Показват се публикациите с етикет Събития. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Събития. Показване на всички публикации

четвъртък, 5 август 2010 г.

Голямото местене по дългия път

Als Zarathustra dreissig Jahre alt war, verliess er seine Heimat und den See seiner Heimat und ging in das Gebirge. Hier genoss er seines Geistes und seiner Einsamkeit und wurde dessen zehn Jahre nicht muede...



НАКРАТКО: БЛОГЪТ СЕ МЕСТИ НА НОВ АДРЕС- http://www.suzercatel.net/

НАДЪЛГО:

Някак неусетно блогът навърши три години. И като всяко дете на тази възраст подивя. Започна да троши и разглобява всичко попаднало в ръцете му, да бърка в контактите, да събаря столове и мебели. Двамата с Jah-Sen се видяхме в чудо. Уж се бяхме подготвили като родители за този период, бяхме изчели цялата налична педагогическа литература и знаехме, че това е неговия начин за опознаване на околния свят, но нещата започнаха да излизат извън контрол. Макар да не искахме нашите семейни проблеми да излизат наяве, положението стана нетърпимо и решихме да се посъветваме с приятелски блог семейства какво да правим. При тези консултации се оказа, че сме били в неведение за много факти относно блоговете и тяхната психология. Това, което ни фрустрира най- много, беше разкритието, че положението с възрастта при блоговете е подобно с това на кучешките години, т.е. една блог година се равнява на седем човешки. Оказа се, че се грижим не за тригодишно бебе, а за двадесетгодишен хулиган. Започнаха да ни гризат основателни съмнения, че невъздържаното поведение на нашата рожба е резултат от злоупотреба с наркотици и алкохол, а не от невинно детско любопитство. Когато взехме решението да създадем блога, с Jah-Sen се споразумяхме, че за разлика от повечето български родители няма да дундуркаме отрочето си до преклонна възраст, а ще го стимулираме с навършването на пълнолетие да поеме по свой собствен път. Но реализацията на това решение щеше да бъде трудна. При всеки намек да започне работа или да помисли за бъдещето си, този гаден хаймана- блогът започваше да се държи все по- невъзпитано и предизвикателно. Спря дори да се къпе и да почиства стая си, в резултат на което къщата заприлича на кочина!
Тогава се сетих, че преди известно време Даниел беше казал, че “да смениш блога е по- лесно, отколкото да смениш къщата и по- безболезнено, отколкото да смениш жената”. Jah-Sen се съгласи с мен. Незабавно преведохме плана си в действие.
Решихме старата къща да я оставим на хлапето- нека се оправя с кочината. Така местните клюкарки няма да ни обвинят, че не сме направили нищо за детето ни. Но пък му спряхме издръжката, за да видим какво ще направи. Вероятно ще му идваме на гости от време на време, но няма да му казваме новия си адрес, за да не ни се натресе неканен.
А ние изтеглихме спестяванията си и купихме малка вила в планината, обзаведохме я в минималистичен японски дзен стил, след което се оттеглихме на заслужена почивка в нея.
Не вярвате ли вие, елате ни на гости.
Адресът е http://www.suzercatel.net/
Така че, ако имате проблеми с блога си, можете да последвате нашия пример.
Хайде със здраве! Трябва да бързам, че Jah-Sen монтира новите галерии в къщата и като свърши ще е уморен и гладен, а аз не съм забъркал нито коктейлите, нито съм сготвил.

петък, 16 юли 2010 г.

Провокация (+ концертна класация)

