на омразата
На Илия, който ме провокира да разкажа тази история с един негов коментар.
Още веднъж- Честит рожден ден, Илийка! :)
- Мразят ме, защото съм циганин!
Гледам го и не знам какво да му кажа. Най- лесно е да започна да му изразявам своето съчувствие. Но просто не ми идваше отвътре. Вероятно е прав. Със сигурност за мнозинството от хората тук той е просто един мръсен “мангал”. Те не го познават като мен. Не са работили с него по строежите и автомивките през летните си ваканции. Не знаят колко трудолюбив и честен е. Не знаят, че може да ти бъде един от най- верните приятели. Нямат представа колко е добродушен, колко голямо сърце се крие под тази мургава и изпъстрена с татуировки и белези кожа. Но въпреки че го познавам, в момента съм му страшно ядосан. Вбесен съм от изказването му. Проблемът не е в това, какво другите мислят за него, а че той самият се възприема по този начин. Потънал е в блатото на примирението, самосъжалението и омразата.
Уволнили са го и като причина за решението си шефовете му са изтъкнали факта, че е неграмотен. А това си е самата истина. Той отказа да завърши образованието си. Макар да имаше възможност. “За какво ми е? Ще си остана един бачкатор. Никой няма да ми позволи повече.” Така ми каза, когато го насърчавах да завърши курсовете, организирани за хора като него. “Ако постоянно си мислиш какво ти позволяват другите, няма да прокопсаш”- помислих си тогава. Но той не отчита своята грешка. Вижда в загубата на работата си поредната беда, сполетяла го, защото е “мръсен циганин”. Но дори да е така, не може да го докаже. Не може да ги “нае*бе по устав”. Собствениците на фирмата изтъкват основателна причина. Свиват работните места заради кризата. Вече не могат да поддържат един работник, който не може да върши всичко. По- изгодно им е да натоварят някой друг с неговите функции без да увеличават заплатата му. Може би, ако имаше образование, той щеше да е този, който си е запазил работата, а другият да изхвръкне, тъй като началниците му знаеха колко е работлив. Не го разбира, не мога и да му го обясня.
Пребивавал съм на доста места, където са ме считали за “мръсен българин”, но не съм позволявал това да се отрази на самооценката ми. Сблъсквал съм се постоянно с чуждата омраза, но не съм позволявал да ме обсебва. Отвръщал съм на предизвикателството. Понякога е хубаво да те мразят. Това те стимулира да се развиваш, “да им го начукваш по устав”, както казвахме в армията, със спортна злоба. Всеки ден да ставаш по- добър, независимо с колко пречки се сблъскваш и колко капани ти поставят.
Спомням си бледоликите западняци, които ме гледаха с пренебрежение... Докато не им “скрих топката” с най- високите резултати, постигани дотогава. В погледите им пак имаше омраза, но презрението беше изчезнало, заменено от нещо друго- страх! Постигнах го благодарение на спортната злоба обзела всяка фибра на тялото ми. Но при него омразата не е спортна. Тя е производна на самосъжалението и го притиска, скрива хоризонта му!
Каквото и да си говорим, животът си е едно съревнование. Ние трябва да ставаме всяка сутрин с ясното съзнание, че има нова дистанция за изминаване. Както при всяко състезание и тук има хора, които се опитват да измамят или скатаят, вземайки наградата без усилия. Те обаче не са мой проблем. Интересувам се само от своето участие в надпреварата. А пък има и правила- и рано или късно нечестните играчи отпадат. Повече от сигурно е, че има и хора с по- голям опит и по- добри качества от мен на пистата. Но това не ме кара да се отказвам. Всеки влиза в надпреварата с различно “наследство”. Надбягването трябва да продължи дори да си сам по трасето. Трябва да се бориш и със себе си. Иначе си мъртъв. Иначе ще седиш и ще търсиш причината за провала ти в другите...
И наистина ще бъдеш един смачкан, мръсен и гнусен циганин или българин.
Не можех да търпя да го гледам как се върти в затворения си кръг като хамстер в клетка. Имах чувството, че се задушавам, докато слушам оплакванията му.
Допих бирата си, плюнах и тръгнах да си ходя.
“Да го духат бедните! А наш’та работа това е- да разтворим ръце и да прегърнем рая!”
П>С>
Най- лошо е, когато жертвите на омразата започнат да се капсулират в групички и партии.
вторник, 29 септември 2009 г.
Садист
- Благодаря- издърпах банкнотата и оставих стотинките в паничката до касата- Лека работа!
Продавачката ми се усмихна, подавайки ми торбата с покупките.
- Защо постоянно им се подиграваш?- попита ме тя, след като излязохме от магазина- Голям садист си!
- Какво имаш предвид?- погледнах я изненадано.
- Ами постоянно им пожелаваш “лека работа”. Как може работата да е лека?
- Ееее! Ние, българите, имаме поговорка “трудът е песен”...
- Ха! Но вие не сте най- работливите хора, които съм виждала...
- Не си чула продължението на поговорката: “трудът е песен- ама друг да я пее”- засмях се аз.
- Ти наистина си садист!- отвърна ми през смях тя.
Ех, тежък е живота на садиста, не е като да сечеш дърва! :)
събота, 12 септември 2009 г.
Българското интернет общество...
Написах този текст вчера, но (каква ирония на съдбата) “мрежата” ми беше прекъсната и не можах да го публикувам. Ала воден от максимата по- добре късно, отколкото никога- обнародвам го днес:
Подготовката на кампанията “Свобода, а не страх 2009” кипи със страшна сила! Вече получих над 20 съобщения и писма за утрешния протест при катедралната църква “Свети Александър Невски”. Чинно си сложих и банер в подкрепа на “електронната свобода”, макар и със закъснение- признавам си. Но въпреки това не успях да се освободя от раздразнението в душата ми. Мислите ми все се връщат към дискусията “Свободата в мрежата. Протестът- онлайн и офлайн”, организирана по време на тазгодишните “Дни на свободното слово” под вещото водителство на дълбоко уважаваните от мен Константин Павлов- Комитата и Богомил “Бого” Шопов. Това, което ме човърка отвътре постоянно и не ми дава мира оттогава, са не неточностите в историческите примери, използвани от бате Коста, за да обоснове своите тези (макар че и те са непростими), а една реплика, произнесена не си спомням от кой от двамата видни блогъри, но разбила детското ми съзнание...
Тя гласеше (цитирам по памет): “Целта на протестите, организирани в Интернет, е да изкарат на улицата 2000 души, които да бъдат заснети от една камера, която да ги покаже на милиони...”
Мисля, че коментарът е излишен.
Но все пак да попитам: “К’о ще пра’им ако камерите закъснеят или пък не дойдат, както не дойдоха танковете през 90те?” А? Какво правим, другари!? Как дядо Йоцо от Каспичан ще разбере, че в София е имало протест в “защита на електронната му свобода”?!
Ами другият вариант- когато дойдат камерите. Какво ще правим пък тогава? Като мине заснетият материал през монтажните, ще се изненадате какво се получава. Гледах паралелно всички новинарски емисии по време на протеста на 14 януари тази година. Ряз оттук, ряз оттам и такива неща видях като изказвания, дето нямаха нищо общо с оригинала. Знам ги аз тия мурафети, нали се занимавам с подобни неща.
