Една гадна тенденция в съвременното кино

- А какво ще кажеш за “Никита”?

- Сериалът ли?

- Какъв сериал бе ?! Нали говорим за френското кино и филмите на Люк Бесон!!!

Разговор между двама “киноманиаци”. Единият е на 16 години, а другият съм аз.

Призрак броди в света на киното. Призракът на “римейка”. А зад него дебнат посредствеността и алчността.

Първо някой добър режисьор прави филм с малък бюджет, но чудесен сюжет, претворен в отличен сценарий, превъплатен на лента с перфектна режисура и вдъхновена актьорска игра. Филмът взема, че става хит. Говоря за “Никита” на Люк Бесон.

Три години по- късно един холивудски мастодонт, който няма свежи идеи, го забелязва, решава да отбие номера и прави “римейк”. Режисьорът не е някой известен и добър, но това няма значение, тъй като става дума за “римейк”, направен на поточната линия. Пак по същата причина нищо не се привнася в сюжета и идеите на филма. Бюджета е по- висок. Повече ефекти. Актьорите са по- лъскави. Някои от тях са наистина добри, но като ги гледаш, не усещаш същото въздействие, както когато си гледал първата версия. Но филмът чупи класациите зад океана, а това е най- важното. Говоря за “Терористката” на Джон Бадхам с Бриджит Фонда в главната роля.

Не стига това, ами четири години по- късно, след като са видели, че идеята се кльопа, продуцентите от една телевизионна компания правят сериал по гореспоменатият сюжет, като го разводняват до такава степен, че заприличва на сапунена опера. Говоря за сериалът “Никита”.

Има много примери за това, което говоря. А говоря за посредствеността и липсата на идеи в съвременното кино.

Първенци по правенето на “римейци” са американците, макар че тази мания не подминава и другите страни, включително и България- спомнете си “Козият рог”. Но никъде тази истерия не е толкова голяма, колкото в Холивуд. Холивуд поставя преградна стена пред европейското кино и експлоатира неговите идеи. Американците сами подпомагат тази сегрегация, предвид пренебрежението им към чуждоезичното кино и нежеланието им да четат субтитри. Фактически, американските кинокомпании правят своеобразни преводи, предназначени за тяхната аудитория. Когато гледах “Град на ангели”, щях да повърна, защото от първоначалната идея на филма "Криле на желанието" нe беше останало нищо. По- буквалистки прочит на темата не бях виждал. Всичко беше направено като кашица, за да не се налага зрителят да напрегне една мозъчна клетка или, не дай си боже, да се събуди въображението му. Киното все пак има свой език, господа, а вие го убивате.

Не стига, че го убивате, ами ни го и натрапвате, възползвайки се от мощните си дистрибуторски мрежи, обхванали като октопод целият свят.

Правете си “римейците”, ама моля ви се, не ги изнасяйте!

Протест за образованието

ДО ВСИЧКИ:

УЧЕНИ, ПРЕВОДАВАТЕЛИ ВЪВ ВУЗ-ОВЕ, СТУДЕНТИ, УЧИТЕЛИ,УЧЕНИЦИ
И ЦЕЛИЯ БЪЛГАРСКИ НАРОД


Днес, 29.10.2007 г., финансовият ни министър ще предложи своя бюджет
за 2008 година на съвета на тристранната коалиция (Станишев, Доган,
Сакскобургготски) и в сряда, 31 октомври, той ще бъде внесен в
Народното Събрание.
В него се предлагат точно същите проценти от БВП за образование (4,2%)
и наука (0,4%), каквито са и през тази 2007 година, но с увеличения на
заплатите на всички от 50% до 100% спрямо тази година.
Сметката е проста: ще бъдат изхвърлени на улицата десетки хиляди
преподаватели, учени и учители, студентските такси ще се увеличат
сериозно (вероятно удвоят или утроят), така че на останалите в
системата да се дадат увеличенията. Така нито образованието, нито
науката ще са станали по-приоритетни за нашето правителство, защото
делът им в общия продукт остава същия, но някои прости синдикални
искания ще бъдат задоволени, за сметка на:
1) Много по-малко преподаватели във ВУЗ-овете
2) Още по-високи студентски такси
3) Изгонване и на последните ни останали учени в чужбина (България е с
най-нисък брой на учени на глава от населението в ЕС – 2,8 на 1000
човека срещу над 13 на 1000 във Финландия например)
4) Намаляване на броя на учителите – явно се гони съотношение ученик –
учител, надвишаващо 18/1, което е твърде по-голямо от средното в ЕС –
15/1, и сегашното в България – 13/1.
5) Увеличаване на учениците в паралелките от 20 в паралелка към 35 в
паралелка. (поради намалелия брой учители) и съответно понижаване на
нивото на преподаване
6) Закриване на много от училищата по селата – а оттам и
обезлюдяването на съответните райони.