Голям концерт- голяма тъпканица. Опитните концертни ветерани като нас обаче знаят кога да влязат в залата. Важно е да не си пръв, за да не се чувстваш като глупак в празното помещение, но и да избереш правилния момент, за да избегнеш голямата блъсканица и да заемеш хубаво място с изглед към сцената, подготвяйки си и маршрут за изтегляне след концерта. Ние влязохме в точното време и на точното място като истински победители. Ала казано е в Библията: “Последните ще станат първи”. И то се случи. Нахлуха пъпчасалите тийнейджъри с кръвясали очи и разкатаха фамилията на ситуирането ни. Блъскаха се като невидели все едно бяхме на опашка за хранителни стоки през 90те години на миналия век. Нормално. Все пак бяхме на концерт. Преди да започне голямото стълпотворение забелязах Ж.
- Ооооооооо, радвам се да видя млади фенове!- подхвърлих й весело.
- Какво искаш да кажеш с това “млади”, а ?!
- Започнах да следя “бристолската сцена” около 5 години след възникването й като течение, т.е. от 1992ра...
- Лелее, тогава съм била на 4 години...
- Ами какво да си говорим тогава?
Междувременно положението се влошаваше и затягаше. Нашата групичка се оказа затисната и избутвана от двете противоположни вълни- тези, които искаха да минат по- напред и онези, които не искаха да ги допуснат. Трябваше да задържим поне тази позиция. Таман си мислех, че няма начин да стане по- зле, когато в резултат на всеобщото лашкане се озовахме фронтално на входа на залата, откъдето напираше огромен поток закъснели зрители. Всъщност, трябва да призная, за да не ме сметнете за стар мърморко, че публиката се държеше доста възпитано в сравнение с други подобни мероприятия, на които съм присъствал. В този момент, докато се опитвах да извиня блъскащите се и да запазя позитивното си отношение към случващото се, почти бях стъпкан от една симпатична двойка, придвижваща се към сцената напряко през всички установени вече “пътеки” и “потоци”. Момчето беше вдигнало над главата си един картонен поднос с дръжки и гнезда за чаши с наливна бира- много удобно приспособление, получило широко разпространение на подобен род събития през последните години. Но колкото и да беше удобно това приспособление, ръчкането вече беше толкова настървено, че минавайки покрай мен младежът залитна, губейки равновесие и ме поля с част от скъпоценната кехлибарена течност.
- Лекооооооо! Не зяносвай бирата- скъпа е и е подсъдно!- извиках му в ухото.
- Някой няма ли да ми помогне ?- изхриптя пичът, застопорявайки се пред мен.
- Веднага ще те облекча! Само дай една бира!
Репликата ми е пример за формулираната от Jah- Sen, но неоткрита от него “Теория на провокативната комуникация”. Обикновено, когато се срещаме с нови и непознати хора, им подхвърляме някоя реплика с двусмислено значение и тон, а след това гледаме как ще реагират. Ако се намусят, значи не струват, но ако ни отговорят в същия стил или позитивно, в повечето случаи се оказват свежи “агенти”. Очаквах, предвид изнервеността на ситуацията, пичът да ми тегли една “благословия”. Той обаче свали подноса, а момичето взе една от бирите в него и ми я подаде с усмивка. И казано е в Библията: “Поискай и ще ти се даде, почукай и ще ти се отвори”.

На излизане от залата след концерта засякохме отново същото момче пред входа.
- Благодаря за бирата...
- Няма за какво... Не знам за вас, но аз взех своето. Една сбъдната мечта...
- Ние също...

Симпатични млади хора. Дай, Боже, повече такива.



----



Снощното преживяване се нарежда засега на първо място в класацията ми за подобни събития през тази година.

Ето я и нея:
Пълно двустранно подравняване


1. Massive attack в София.

Не достигнаха нивото на легендарното си фестивално изпълнение през 2004та, но със сигурност задминаха представянето си във Виена ноември миналата година. Мястото на концерта беше лошо. Нямаше никаква вентилация. По- добре да го бяха направили на открито. Това е забележка към организаторите.

Групата се раздаде на 100 %. Публиката беше невероятна. Пробата на звука е била направена професионално и високите тонове не се размазваха както при Rammstein в Белград. Осветлението беше великолепно и концептуално направено. Визуализацията беше минималистична, но отново направена със стил и носеше послание.

Бяха си направили труда да преведат надписите на български, което показваше лично отношение към публиката. Лично отношение имаше в поведението на всички изпълнители. 3D дори ни благодари за парите, които сме похарчили за билети.

Massive attack си остават култова група с позиция и никой не може да ги обвини в комерсиализъм!

Засега това е концерта на годината за мен.

2. Rammstein в Белград

Много добре изпипано и професионално шоу. Страхотни светлинни и пиротехнически ефекти. Звукът беше малко проблемен, но атмосферата на Београдска арена компенсираше “дефекта”. Голям почитател съм на групата, много се радвах на преживяването, но въпреки това в мен остана усещането, че за членовете на бандата това си беше просто работа. Качествено изпълнена работа, но нищо повече. Имаше някаква рутина, която леко потискаше.