И последният ми въпрос: Каква е тази “велика”, “алтернативна”, “гражданска” медия, която разчита водещите телевизионни канали да разпространят посланието й?!
В Египет и Иран, където Интернет е стократно по- цензуриран отколкото в България, а достъпът до него е 10 000 пъти по- труден, движението “Кефая” и поддръжниците на Мусауи изкараха на улиците стотици хиляди хора само чрез съобщения, разпространени по “мрежата”, докато телевизионните канали излъчваха чалга клипове...
Срам, другари, срам!
П>С>
Срещнах един приятел, когото винаги съм уважавал заради гражданската му позиция и активизъм. Попитах го дали ще участва в днешния протест, а той ми отговори, че ще сменя квартирата, ще пребоядисва и ще му е трудно да се включи. Изказването му не предизвика негодувание в мен. Разбрах го. Когато се събудих, също не бях в протестно настроение. Затова първо свърших бизнес задачите си и след това отидох на сборното място. Часът беше към 12.30 и нямаше никой...
Срам ме е, другари! Срамувам се от себе си. Добре че самурайският ми меч не е тук, защото щях да си направя харакири!
петък, 4 септември 2009 г.
Прогресивна младеж
Приритах и се събудих. Вътре в себе си имах едно тревожно усещане, каквото се загнездва в гърдите ми, след като съм сънувал кошмар. Трябваха ми няколко секунди, за да осъзная къде се намирам, още повече че слънцето ми блестеше в очите. Разбрах, че лежа на “нашето място” в парка. Разпознах го по клоните на околните дървета, полюшващи се леко от едва доловимия полъх на ветреца. Имаме “наше си място” в тази любима на софиянци градина. Избрахме го случайно при една от нашите разходки, но след това си го заплюхме и запазихме. Едно перфектно кътче в рая- беше достатъчно отдалечено от гълчавата на играещите си деца, но едновременно с това достатъчно близо до “цивилизацията”, т.е. до бирата и тоалетната. Дърветата правеха нещо като естествен “залив”- полукръг, който ни пазеше “шарена сянка” почти през целия ден. Така можехме хем да се наслаждаваме на живота около нас, хем да се чувстваме необезпокоявани. Това бяха идеалните условия необходими ми, за да пиша и чета, а и на нея атмосферата също й харесваше много, затова не е чудно, че прекарвахме толкова време там.
Обърнах главата си и я видях. Лежеше до мен по корем и разглеждаше съсредоточено новия брой на арт списанието, което й бяха донесли наскоро по поръчка от чужбина. Слушаше музика от плеъра и размахваше босите си малки крака във въздуха- все едно тактуваше. Обичам да я наблюдавам в подобни състояния, когато “тигрицата” в нея е заспала и наяве излиза “малкото котенце”, разглеждащо с любопитство света. Разпознавам го по едва доловимата усмивка в ъгълчетата на устните й. “Всичко е наред”- помислих си и тревогата в мен отстъпи пред настъпление от размазващо спокойствие и безгрижие. Забелязах как слънцето си играе с къдриците й. Не беше за пръв път, то също като мен обожаваше косата й. Посегнах да докосна слънчевия й ореол. Допирът на ръката ми я извади от унеса й.
- Ciao
Преди да успея да й отговоря, тя се наведе над мен и ме целуна. Но едновременно с докосването на устните ни в мен се върна онова усещане на тревожност, предизвикало събуждането ми. Странно, но чувствах някаква невидима заплаха. Обърнах се на другата страна и го видях. Беше се сврял в храсталака и ни наблюдаваше съсредоточено. Погледите ни се срещнаха. Той разбра, че е разкрит и няма смисъл да се крие, затова реши да излезе, за да ни се представи в цялото си “великолепие”. Вече можех да го разгледам спокойно. Имаше кръгла глава с късо подстригана, по войнишки, сламена коса и лице с красиви, правилни черти, белязани все още от детската пухкавост и сладникавост, но в никакъв случай не беше дебел като голяма част от връстниците си. Напротив, личеше си, че родителите му бяха заложили генетично в него тяло на бъдещ атлет. Давах му 5 или 6 години, но предвид колко бързо се развиват съвременните хлапаци, не бих се учудил ако е и по- малък. Носеше моряшка тениска и дънкови бермуди. Направи ми впечатление колко чисти са дрехите му. Повечето деца, играещи в градината, приличаха на прасета.
- Е?- попита предизвикателно той
- Какво “е”?- отвърнах аз, променяйки положението си от легнало в седнало
- Гаджета ли сте?- почти ме “застреля” от упор с въпроса си малкият воайор.
Свикнал съм с детската директност и откровеност, но не очаквах, че ще започне точно с такъв въпрос. А и нещо в начина, по който ми го зададе, ме подразни.
- Защо реши, че сме гаджета?
- Ами... Целувате се! И нищо не съм решил! Нали затова те питам. Не ми отговори. Гаджета ли сте?!
- Ами... Не точно... Нещо подобно...
Разбрах, че правя грешка, но вече беше прекалено късно. Все още не се бях разсънил, а и не бях готов за подобно “нападение”. Ако бях в кондиция, вероятно щях да му отговоря “не е твоя работа”, още повече че в хлапака имаше нещо, което ме караше да мисля, че въпросите му са далеч от невинните детски питания, ала възможността беше пропусната. Започнах да размишлявам как да го “хлъзна” по- елегантно. Таман реших да му кажа, че сме “тайни агенти и се целуваме за прикритие от лошите”, когато той ме изпревари и ме “застреля” повторно:
- Аха! Ясно! Значи сте любовници!
Логиката му беше направо убийствена! Съжалих, че не му казах, че сме гаджета. Може би щях да задоволя любопитството му и “разпитът” да приключи. Зачудих се сам на себе си защо отрекох връзката ни... Принципно мразя да говоря за личния си живот с непознати. А и с по- голямата част и от познатите си не говоря за него. Смехът й ме върна в реалността:
- He is so cute… And so impolite...
Аз също се засмях. Тя обича да слуша разговорите ми, за да упражнява “беглите й”, според нея, познания по български език. Всъщност, тя знае относително добре български, но се срамува от произношението си (макар за мен то да е изключително сладко), а и обича да слуша какво си говорят хората, когато мислят, че тя не разбира. Такава си е тя- прикрит разузнавач.
- Ей! Да си имаме уважението! И аз знам английски- начумери се сополанкото.
Стана ми интересно дали той наистина я разбра, или блъфираше. Нямаше да се изненадам, ако знаеше английски. Нали сега под натиска на амбициозните си родители започват да го учат още в забавачката.
- Я кажи нещо на английски
- Що?
- За да видя, че наистина го говориш...
- F*ck off
- Ей! Страшен си! Това ли са ти познанията?
- Пич, звучиш като баба ми! Нямам какво да ти доказвам!
- А други езици знаеш ли?- поинтересувах се аз.
- Защо?
- За да си говорим на език, който не разбираш...
- Например?
- Ееее, ти кажи, аз пръв те попитах!
- Сега започнах да уча и немски...
- Кофти! Значи и на немски не можем да си говорим- засмях се аз- Италиански, идиш или арабски не знаеш, надявам се...
