Така че накратко:
Вземате корите от дюлите и сърцевината им (месестата част отива за сладкото), и ги варите, докато сокът не стане по- гъст, отколкото за компот- прилича на кюспето от казармата. След което го прецеждате- два пъти, за да не остане нито частичка от плода. После добавяте захар в съотношение килограм на литър и пак варите. Важно е захарта да е хубава. Докога варите ли? Аз се ориентирам по усет. Докато спре да избива пяна. А, да! Пяната. Нея трябва периодично да я обирате- в нея се събират много токсини, а и разваля вкуса на желето. Когато желето придобие рубинен цвят, вземете на върха на чаена лъжичка и вижте как ще се стече. Ако се стича на “конец”, значи желето е готово. Прибавете лимонтозу- за по- голямо количество една чаена лъжичка, а за по- малко една щипка, като разбърквате енергично, за да се разтвори добре. Това, естествено, докато е горещо. Разсипете по буркани. Изчакайте да изстине. Насладете се на резултата.
П>С>
За разкрепостените (или за перверзниците- зависи от гледната точка )- ставало10 пъти по- сладко, ако желето се стича по снежнобяла женска кожа. ;) Така съм чувал.
1 коментар:
Ворце, батка, ти си егати нелегалния тип. Вчера се опитвах следобед да се свържа с тебе безуспешно. Пиши ми на komitata@gmail.com
Публикуване на коментар