Болка до безкрай (Компенсация от дрога)

Таман се подмладих и взех, че навлязох в един от най- болезнените периоди в живота си.;) Имайте предвид, че издържам адски много на болка. Толкова травми съм преживял, че второто ми име е “болка”. Даже си говорим на малки имена и сме приятели.:) С болката де! Но това, което изпитах преди няколко вечери беше неописуемо дори за моите стандарти. Осемгодишната липса на зъболекар в живота ми даде плодове. Пулпит, чудесии... 6 зъба, два от които са на косъм от вадене!

За сметка на това дрогата е в такова изобилие...

При това напълно законно!:)

Компенсира до голяма степен неудобството.:)

Абе, толкова друсан никога не съм бил!

Така че, приятели мои, простете моята абсолютна неадекватност през следващите дни...

П>С>

Малеee, ако наистина ще влизаме в снимачен процес, какви ли снимки ще станат:))))

FEAR AND LOATHING IN LAS VEGAS :))))

Но "без фира"!

Подмладявам се:)

Вчера, докато си плащах сметката към нашия любим мобилен оператор;), младата секси касиерка почна усилено да ме убеждава, че трябва да вляза в “луууп”. Заявих й с усмивка, че не се вписвам в условията, тъй като съм почти на 30. Тя видимо се сконфузи. “Извинете, изглеждате на 22-23!” “Благодаря!”

Напоследък всички, с които се запознавам, ми дават по- малко години, отколкото имам...

Доста ми е странно...

Преди няколко години на някакъв купон една мацка каза, че изглеждам на 33...

Сума народ ме смяташе за по- възрастен.

Явно се подмладявам!

Вероятно заради дълбокия душевен комфорт и равновесие, които царят в мен!;)

Тъй жалки са главите наши...

Майтапчийският коментар на Бла ме подсети за един от любимите ми поети- Байрон. Реших да споделя с вас едно от неговите стихотворения, което ми е много близко до сърцето. Това е и специален поздрав за Бла. Вярвам, че той, като един от най- запалените почитатели на филмите на ужасите, ще го оцени...:)

Че от мъртвец съм забрави

И само череп в мен съзирай;

Като от живите глави

От него глупост не извира.

Обичах, пиех, но умрях.

Вземи ме от земята черна,

Налей! От теб не ме е страх-

Нали ме е целувал червей?

Наместо да ги храня аз,

Бих предпочел във мен да свети

На пиршество в тържествен час

Туй питие на боговете.

Тук с ум блестях и тук дано

На вас придавам блясък днеска.

Какво по- висше от вино

Ума ни може да замести?

До дъното ме пресуши!

И тебе някой ще изрие

И със смъртта ще се сдружи,

От черепа ти за да пие.

Защо не?! щом в живота къс

Тъй жалки са главите наши,

Осъдени да гният в пръст,

Защо пък да не станат чаши?!

П>С>

Дали това не са били последните мисли на Никифор, преди да се раздели с главата си.:)

П>П>С>

Преводът е на Любен Любенов. Неговата версия ми допада най- много.

Акценти: поезия, Байрон

За вярата и съмнението...

Вярвам само на себе си, но скептицизмът е част от моята вяра, защото знам, че самоувереността ще ме довърши!

Правило 3 от кодекса на Ворце ;)

Скелети

Доста народ ме пита по кю и скайп какви са тези поеми, за които говори Jah-Sen, а аз само се усмихвах загадъчно.

Но вчера, докато разчиствах един от шкафовете, миналото изскочи и ме цапардоса по главата, и то под формата на поема (?)...

Първо ми стана малко тъжно...

А после се смях с часове... :)

Ето и причината:

На С.

Не помня!

Просто се взирам,

И ровя, и търся...

Но не намирам нищо във теб.

Какво ще остане след мен в твоята къща?

Освен кошче пълно със смет...

Спомен от нашата среща.

Ти, малка харпийо,

Но все пак моя жена!

04 юли 1996

Както се вижда от гореизложеното, критиката на Jah-Sen е напълно основателна! :)

От мен поет няма да излезе!

П>С>

Малее, к’ви глупости съм писал едно време!

Не че сега пак не пиша такива, макар и прозаични...:)

П>П>С

Напоследък нещо много се отдадох на спомени...:(

Трябва да сменим обстановката!

Акценти: тинейджърска поезия

Любовна лудост...

Не знам как се е озовал на компютъра ми, защото не си спомням да съм го свалял, но снощи, в късна доба, докато разчиствах харддисковете, намерих филма “10 неща, които мразя в теб”. Така и така беше там, та реших да го изгледам. Типична блудкава романтична история в американски стил...

Една сцена обаче привлече вниманието ми:

и се замислих за всички онези луди постъпки, които правим, за да докажем любовта си на даден човек...

Сетих се за момичето, с което

Ромео и Жулиета

Отново изиграхме,

Публика отбрана

Цял квартал събрахме

Тя стоеше на онзи балкон, а аз отдолу, точно като в шекспировата пиеса. Катерех се по решетки и бръшляни, за да вляза в стаята й. А после едни злобни старици ме гонеха с метли по дългите коридори.:) Дори извикаха полиция...

Ситуацията хич не беше розова, още повече че действието се развиваше в чужбина.:)

Спомних си и за онази, която се отказа от шестица по немски, само за да научи името ми от класния. А след това влязла в учителската стая, взела дневника ни и преписала адреса ми...

Чакаше ме на стълбите пред нас, а аз бях като в небрано лозе.:)

Изкарваше ме от часовете, за да ми каже колко хубав е денят...

Ех, либов, либов,

Какви глупости вършим в твое име...:)

От поредицата “Ех, либов, либов, ти си като жълта тиква...”

П>С>

А коя е най- щурата постъпка, която вие сте извършили, за да се докажете на някого, когото сте обичали?

П>П>С>

Липсват ми тези моменти, детската невинност и вярата...

А, сега ме накарай да се катеря два етажа...

Интересно е как се променят свалките и връзките с годините. Тази гадна улегналост направо съсипва романтиката. :)

Акценти: любов, флирт, лудост

Неделна усмивка

Може така

а може и така

по желание на клиента. :)

Акценти: 17-те мига на Л., "Бейрут", музика