- Не се занимавам с цигански езици...- присви презрително устни той.
- Еееее! Браво бе!
- Какво?
- Мери си поне малко речника!
- Ти ще ми кажеш!
- Всъщност, ти на колко си години?- наистина исках да разбера възрастта му.
- Голям съм!
- Виждам! Ама по- точно? Цифра ми дай!- засмях се аз.
Тя се изправи и протегна като котка, за да раздвижи изтръпналите си крайници:
- Beer?
- Yeah! Thank you fairy! You save my life!
- Да вземе една и за мен!- додаде момчето
- Абе, я се скрий!
Тя се засмя отново и се отправи към будката. Малкото пишлеме я изпрати с очи. Какво ти “изпрати”! Огледа я “професионално” отгоре до долу! Виждал съм такива изражения- типично мъжки поглед! Но никога в очите на някакъв пикльо, който може да мине прав под масата.
- Добре си се уредил!
- Щом казваш...
- Има готина татуировка! А докъде стига? Дотам докъдето си мисля ли?- стрелна ме съучастнически с очи той.
“Я го виж ти! Малкият му мръсник...”- помислих си аз.
- Не знам какво си мислиш...
- 'Айде, не се прави! Кажи докъде стига. Не може да не знаеш!
- И да знам, не мога да разбера защо трябва да го споделям с теб...
- Е, нали сме мъже... Говорим си...
- За футбол...- засмях се аз, тъй като, кой знае защо, в главата ми изскочи култовата сцена от “Трейнспотинг”. Сещате се за коя сцена говоря.
“Тоя ситнеж след малко ще поиска да обсъждаме и секс пози. Остава да ми обясни какво е “пеперуда” и че обича да го прави на “задна прашка”, за да изпадна отвъд джаза.” В този момент получих просветление какво ми създаваше дискомфорт в излъчването на “момченцето” от самото начало на нашия разговор. Физиономията му беше детска, но не и погледът му. Очите му бяха като на възрастен. Ако трябва да бъда откровен, такъв цинизъм рядко съм виждал и в очите на хора, обрулени яко от живота. Малко ми напомни за мен, когато излязох на “улицата”. Но на неговата възраст не бях такъв. Усетих се, че реално погледнато не знам на колко години е. “Може би е дори втори клас.” Започнах да си задавам какви ли не въпроси- какво ли е семейството му, в кой квартал живее, кой го възпитава... Задавах ги на себе си, защото осъзнавах, че ако го попитам директно, ще се изплъзне като риба. Отговарях си чрез догадки, основаващи се на косвени доказателства. Явно прекарваше доста време в компанията на възрастни. Личеше си по речника му, а и по логиката му. Маратонките му бяха скъпи, а в джоба му се очертаваше контура на сериозна “слушалка”. Но от друга страна фланелката му и бермудите му не бяха “гъзарски”...
- Ама ти май наистина не знаеш докъде й стига татуировката и затова не искаш да ми кажеш...- прекъсна размишленията ми той
“Оооо! И провокатор на всичкото отгоре! Иска да ме хлъзне и то елегантно!” Реших, че е крайно време да спра с пасивната защита и да мина в контраатака:
- А ти имаш ли си гадже?
- Имам, естествено!
- Коя е? Онази, черничката ли?- кимнах към далечината, където на една от катерушките се подвизаваше едно чернокосо момиченце. Спомних си, че преди да заспя, зяпах площадката и бях забелязал “нашия герой” да си играе с гореспоменатата “чернокоска”.
- Глупости! Не се занимавам с бебета! Ни цици има, ни акъл. Падам си по по- големи...
Каза го абсолютно сериозно! Вече не знаех да се смея ли, да плача ли. В този момент пред погледа ми беше изпречена бутилка с бира. Залисан в разговора ни не бях забелязал кога се е върнала. Поех шишето с дълбока благодарност, защото устата ми беше ужасно пресъхнала. Погледнах нагоре към нея, а тя се наведе към мен. Имахме традиция- за всяка бира по целувка. Не знаех как да постъпя. От една страна ми беше неприятно да я целуна, докато малкият перверзник ни наблюдаваше, но от друга не исках да подчинявам държанието си на негативното чувство, разпръсквано от неговото присъствие. Получи се една несретна целувка.
- Оооо, колко сте скучнииии!- прозя се натрапникът.
Oт детската площадка се разнесе женски глас:
- Георги! Георгииии... Георгиии...
Лицето на хлапакът придоби отегчено изражение:
- Офффф, и тая се пресети...
Майка му, защото очевидно това беше тя, седеше по средата на гъмжилото от деца и се оглеждаше тревожно наоколо. Вероятно до преди малко беше бъбрила на някоя от околните пейки или в кафенето с приятелките си и чак сега беше забелязала липсата на “съкровището” си. Най- накрая родителското тяло фиксира визуално търсения обект:
- Георги! Георги, ела тук! Стига си досаждал на хората!
- Ще трябва да вървя- промърмори раздразнено Георги
Обърна се и пое към площадката. Направи няколко крачки, след което извърна глава към мен и ми подхвърли, почти процеди, през рамо:
- И пич, вземи я изчукай тая, че е срамота...
След което се затича към майка си. Беше ми интересно да наблюдавам как малкият лицемер лепна ангелско изражение на лицето си и обясняваше нещо на родителката си, пърхайки невинно с мигли, докато тя му се караше надвесена над него. Накрая жената събра играчките му, разпилени по игрището, в един найлонов плик, метна чантата си през рамо, хвана Георги за лявата ръка и започна да го влачи, явно към домашното огнище. Не знам дали го решиха в момента или пътят им принципно минаваше оттам, но прекосиха тревната площ близо до нас. Това ми даде възможност да огледам жената добре. Имаше интелигентно изражение, беше красива, макар и да изглеждаше уморена. Беше облечена спортно, но със стил и мярка, нямаше нищо преекспонирано или “мутрешко” в дрехите й.
- Синът ви е страхотен, госпожо! Очаква го бляскаво бъдеще!- подхвърлих й аз, докато минаваха покрай нас.
- Благодаря- лицето й се разтегна в широка усмивка.
Толкова им трябва на някои майки- похвали отрочето им и ще се разтопят! Тя не усети иронията и лекия сарказъм в думите ми. Но те не бяха предназначени и за нея. Хлапето обаче разбра. “Дааа, но пък е вярно! Бъдещето е негово...”- помислих си аз.
Тъкмо тази мисъл прекоси главата ми, когато видях как малкият се обърна към мен, стрелна ме злобно с поглед, сви свободната си ръка в юмруче, от което бавно се издигна средния пръст.
събота, 22 август 2009 г.
Малките радости от живота (2)
Петър ме е включил в поредната блогърска игра, молейки ме да изброя “6 дребни неща, които ме правят щастлив”. Обясних му, че “не само съм изпреварил събитията, но съм и преизпълнил плана, изброявайки не 6, а цели 50 неща, които ме правят щастлив и то още миналата година.”> ;) Но тогава отбелязах, че списъкът е незавършен, защото принципно съм жизнерадостен човек и постоянно откривам или преоткривам разни неща, които ме радват и правят щастлив. :)))))
Затова реших да допълня списъка с още няколко дребни радости, които преоткрих наскоро...