3. Sofia Rocks a.k.a Sonisphere festival (първият ден)

Бях си взел билет на лошо място, с единия крак почти извън стадиона, и може би затова не успях да се насладя на преживяването. Metallica се раздадоха максимално, но пак имах усещането, че ям “претоплената манджа” на една умираща легенда.

четвъртък, 11 март 2010 г.

Децата на дружбата


По време на Студената война две деца от воюващи страни в „третия свят” - виетнамското момиче Ха и палестинският юноша Ахмад, се озовават в социалистическа България. Общото между тях е начинът, по който пристигат в страната ни. Ха е „осиновена” от българската поетеса Блага Димитрова, която се „влюбва” в нея по време на своето посещение във Виетнам през 1967 г.

The Children of Drujba 01 from Svetoslav Draganov on Vimeo.


През 1979 г. българският журналист Иван Гарелов отразява касапницата на ливанската гражданска война в Бейрут. Там той се запознава с Ахмад и го кани да дойде в България, където да осъществи своята мечта „да стане лекар”. Вече в страната ни, двете деца са поставени в светлината на прожекторите на пропагандата и се превръщат в символ на „комунистическия интернационализъм”. Постепенно обаче осветлението в „залата на социалистическа България” започва да намалява, а с падането на Берлинската стена изгасва съвсем и двете деца са принудени да слязат от „сцената”, оставени насаме със своите съдби. Именно тези съдби ще видим в документалния филм на Светослав Драганов „Децата на дружбата”.

The Children of Drujba 02 from Svetoslav Draganov on Vimeo.


Лицето Драганов вече е доказало с филмите си („Животът е прекрасен, нали?” и „Самодейци”), че има усет за изобразяването на необикновени човешки истории. Както и предишните му творби, така и „Децата на дружбата” е заснет в стила на „реалното кино”, доминиращ над новата документална вълна в България. Липсва задкадров текст и се използват похвати, характерни за игралното кино. Целта на екипа, заснел филма, е да остави зрителя да се потопи в света на героите без излишни внушения. И това е постигнато чрез добрата операторска работа на Светла Нейкова и Александър Крумов, допълнена от музиката на Георги Дончев. Зрителят лесно се асоциира с героите - Ха и Ахмад, разбира техните дилеми, разпокъсването между техните стари родини и България, желанието им да намерят себе си и да бъдат щастливи. Това не е филм само за системата, господстваща в България преди 10 ноември 1989 година. Той поставя много по-философски и екзистенциални въпроси като отношението между родители и деца, отговорността на първите за съдбата на вторите или как пътят към ада може да бъде застлан с добри намерения. Фабулата на лентата е актуална и днес, когато гледаме по телевизионните екрани как разни западни звезди осиновяват африкански деца, водени от чувството за състрадание. За съжаление, според мен, концентрирайки целия сюжет върху Ахмад и Ха, Светльо Драганов не доизгражда образа на техните „родители” - Блага Димитрова и Иван Гарелов. Те присъстват „призрачно” чрез архивните кадри на пропагандната машина, но ние не разбираме техните лични мотиви за „осиновяването”. Може би това решение на режисьора е било продиктувано именно от желанието да представи усещането за безпътица и душевно раздиране в главните герои.

При всички положения филмът си заслужава да бъде гледан.

Премиера в рамките на 14-ия София Филм Фест:

11. 03. 2010 Кино „Люмиер” от 18,30 часа

16.03.2010 Френски културен център от 20,30 часа


Рецензията беше публикувана в "Словеса"

сряда, 9 декември 2009 г.

Media playground Sofia





Най- накрая, след Амстердам, Виена и Будапеща, Media playground ще се случи и в София. В периода от 11 до 13 декември в Огледалната зала и прилежащите й пространства в сградата на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски” ще се проведе едно от най- големите мултимедийни събития в България за тази година (след International Digital Art Festival , организиран от НХА). Повече подробности и програмата може да видите тук>

Няма смисъл да ви обяснявам колко значим е проектът. Елате и ще видите сами. Вие ще бъдете част от всичко случващо се там и доколко целите на този мултимедиен фестивал ще се осъществят зависи от вас. Защото в интерактивната среда на съвременните медии и изкуство, вие сте част от творците, а не от „потребителите”!
Очаквам ви! :)

неделя, 5 юли 2009 г.