Учителите, които отстояват (заедно с нашите движения, профсъюзите,
Съюза на Учените и други организации) 5% за образование и 0,8 % за
наука в новия бюджет, са вече твърде уморени от дългия протест.
Затова ние, Гражданското движение за защита на науката и образованието
(организация на преподаватели и учени), студентската и ученическа организация
"Призив" и сдружението на учители "Инициатива за промяна",
организираме факелно шествие на 31 октомври 2007 г. (сряда) от 18,00
часа от НДК до пл. "Ал. Невски" (или мястото на събиране на учителите)
в подкрепа на един приемлив бюджет за образование и наука през 2008 г.
Исканията за 5% от БВП за образование и 0,8 % от БВП за наука в новия
бюджет са изключително скромни и минимални за европейска страна.
Ако предложения днес бюджет на Орешарски бъде приет, можем да се
простим с идеята да получим нормално образование в България и да имаме
сериозни научни изследвания – и последните учени-ентусиасти ще избягат
в чужбина.

Колеги, призоваваме ви да участвате в това шествие – индивидуално или
като убедите собствените си ректори, декани или директори да прекратят
занятията в сряда, 31-ви октомври, от 17.00 ч.
Съберете заедно по факултети, институти и елате в 18.00 ч. пред НДК!
Вземете факли, свещи и запалки с вас! Вземете най-вече вашите студенти
и докторанти. Те са нашето бъдеще! Разкажете им ИСТИНАТА!


Движение на младите учени "2Х&3Х" http://argobg.info
Гражданско движение за защита на науката и образованието,
http://www.nauka2007.org
Инициатива за промяна, http://protest.npmg.org
Организация на учащите се в България „Призив" http://www.priziv.icnhost.net

П>С>
Получих това съобщения по кю-то и пощата. Много може да се говори по темата, но нито имам време сега, нито желание.

Солен е вкусът на времето (Максимализмът убива)

Винаги съм казвал: “Защо трябва да избираш, като можеш да имаш всичко?!”. Да, но както вече съм писал, имам интереси “всякакви”, а на всичкото отгоре съм и крайно впечатлителен. Като се замисля за себе си и се асоциирам с Брох, описан от Канети. И той като мен бил изключително впечатлителен. Постоянно тръгвал за някъде, а се озовавал другаде, защото по пътя нещо привличало вниманието му, а той не можел да стои безучастен, без да разбере историята, която се крие зад “нещото”. Канети пишеше, доколкото си спомням, че Брох следвал “човешкият дъх”. А може и да бъркам и да си го перифразирам, но както и да е. Затова Брох си определял срещи, за да има едно наум, че в еди-колко си часа трябва да е на еди-кое си място при еди-кой си човек. И той като мен се е занимавал с много неща наведнъж. Как ли е успявал? Как му е стигало времето? Щото аз трудно се оправям. Страхът, че ще пропусна “нещо” интересно и неспособността ми да отказвам ангажименти ме подлудяват. В момента седя в разхвърляната си стая, дъвча филтърът на поредната цигара и се блещя пред три недовършени статии, два започнати сценария, един закъснял задкадров текст, 5 изпита, които трябва да взема до 10 ноември, щото лошо ми се пише, други два през декември, за които се записах от тщеславие, някакво маркетингово проучване на западните Балкани, с което се захванах, без да се замислям, три филма, които ме подмамват да ги изгледам, новата книга, която ме е страх да отворя... Голяма част от “нещата” естествено са “подправени” с крайни срокове.

А аз незнайно защо (вероятно от паника и безпомощност) седя и пиша този текст.

Времето никога не стига! “Ех, ако имах 5 живота- един да пропия, друг да пропътувам...” Кой го беше казал?