51. Морето – бях забравил неговата безбрежност и как изпразва главата ти от всякаква мисъл, галейки отпуснатото ти върху вълните тяло... Ако има върховна медитация- това е! :))) Но видях и другото му лице- мрачно и буреносно, което те кара да се чувстваш толкова незначителен и низш... Приятел и враг едновременно... Целият живот събран в няколко мига...
52. Тишината- наскоро пак чух крясъка на тишината и го оцених... С нея имаме специален език, известен само на нас... Понякога я чувствам като единствения достоен събеседник...53. Танците- винаги съм танцувал, но през последните месеци структурирах това свое занимание. Концентриран в детайла на движението, съчетано със звука и допира до тялото на партньора- съвършения вселенски синхрон... Едно невероятно усещане... И преди всичко говоря за тангото и суингът... Друг път ще посветя специални текстове и на двата танца, защото го заслужават. Тук искам да изкажа голямата си благодарност на партньорките си за тяхното безгранично търпение и да поднеса извиненията си за настъпванията... Имам още много да уча за танца...
54. Ароматите- не си спомням откога носът ми не е бил целогодишно запушен... :)))) Таз година обонянието ми не само се върна, но и обостри... (макар че напоследък пак започвам да го губя... :((() Не че преди не усещах миризмите, но те бяха едва доловим полъх. Бях забравил какво е ароматът да навлезе до последната гънка на мозъка ти като доза кокаин и да не ти позволява да мислиш за нищо друго, подчинявайки въображението ти. Ароматът на индрише, който извиква в съзнанието ти бялата порцеланова чинийка със сладко от сливи... Ароматът на портокал и жасмин върху нейната изящна гладка кожа, който те кара да си представяш стройното й тяло до най- малкия детайл... И сякаш тя отново лежи до теб и си говорите, макар да е на повече от 2000 километра отнесена от вихъра на работата... Но усещането е толкова достоверно... И още много аромати, превъплъщаващи се в образи... Забравете наркотиците! :)))) Вдишвайте с пълни гърди- това е достатъчно (поне за мен ;))!
Само 4 добавям- но пък от сърце. Следващият път- повече... А следващ път сигурно ще има. ;))))
Предавам щафетата на вещичката Нуша (сигурен съм, че има какво да каже), адаша и Деси.
петък, 10 юли 2009 г.
понеделник, 6 юли 2009 г.
неделя, 5 юли 2009 г.
ДИВА
SELINA ROSA
pain and relief
love and libido
beast and beauty
fear and anger
dreams and nightmares
myth and reality
id, ego, superego
Coming from vienna, the austrian painter selina rosa is exploring the extremes
П>С>
За някои може и да е ДИВА, но за мен е цяло ДИВАНЕ :))) При всички положения, според мен, изложбата си заслужава да се види. Харесвам стила й на търсене на себе си, докато "прави магистърската си степен в пилеенето на време и пари" (по собствените й думи). :)))
петък, 26 юни 2009 г.
Виртуалният Близък изток: Интернет и публичният дебат
В началото на нашето хилядолетие «глобалната мрежа» вече присъства в живота на повечето държави от региона. По това време в Европа и Америка интернет се е изградил като първата действително «масова» среда, неотменно открита и децентрализирана, позволяваща на всеки да получава и разпространява алтернативни информации на сравнително ниска цена. Така на запад «виртуалното пространство» се превръща в център на обществен дебат и комуникация. Дали западният опит е приложим в мюсюлманския свят? Колко са интернет потребителите в региона? За какво използват «мрежата»? Разгръщат ли се обществените дискусии в близкоизточното киберпространство?
[+/-] СТАТИЯТА:
Възходът на интернет потреблението
През 1999 г., съгласно сведенията на дъблинската компания за информационни технологии “Ноа”, в Близкият изток без северна Африка вече има 880 000 човека онлайн. Според Доклада за човешкото развитие в арабският свят, изготвен от програмата за развитие на ООН през 2003 г. на 1000 души в региона се падат 18 компютъра, а достъп до интернет има само 1,6 % от населението. През 2003 г. вече около 4 % от населението в арабските страни използва интернет- приблизително около 11 милиона човека. В последната четвърт на 2004 г. много сайтове регистрират повишение на посещаемостта, развитие дължащо се на подобряването на интернет връзката в арабските държави. За този ръст допринасят най- вече Египет и Саудитска Арабия, на които се падат една трета от всички интернет ползватели в региона. Употребата на интернет се разпространява най- бързо сред младежите и жените. Показателен е фактът, че 50 % от младежите на възраст между 15 и 24 години в ОАЕ са свързани с интернет. Жените са близо 50 % от всички интернет потребители в арабските страни. През 2006 г. по данни на технологичната компания «Нилсен», занимаваща се с маркетингови проучвания, арабските интернет потребители са 19 милиона. Това е ръст с почти 500 % спрямо 2000 г. Според последните данни на «Интернет Уърлд Статистик» от септември 2007 г. посетителите на «глобалната мрежа» от арабския свят са 29 милиона и съставляват 8.5 % от арабско говорящото население. Арабският език е десетият най- използван език в интернет. На северноафриканските страни се пада 26 % от употребата на виртуалната мрежа в Африка, а 17, 3 % от населението на Близкия изток е вече онлайн. За нарастването на интернет потреблението спомага и смекчаването на правителствените рестрикции в редица страни от региона, въпреки че цензурата си остава един от най- наболелите проблеми. ОАЕ, Бахрейн и Йордания намаляват филтрирането и го ограничават върху няколко политически сайта на опозицията. Катар контролира само трафика на порнографски материали. Нефилтриран достъп има в Мароко, Египет, Ливан, Кувейт, Либия, Судан и Ирак. Но в Либия и Судан стойността на свързването с «глобалната мрежа» дълго време е толкова висока, че това ограничава интернет потреблението до едно малцинство, макар и положението да се променя през последните години.
От изложените по- горе данни става ясно, че значението на интернет в живота на мюсюлманския свят все повече нараства, макар регионът да изостава в това отношение от Европа. Но със сигурност «виртуалната мрежа» е вече неотменна част от социализацията на младежите и образованото градско население в Близкия изток.
Какво търсят местните жители в интернет?
Видяхме, че вече една не малка част от жителите на региона са онлайн. Но какво търсят те там? Албрехт Хофхайнц е направил проучване по този въпрос и установява, че «освен инструменталните сайтове от типа на търсачки, справочници или центрове за софтуерна помощ, «мрежата» е призвана да задоволи следните потребности, подредени в приблизителният ред, отразен от трафика в киберпространството: поддържане и разширяване на социалните контакти чрез електронна поща и чат; запознаване с новините от надеждни международни източници; обсъждане на всичко под слънцето, но преди всичко на такива традиционни теми табу като религия, политика и отношенията между половете; запознаване с моралните принципи на съвременната ислямска перспектива върху модерният живот; развлечение, особено свалянето на музика, но също така компютърни игри и спорт; ръководство за това как да живееш като мюсюлманска жена в съвременния свят, включително отговори на всички «обичайни» женски въпроси (красота, мода, кухня, отношения, сексуален живот, деца, работа и семейство); сватовнически услуги; и делова информация.»
