Трудна е нашата пишман творческа работа. Няма шега, няма измама...
Идва режисьорът, с когото иначе се напасваме много добре, и казва “тука нещо не ми харесва, промени го”. После идва изпълнителната продуцентка, на нея нещо не й допада и пак “промени го”...
И това са леките случаи.
Имал съм ситуации от типа- “до утре искам 10 скеча, опрай са!”
Е, не се работи така!
Ник’во разбиране!!!
Творческата работа изисква вдъхновение.
А вдъхновението е трудно уловимо- трябва да го поиш, да го храниш... :)
Но никой не го е грижа!
Казах на продуцентката, че не става така, трябва ни някакъв стимул и тъй като ще забавят парите, й предложих за всеки хубав скеч да танцува пред сценаристите по един ориенталски танц!;) Досега не сме видели нито едно изпълнение! Няма кючеци- няма хубави скечове- няма кючеци... Затворен кръг!!!
Та за какво ви разправям всичко това?
“Поентата”, както казват братята македонци, на това словоизлияние е:
Хубаво е да има кой да те вдъхновява, за да можеш да твориш!
Т.е. МУЗА!
Някого, когото да докосваш с думите си и да оставяш следа...
Днес разбрах, че съм вдъхновявал някого. И ми стана много приятно.
Оказа се, че съм бил МУЗ (мъжки еквивалент на муза!).:)
Още по- хубаво ми стана, защото човекът, когото съм вдъхновявал, ми е отвръщал със същото, за което сърдечно му благодаря!
А СЕГА СЕРИОЗНО:
Истината е, че не пиша за пари (което не означава, че се отказвам от хонорарите си:)), нито за кючеци.:)
Когато разбера, че някое от моите произведения е докоснало поне един човек и го е накарало да размисли или пък го е вдъхновило да направи нещо, това ми е достатъчно, за да продължа напред. Знам, че не съм сам на този свят.
Затова наистина много се радвам, че моите неща са докоснали този човек, който, без майтап, също ме вдъхновява.
П>С>
Трябва да легна да поспя, иначе няма да спра да пиша простотии
Няма коментари:
Публикуване на коментар