ДИВА


SELINA ROSA

pain and relief

love and libido

beast and beauty

fear and anger

dreams and nightmares

myth and reality

id, ego, superego

Coming from vienna, the austrian painter selina rosa is exploring the extremes

...and the space in between

П>С>

За някои може и да е ДИВА, но за мен е цяло ДИВАНЕ :))) При всички положения, според мен, изложбата си заслужава да се види. Харесвам стила й на търсене на себе си, докато "прави магистърската си степен в пилеенето на време и пари" (по собствените й думи). :)))

четвъртък, 14 май 2009 г.

(Sofia) Underground 2009

Ако не сте разбрали, вчера започна фестивала Sofia Underground. А ако не знаете какво е Sofia Underground, може би това е една добра възможност да разберете или пък сте от хората, които не се интересуват от съвременно българско изкуство извън официозните изложби и кичозните представяния.

Ако сте от първите, вижте програмата тук>

Ако сте от вторите, не си губете времето.

За мен този фестивал си остава едно свободно пространство за обмен на идеи от хора с алтернативно мислене. Все пак е хубаво ъндъргранда да излиза на повърхността веднъж годишно. :):):)

сряда, 25 март 2009 г.

Грация и гравитация 2

четвъртък, 4 септември 2008 г.

Наградите на “НИЕ МЕДИЯ” за “игрови иноватори”;) в областта на медиите.

““НИЕ МЕДИЯ” е уебсайт, общност, конференция и глобално движение, което има за цел да направи света по- добър чрез средствата за масова информация.”
Повече информация за организацията може да видите тук>

“НИЕ МЕДИЯ” отдава признание чрез награди на “игровите иноватори”;) (game changers): хора, проекти, идеи и организации, довели до промяна и вдъхновяващи по- добър свят чрез медиите.

Номинации се приемат до 15 септември.

Критериите за наградите можете да видите тук>

Ако смятате, че в България има личност, организация или проект, които им отговарят, номинирайте го онлайн.

Макар у нас тези награди да са неизвестни, на запад се ползват с голям авторитет.

вторник, 17 юни 2008 г.

7-ми сценариен конкурс на НИСИ МАСА

Няколко разяснения за незапознатите:

НИСИ МАСА започва своята история като френска неправителствена организация, чиято цел е подпомагането и насърчаването на млади хора, които искат да се реализират в киното. Днес НИСИ МАСА е мрежа от сдружения в 19 страни, включително България, обединени от желанието да създадат визията на съвременното европейски кино.

Най- известната и стара инициатива на организацията е конкурсът за сценарий за късометражен филм. Спечелилият сценарий получава скромен, но в повечето случаи достатъчен, бюджет за неговото филмиране.

България участва в това мероприятие почти от самото начало и има традиции в организирането му. През 2003-та голямата награда беше спечелена от българката Галина Георгиева.

Този конкурс може да даде доста добър старт на нечия кариера в седмото изкуство.

Подробности:

Сценариите са обединени около дадена тема. Тази година тя е “Бягството”. Срокът за изпращане на сценариите е 31 юли 2008.

Правилата на конкурса можете да видите тук>

Организатор на събитието в България е сдружение “Седем”>.

+ 359 2 4896842

bulgaria@nisimasa.com

сряда, 4 юни 2008 г.

Поезия и музика под звездите



понеделник, 19 май 2008 г.

Букарски идва



За съжаление, вече не можем да се надяваме, че старият пияница Чарлс Буковски ще дойде в България. Но за сметка на това идва неговият “духовен син” Алекс Букарски. Но шшшшшшшшт! Както всеки син, той се е отрекъл от своя баща в неистовия си напън да го надмине. И мога да кажа, че почти успява.

Какво да ви кажа за Алекс, освен че го чета, което става видно от връзката в десния раздел на блога?!

Той е един от тези бесни и непримирими духове, които не могат да те оставят безразличен. Може да ти бръкнат или в червата, или в душата, но бъркане ще има. Подобно на Арто той е вечният анархист, бунтовник без кауза, дори неосъзнат самоунищожител, желаещ да мине отвъд границите на тленното, “роден от своите произведения”.

Така че лично аз ще отида на неговото приземяване “без парашут” на 22 май от 18.00 часа в зала 13 на ФЖМК на СУ (Факултета по журналистика и масови комуникации при паметника “Левски”).

Да се размажем заедно.

П>С>

Изказвам възхитата си от Комитата за енергията и усилията, които положи за организирането на гостуването на Букарски и издаването на книгата му.

Повече информация за събитието има на блога му тук>