Интересно е, че електронните версии на традиционните вестници са относително по- малко успешни, отколкото позиционираните само в интернет издания. Така например, либералният «Елаф» (Elaph.com) в началото на 2004 г. достига най- известният и уважаван международен арабски ежедневник «Ал Хаят» (http://www.alhayat.com/ ) по популярност сред онлайн читателите и през април 2005 г. става най- посещаваният информационен сайт в Саудитска Арабия, изпреварвайки «Ал Джазира». Други популярни издания, разпространявани единствено в електронен вариант са «Ал Канат» (alQanat.com), «Мидъл Йист Онлайн» (middle-east-online.com ) и палестинският «Дониа Ал Уатан» (alwatanvoice.com).
Мнозина представители на образованият елит използват «мрежата», за да осъществяват връзка с местните и национални власти. Това се обуславя от факта, че редица държави от региона правят стъпки в създаването на електронни правителства. Египет е един от пионерите в тази област и продължава да предприема инициативи, които да подобрят виртуалните връзки между властите и гражданите. Египетското правителство с помощта на Майкрософт създава портал за правителствени услуги (www.egypt.gov.eg ), който е открит на 25 януари 2004 г. в присъствието на Бил Гейтс. Мароко (www.egov.ma) и Йордания (www.moict.gov.jo/MoICT/MoICT_e_Services.aspx) също развиват започнатите от тях през 90-те години на 20 век проекти в тази насока.
Младежката възраст на онлайн потребителите, както и големият брой жени сред тях, намира отражение в ръста на посещенията на сайтове като «Фоста» (http://fosta.net/ ; сайт за развлечения за млади мъже), «Бент-Ел-Халал» (http://bentelhalal.maktoob.com/ ; уеб-страница за запознанства с цел брак, основана в Египет. Има религиозен характер), «Кооора» (kooora.com, портал за футбол), «Тараб» (6rb.com; портал за музика), «Хауаа- Уърлд» (hawaaworld. com ; портал за жени, базиран в Саудитска Арабия. Безусловно един от най- популярните форуми по женски въпроси.) и много други подобни.
Но тези данни не трябва да ни подвеждат, че «виртуалното пространство» в мюсюлманския свят се използва само като място за забавления и черпене на полезна бизнес информация. Напротив, интернет все повече се превръща в терен за осъществяване на обществения дебат в региона.
Интернет и общественият дебат в Близкия изток
Младежката възраст на мнозинството интернет потребители в Близкият изток не е показателна за техния интерес към обществени и политически проблеми. Всъщност, младите мюсюлмани обръщат много по- голямо внимание на такива теми, отколкото техните връстници в Европа и Америка. Но дискурсът им към обществената проблематика се различава значително от западният.
Ако погледнем близкоизточното интернет пространство, ще установим, че дори «виртуалната революция» е пряко свързана с осмислянето на ислямската традиция. Албрехт Хофхайнц отбелязва, че «две особености характеризират арабският интернет ъгъл днес. Първо, религията има най- голям дял откъдето и да е другаде в света и второ, арабските потребители са изключително активни в дискусии- особено засягащи политиката, религията и секса.» «Приблизително 8-10 % от най- посещаваните 100-200 арабски сайта имат религиозен характер».
Тези констатации не са учудващи предвид факта, че още през 90-те години на 20 век, докато все още сайтове със западен произход доминират в мрежата, много защитници на исляма и членове на ислямистки групи припознаха интернет като средство за разпространение на техните послания. Така например, алжирците могат да посетят многобройни ислямистки сайтове като този на ФИС- организации, които са забранени в Алжир и нямат никакво законно право за публикации. От политическите сили на опозицията в целият регион ислямистките среди са най- активни «онлайн», благодарение на голямото количество компютърно грамотни техни активисти, живеещи в Европа и Америка.
Хофхайнц се спира и на още един любопитен факт. Според него такъв интерес към религиозната тематика не съществува в другите мюсюлмански страни. През 2005 г. в класацията на 100-те най- посещавани сайтове в Иран има само една ислямска уеб-страница, а в турският топ 100 нито една. Докато в случаят с Турция може да отдадем тези данни на наложеното секуларизирано държавно устройство, то ситуацията с Иран, който в очите на запада се идентифицира като образец за теократична ислямска държава, буди недоумение. Но да се твърди, че ислямът отсъства от иранското «виртуално» пространство е прибързано. В своето изследване на иранската блогосфера Лиора Хенделман-Баавур отбелязва, че 6 % от блоговете и темите са посветени на религията и философията. Може би липсата на доктринални спорове в иранското киберпространство се дължи на фактът, че шиизмът, изповядван там, е единственият клон на исляма, който е създал някакво подобие на клерикална структура. Но ислямът присъства имплицитно в онлайн тематиката, както на Иран, така и на арабските страни при обсъждането на теми като семейството, историята и други ежедневни ситуации.
Когато става въпрос за присъствието на исляма в интернет, повечето западни коментатори го обвързват с т. нар. «джихадистки» сайтове, изразяващи радикални позиции. Но не се задава въпросът доколко е реално тяхното влияние върху интернет аудиторията в региона. Популярността на «джихадистките» сайтове е в пряка зависимост от международната обстановка. Създадената в началото на американската кампания в Ирак уеб-страница за «джихад» новини «Ал Ислам Муфаккират» (islammemo.cc) има най- голям брой посетители през ноември 2004 г., когато се водят боевете за Фалуджа. Друг такъв сайт е ветеранът «Мохиит» (moheet.com), популистки портал, собственост на създадената през 1998 г. в Дубай «Алмотахида Груп» (arabia-inform.com) и позициониран в Египет, който печели известност, обръщайки се към чувството за ислямска и арабска солидарност. За да бъдем коректни, трябва да отбележим, че спекулирането с национални и религиозни чувства в медиите и интернет не е нещо ново, и типично само в мюсюлманския свят.
Но най- популярните ислямски сайтове са не войнствените, а тези, които проповядват морално обновление на човека. Най- известен сред тях е този на проповедникът Амр Халед. Неговата страница (AmrKhaled.net, осн. 2002) задминава по посещаемост такива ветерани като «Ислям Онлайн» (IslamOnline.net, осн. 1997) и през 2004 г. се превърна не само в най- посещаваният мюсюлманска уеб-страница в интернет, но и в най- популярният религиозен сайт в света. Този млад египетски религиозен водач подобно на ислямските реформатори от 19 век вижда в исляма средство за възраждане на уммата. Но за разлика от своите предшественици той смята, че това възраждане трябва да се осъществи първо на индивидуално ниво, затова призовава своите слушатели «поемат отговорност и да вярват в своите способности». Причината за неговото влияние е много добре обяснена в една статия на Мюсюлманската асоциация в Британия, където се казва, че «той дава на младежите това, което им е отказвано много години: вяра в тяхната способност да променят и действат». Неговият девиз, превърнал се в лозунг на последователите му, е «аз съм създател, а не потребител». Видно е, че младите мюсюлмани, напълно в духа на съвремието, се осъзнават като двигател на обществената промяна. Те са тези, които «повеляват одобряваното и възбраняват порицаваното».
Тази нова нагласа сред подрастващото поколение в региона, намерила израз в проповедите на Амр Халед, обяснява другата особеност на близкоизточното киберпространство- афинитетът към дискусии. Младите мюсюлмани имат мнение и искат техният глас да бъде чут, а интернет им дава възможност за това. Чрез «глобалната мрежа» беше направен опит за нещо, което не беше практикувано досега в региона- измерване на общественото мнение. На много сайтове като този на «Ал Джазира» се поставят онлайн анкети по въпроси от обществен интерес. Макар резултатите им да не могат да се сравнят с едно задълбочено социологическо проучване, те все пак дават някаква представа за обществените настроения в мюсюлманския свят.
Но основното пространство за «виртуален дебат» си остават форумите и чатовете. През ноември 2003 г. съществуват повече от 750 активни близкоизточни форума, от които около 60 са изключително популярни. Освен форумите на споменатите по- горе страници на Амр Халед и «ИсламОнлайн», трябва да споменем ролята, която играят за публичният дебат, ветерани като основаният през април 1998 г. «Ал- Саха Ал- Арабия» (буквално «арабски форум» alsaha.com), «Суалиф» (Swalif.net, осн. авг. 1999 г.) и «Арабс Гейт» (Arabsgate.com, осн. юли 2000 г.), които си остават едни от най- посещаваните уеб-страници в Близкият изток до днес. Основните теми за дискусия, както беше отбелязано по- горе, са религия, политика и отношенията между половете- въпроси, които по една или друга причина са «неудобни» в реалната йерархична среда, господстваща в тяхното ежедневие. Изследователят на арабското интернет пространство Хелми Номан е направил проучване на 338 арабско езични онлайн форуми в периода между юли и септември 2005 г. Той открива, че ислямски ориентираните форуми са най- обичайни (27 %) с подкатегория на «джихади» форумите, които са малко, но изключително активни. Само 5 % са посветени на политиката и текущите дела, много малко в сравнение с другите категории, включващи спорт (6%), развлечения (13 %), фондовата борса (11%) и компютри (17%). Номан също така отбелязва, че 42 % от всички арабски «Яхуу Групс» са посветени на секса. Интернет дискусиите посветени на секса са един от малкото начини за младите хора в региона да получат информация по тази иначе «парлива» тема, предвид че в Близкия изток тя се смята за част от интимния свят на индивида и дори няма опити за някаква просвета по тези въпроси. Друга будеща интерес подробност е, че две групи стартирали като «секс», впоследствие започват да дискутират религиозни теми.
Както се вижда от изложеното до тук, способността на интернет да прекрачва създадените граници, способства за разширяването на обществения дебат и включването в дневния ред на теми, които до скоро са били старателно избягвани. «Виртуалното пространство» създава атмосфера на свобода и толерантност. Нещо, което липсва в реалното ежедневие на жителите в региона. В киберпространството те се чувстват по- свободни да изразят своето мнение, използвайки псевдоними, за да избегнат държавния контрол, макар да съществуват редица способи, чрез които да бъде разкрита тяхната самоличност. Нарушават се табута, които в реалният живот не могат да бъдат игнорирани. Граждани на арабски страни обсъждат арабско- израелските отношения в чатове и форуми с евреи, нещо трудно осъществимо лице в лице, чрез поща, или чрез телефон, предвид че между мнозинството арабски държави и Израел отсъстват такива връзки.
Но макар и да дават възможност за изява, форумите имат различни механизми, чрез които да ограничават изразяването на «неудобни» мнения, а и доста често дискусиите в тях еволюират до караници с «нецивилизован тон», което накара интернет потребителите да потърсят ново място, където да публикуват своите мнения. Над «виртуалния хоризонт» в мюсюлманския свят изгря звездата на блоговете.
Интернет вече изгражда една нова «виртуална публична сфера» в региона, но дали тя ще окаже влияние върху близкоизточната реалност?
Публикувано в Списание “Изток- Запад”, Брой 4, април 2009
[+/-] СТАТИЯТА:
Възходът на интернет потреблението
През 1999 г., съгласно сведенията на дъблинската компания за информационни технологии “Ноа”, в Близкият изток без северна Африка вече има 880 000 човека онлайн. Според Доклада за човешкото развитие в арабският свят, изготвен от програмата за развитие на ООН през 2003 г. на 1000 души в региона се падат 18 компютъра, а достъп до интернет има само 1,6 % от населението. През 2003 г. вече около 4 % от населението в арабските страни използва интернет- приблизително около 11 милиона човека. В последната четвърт на 2004 г. много сайтове регистрират повишение на посещаемостта, развитие дължащо се на подобряването на интернет връзката в арабските държави. За този ръст допринасят най- вече Египет и Саудитска Арабия, на които се падат една трета от всички интернет ползватели в региона. Употребата на интернет се разпространява най- бързо сред младежите и жените. Показателен е фактът, че 50 % от младежите на възраст между 15 и 24 години в ОАЕ са свързани с интернет. Жените са близо 50 % от всички интернет потребители в арабските страни. През 2006 г. по данни на технологичната компания «Нилсен», занимаваща се с маркетингови проучвания, арабските интернет потребители са 19 милиона. Това е ръст с почти 500 % спрямо 2000 г. Според последните данни на «Интернет Уърлд Статистик» от септември 2007 г. посетителите на «глобалната мрежа» от арабския свят са 29 милиона и съставляват 8.5 % от арабско говорящото население. Арабският език е десетият най- използван език в интернет. На северноафриканските страни се пада 26 % от употребата на виртуалната мрежа в Африка, а 17, 3 % от населението на Близкия изток е вече онлайн. За нарастването на интернет потреблението спомага и смекчаването на правителствените рестрикции в редица страни от региона, въпреки че цензурата си остава един от най- наболелите проблеми. ОАЕ, Бахрейн и Йордания намаляват филтрирането и го ограничават върху няколко политически сайта на опозицията. Катар контролира само трафика на порнографски материали. Нефилтриран достъп има в Мароко, Египет, Ливан, Кувейт, Либия, Судан и Ирак. Но в Либия и Судан стойността на свързването с «глобалната мрежа» дълго време е толкова висока, че това ограничава интернет потреблението до едно малцинство, макар и положението да се променя през последните години.
От изложените по- горе данни става ясно, че значението на интернет в живота на мюсюлманския свят все повече нараства, макар регионът да изостава в това отношение от Европа. Но със сигурност «виртуалната мрежа» е вече неотменна част от социализацията на младежите и образованото градско население в Близкия изток.
Какво търсят местните жители в интернет?
Видяхме, че вече една не малка част от жителите на региона са онлайн. Но какво търсят те там? Албрехт Хофхайнц е направил проучване по този въпрос и установява, че «освен инструменталните сайтове от типа на търсачки, справочници или центрове за софтуерна помощ, «мрежата» е призвана да задоволи следните потребности, подредени в приблизителният ред, отразен от трафика в киберпространството: поддържане и разширяване на социалните контакти чрез електронна поща и чат; запознаване с новините от надеждни международни източници; обсъждане на всичко под слънцето, но преди всичко на такива традиционни теми табу като религия, политика и отношенията между половете; запознаване с моралните принципи на съвременната ислямска перспектива върху модерният живот; развлечение, особено свалянето на музика, но също така компютърни игри и спорт; ръководство за това как да живееш като мюсюлманска жена в съвременния свят, включително отговори на всички «обичайни» женски въпроси (красота, мода, кухня, отношения, сексуален живот, деца, работа и семейство); сватовнически услуги; и делова информация.»
Интересно е, че електронните версии на традиционните вестници са относително по- малко успешни, отколкото позиционираните само в интернет издания. Така например, либералният «Елаф» (Elaph.com) в началото на 2004 г. достига най- известният и уважаван международен арабски ежедневник «Ал Хаят» (http://www.alhayat.com/ ) по популярност сред онлайн читателите и през април 2005 г. става най- посещаваният информационен сайт в Саудитска Арабия, изпреварвайки «Ал Джазира». Други популярни издания, разпространявани единствено в електронен вариант са «Ал Канат» (alQanat.com), «Мидъл Йист Онлайн» (middle-east-online.com ) и палестинският «Дониа Ал Уатан» (alwatanvoice.com).
Мнозина представители на образованият елит използват «мрежата», за да осъществяват връзка с местните и национални власти. Това се обуславя от факта, че редица държави от региона правят стъпки в създаването на електронни правителства. Египет е един от пионерите в тази област и продължава да предприема инициативи, които да подобрят виртуалните връзки между властите и гражданите. Египетското правителство с помощта на Майкрософт създава портал за правителствени услуги (www.egypt.gov.eg ), който е открит на 25 януари 2004 г. в присъствието на Бил Гейтс. Мароко (www.egov.ma) и Йордания (www.moict.gov.jo/MoICT/MoICT_e_Services.aspx) също развиват започнатите от тях през 90-те години на 20 век проекти в тази насока.
Младежката възраст на онлайн потребителите, както и големият брой жени сред тях, намира отражение в ръста на посещенията на сайтове като «Фоста» (http://fosta.net/ ; сайт за развлечения за млади мъже), «Бент-Ел-Халал» (http://bentelhalal.maktoob.com/ ; уеб-страница за запознанства с цел брак, основана в Египет. Има религиозен характер), «Кооора» (kooora.com, портал за футбол), «Тараб» (6rb.com; портал за музика), «Хауаа- Уърлд» (hawaaworld. com ; портал за жени, базиран в Саудитска Арабия. Безусловно един от най- популярните форуми по женски въпроси.) и много други подобни.
Но тези данни не трябва да ни подвеждат, че «виртуалното пространство» в мюсюлманския свят се използва само като място за забавления и черпене на полезна бизнес информация. Напротив, интернет все повече се превръща в терен за осъществяване на обществения дебат в региона.
Интернет и общественият дебат в Близкия изток
Младежката възраст на мнозинството интернет потребители в Близкият изток не е показателна за техния интерес към обществени и политически проблеми. Всъщност, младите мюсюлмани обръщат много по- голямо внимание на такива теми, отколкото техните връстници в Европа и Америка. Но дискурсът им към обществената проблематика се различава значително от западният.
Ако погледнем близкоизточното интернет пространство, ще установим, че дори «виртуалната революция» е пряко свързана с осмислянето на ислямската традиция. Албрехт Хофхайнц отбелязва, че «две особености характеризират арабският интернет ъгъл днес. Първо, религията има най- голям дял откъдето и да е другаде в света и второ, арабските потребители са изключително активни в дискусии- особено засягащи политиката, религията и секса.» «Приблизително 8-10 % от най- посещаваните 100-200 арабски сайта имат религиозен характер».
Тези констатации не са учудващи предвид факта, че още през 90-те години на 20 век, докато все още сайтове със западен произход доминират в мрежата, много защитници на исляма и членове на ислямистки групи припознаха интернет като средство за разпространение на техните послания. Така например, алжирците могат да посетят многобройни ислямистки сайтове като този на ФИС- организации, които са забранени в Алжир и нямат никакво законно право за публикации. От политическите сили на опозицията в целият регион ислямистките среди са най- активни «онлайн», благодарение на голямото количество компютърно грамотни техни активисти, живеещи в Европа и Америка.
Хофхайнц се спира и на още един любопитен факт. Според него такъв интерес към религиозната тематика не съществува в другите мюсюлмански страни. През 2005 г. в класацията на 100-те най- посещавани сайтове в Иран има само една ислямска уеб-страница, а в турският топ 100 нито една. Докато в случаят с Турция може да отдадем тези данни на наложеното секуларизирано държавно устройство, то ситуацията с Иран, който в очите на запада се идентифицира като образец за теократична ислямска държава, буди недоумение. Но да се твърди, че ислямът отсъства от иранското «виртуално» пространство е прибързано. В своето изследване на иранската блогосфера Лиора Хенделман-Баавур отбелязва, че 6 % от блоговете и темите са посветени на религията и философията. Може би липсата на доктринални спорове в иранското киберпространство се дължи на фактът, че шиизмът, изповядван там, е единственият клон на исляма, който е създал някакво подобие на клерикална структура. Но ислямът присъства имплицитно в онлайн тематиката, както на Иран, така и на арабските страни при обсъждането на теми като семейството, историята и други ежедневни ситуации.
Когато става въпрос за присъствието на исляма в интернет, повечето западни коментатори го обвързват с т. нар. «джихадистки» сайтове, изразяващи радикални позиции. Но не се задава въпросът доколко е реално тяхното влияние върху интернет аудиторията в региона. Популярността на «джихадистките» сайтове е в пряка зависимост от международната обстановка. Създадената в началото на американската кампания в Ирак уеб-страница за «джихад» новини «Ал Ислам Муфаккират» (islammemo.cc) има най- голям брой посетители през ноември 2004 г., когато се водят боевете за Фалуджа. Друг такъв сайт е ветеранът «Мохиит» (moheet.com), популистки портал, собственост на създадената през 1998 г. в Дубай «Алмотахида Груп» (arabia-inform.com) и позициониран в Египет, който печели известност, обръщайки се към чувството за ислямска и арабска солидарност. За да бъдем коректни, трябва да отбележим, че спекулирането с национални и религиозни чувства в медиите и интернет не е нещо ново, и типично само в мюсюлманския свят.
Но най- популярните ислямски сайтове са не войнствените, а тези, които проповядват морално обновление на човека. Най- известен сред тях е този на проповедникът Амр Халед. Неговата страница (AmrKhaled.net, осн. 2002) задминава по посещаемост такива ветерани като «Ислям Онлайн» (IslamOnline.net, осн. 1997) и през 2004 г. се превърна не само в най- посещаваният мюсюлманска уеб-страница в интернет, но и в най- популярният религиозен сайт в света. Този млад египетски религиозен водач подобно на ислямските реформатори от 19 век вижда в исляма средство за възраждане на уммата. Но за разлика от своите предшественици той смята, че това възраждане трябва да се осъществи първо на индивидуално ниво, затова призовава своите слушатели «поемат отговорност и да вярват в своите способности». Причината за неговото влияние е много добре обяснена в една статия на Мюсюлманската асоциация в Британия, където се казва, че «той дава на младежите това, което им е отказвано много години: вяра в тяхната способност да променят и действат». Неговият девиз, превърнал се в лозунг на последователите му, е «аз съм създател, а не потребител». Видно е, че младите мюсюлмани, напълно в духа на съвремието, се осъзнават като двигател на обществената промяна. Те са тези, които «повеляват одобряваното и възбраняват порицаваното».
Тази нова нагласа сред подрастващото поколение в региона, намерила израз в проповедите на Амр Халед, обяснява другата особеност на близкоизточното киберпространство- афинитетът към дискусии. Младите мюсюлмани имат мнение и искат техният глас да бъде чут, а интернет им дава възможност за това. Чрез «глобалната мрежа» беше направен опит за нещо, което не беше практикувано досега в региона- измерване на общественото мнение. На много сайтове като този на «Ал Джазира» се поставят онлайн анкети по въпроси от обществен интерес. Макар резултатите им да не могат да се сравнят с едно задълбочено социологическо проучване, те все пак дават някаква представа за обществените настроения в мюсюлманския свят.
Но основното пространство за «виртуален дебат» си остават форумите и чатовете. През ноември 2003 г. съществуват повече от 750 активни близкоизточни форума, от които около 60 са изключително популярни. Освен форумите на споменатите по- горе страници на Амр Халед и «ИсламОнлайн», трябва да споменем ролята, която играят за публичният дебат, ветерани като основаният през април 1998 г. «Ал- Саха Ал- Арабия» (буквално «арабски форум» alsaha.com), «Суалиф» (Swalif.net, осн. авг. 1999 г.) и «Арабс Гейт» (Arabsgate.com, осн. юли 2000 г.), които си остават едни от най- посещаваните уеб-страници в Близкият изток до днес. Основните теми за дискусия, както беше отбелязано по- горе, са религия, политика и отношенията между половете- въпроси, които по една или друга причина са «неудобни» в реалната йерархична среда, господстваща в тяхното ежедневие. Изследователят на арабското интернет пространство Хелми Номан е направил проучване на 338 арабско езични онлайн форуми в периода между юли и септември 2005 г. Той открива, че ислямски ориентираните форуми са най- обичайни (27 %) с подкатегория на «джихади» форумите, които са малко, но изключително активни. Само 5 % са посветени на политиката и текущите дела, много малко в сравнение с другите категории, включващи спорт (6%), развлечения (13 %), фондовата борса (11%) и компютри (17%). Номан също така отбелязва, че 42 % от всички арабски «Яхуу Групс» са посветени на секса. Интернет дискусиите посветени на секса са един от малкото начини за младите хора в региона да получат информация по тази иначе «парлива» тема, предвид че в Близкия изток тя се смята за част от интимния свят на индивида и дори няма опити за някаква просвета по тези въпроси. Друга будеща интерес подробност е, че две групи стартирали като «секс», впоследствие започват да дискутират религиозни теми.
Както се вижда от изложеното до тук, способността на интернет да прекрачва създадените граници, способства за разширяването на обществения дебат и включването в дневния ред на теми, които до скоро са били старателно избягвани. «Виртуалното пространство» създава атмосфера на свобода и толерантност. Нещо, което липсва в реалното ежедневие на жителите в региона. В киберпространството те се чувстват по- свободни да изразят своето мнение, използвайки псевдоними, за да избегнат държавния контрол, макар да съществуват редица способи, чрез които да бъде разкрита тяхната самоличност. Нарушават се табута, които в реалният живот не могат да бъдат игнорирани. Граждани на арабски страни обсъждат арабско- израелските отношения в чатове и форуми с евреи, нещо трудно осъществимо лице в лице, чрез поща, или чрез телефон, предвид че между мнозинството арабски държави и Израел отсъстват такива връзки.
Но макар и да дават възможност за изява, форумите имат различни механизми, чрез които да ограничават изразяването на «неудобни» мнения, а и доста често дискусиите в тях еволюират до караници с «нецивилизован тон», което накара интернет потребителите да потърсят ново място, където да публикуват своите мнения. Над «виртуалния хоризонт» в мюсюлманския свят изгря звездата на блоговете.
Интернет вече изгражда една нова «виртуална публична сфера» в региона, но дали тя ще окаже влияние върху близкоизточната реалност?
Публикувано в Списание “Изток- Запад”, Брой 4, април 2009
Акценти:
четвъртък, 25 юни 2009 г.
Краят на войната...
На С.
Всяка война рано или късно трябва да свърши...
Особено ако е тотална...
Няма значение как...
Просто трябва да свърши!
Независимо дали ще загубим “Македония”, или “сърцето” си. Те така или иначе вече са изчезнали под тоновете бомби и реките от кръв. Очертанията им са нереални и вече не могат да служат за алиби на кръвопролитието. Всичко вече е стигнало точката на безсмислието...
Това е края на войната.
Това е края на войната.
Когато изморените махмурлийски погледи на враговете се срещнат невярващи над касапницата на полесражението. След това всеки от тях ще побърза да обърне гръб и да поеме в различна посока. Всеки със своята тежест и товар.
Радостта на победителя ще се вгорчава от тънкия глас на страха от реванша на съдбата. А победеният ще е толкова смазан, че няма да проумее, че за пръв път може да диша свободно, без страх.
Всъщност, победители и победени няма. Всичко е относително...Радостта на победителя ще се вгорчава от тънкия глас на страха от реванша на съдбата. А победеният ще е толкова смазан, че няма да проумее, че за пръв път може да диша свободно, без страх.
Всъщност, победителят е един – дивата изгаряща страст за живот. Тя заглушава всичко. Самият живот!
Скоро забравата ще покрие белезите и радостта ще замени умората.
До началото на следващата война...
Но всяка война си има край.
Спете спокойно, деца!
П>С>
- Всяка? - попита тя
- Да, всяка- излъгах я аз, защото знаех за нескончаемата война вътре в мен, която водя всеки ден, както и мнозина други...
Не, не лъжех! И тази война ще има край... При това неизбежен! :)
четвъртък, 14 май 2009 г.
(Sofia) Underground 2009
Ако не сте разбрали, вчера започна фестивала Sofia Underground. А ако не знаете какво е Sofia Underground, може би това е една добра възможност да разберете или пък сте от хората, които не се интересуват от съвременно българско изкуство извън официозните изложби и кичозните представяния.
Ако сте от първите, вижте програмата тук>
Ако сте от вторите, не си губете времето.
За мен този фестивал си остава едно свободно пространство за обмен на идеи от хора с алтернативно мислене. Все пак е хубаво ъндъргранда да излиза на повърхността веднъж годишно. :):):)
неделя, 3 май 2009 г.
Близкоизточно танго
Ела по- близо, скъпа моя (скъпи мой)
Достатъчно живя толкова далеч
Достатъчно бяхме разделени
Ела, преди да остареем,
Преди любовта да умре
Ти си моята любов,
Ти си моят въздух,
Всичко за мен
Моят живот е за теб
Мога да се пожертвам за теб
Ти си моята надежда
П>С>
Съжалявам за куция превод, но дотук ми стигат силите.
П>П>С>
Спрете да ми звъните, пътувам и не искам да ви набутвам.
сряда, 25 март 2009 г.
сряда, 18 февруари 2009 г.
събота, 10 януари 2009 г.
Във вихъра на танца :)
П>С>
Щастлива 2009 година!
П>П>С>
Качеството на снимката не е много добро, но предвид апарата и движението- можем да кажем, че е супер. :)
Абонамент за:
Публикации (Atom)