Да, солен е вкусът на времето! А моята разпръснатост го подсолява допълнително.

За глухите, слепите и непукистите

Пиша този текст за неразбралите в залата или по- точно за тези, които се правят на неразбрали. Т.е. за тези, които даваха пресконференции след приключването на изборният ден. Нервите ми издържаха само защитните “пледоарии” на БСП и НДСВ, “успокоението” на “Командирът”, че на тези избори “няма победители” направо ме довърши. Разбрах, че няма загубили, те никога не губят. Всички печелят. И изброяват имена на селища, които дори не са на картата, но изведнъж стават много важни, след като някой си пак неизвестен спечелил там 20 гласа в името на “партията”. Серго пък съвсем се обърка горкият! Първо каза, че има нарастване на изборната активност, а след това заяви, че хората отишли до урните били малко.

Не знам кой спечели изборите, но мисля, че знам кой спечели рейтингът тази вечер. Докато другите предаваха пресконференциите, “НОВА” пусна “Дейв”, една добра комедия. Ако утре някой провери гледаемостта на телевизиите, смятам, че те ще са поне с 10 пункта напред. Щото шоуто, което ни предлагаха другите, вече го бяхме гледали безброй пъти.

Истината е една и е крайно време някой да я каже. Държавността тук отдавна е умряла. Или по- добре е да зададем въпроса: “Що е то държавност и има ли то почва у нас?”. Както писах в “Летопис на смутното време”, държавата, общината и всякакви други властови институции съществуват в една далечна, паралелна и мъглива действителност, която все по- рядко се пресича с реалността на обикновените лумпени като мен. Ако зададете въпроса: “Очаквате ли нещо от политиката?” на хората, поне 50 % ще отговорят “не”, а другите 50 % ще кажат “нещо лошо”. Ние сме едни атомизирани индивиди, които оцеляват поединично- това е жестоката истина, която някои се правят, че не виждат. Говорих с доста приятели днес, които се бяха излъгали да гласуват. Абе, почти никой не каза гласувах “за”, всички бяха гласували “срещу”- “срещу популизмът”, “срещу статуквото”, “срещу себе си”. Като се замисля и аз винаги съм гласувал “срещу”. Сега пак! Един приятел на предишните избори гласува за “Атака”. Човек с две висши образования! Човек с горе-долу добър социален статус! Самият той каза, че гласува със “злоба”, за да им го... Същото чух днес от някои хора гласували за Бойко. Повечето не са гласували за него, защото му “вярваха”, а поради някакъв “садистично-мазохистичен” самоубийствен инстинкт.

Няма победители! Има само победени!

Предизборен размисъл

Снимка: Borisu

Един въпрос до генерала

Не можеш да избягаш от политиката. Прибрах се, включвам телевизора и попадам, без да искам, на “Шоуто на Слави” с Бойко Борисов. Та видях, че сценаристите имат право да му задават въпроси и реших, макар да не съм сценарист и аз да му задам един, пък той ако иска, да ми отговори. Аз съм един обикновен гражданин, който се колебае дали да гласува (по- вероятно да не), така че моят въпрос не е важен, ама да си го задам.

Преди две години, когато бяха частичните избори, които той спечели, имам спомен от едно негово гостуване при Цветанка Ризова, където, ако не ме лъже паметта, заяви, че с парите, спестени от предизборната му кампания, ще построи паметник на Щросмайер.

Къде е този паметник?

Лошо момиче (Фрустрирано за някои жени)

Тя е “лошо момиче”. Тя е от онези секси, успели и нахакани мацки, които не приемат “Не” за отговор, а самите те никога не казват “Да”. Красива е. Знае това и постоянно го изтъква- с движенията, облеклото и поведението си. Елегантното боди подчертава още повече стройната й фигура и повдига красивите й гърди. Да, тези гърди! Постоянно се навежда към теб- уж случайно, и ти ги навира в лицето. Или минава и отърква хубавият си задник в хълбока ти. Играе си с теб. Ти го разбираш, но не можеш да направиш нищо- започваш да се поддаваш. Това е отмъщение, задето не си й отдал нужното внимание, не си паднал в краката й, както всички останали. Продължава да те докосва, уж невинно, но ти усещаш сексуалният контекст, невъзможно е да го сбъркаш.

Видео: PyChick

Не се смущава, че сте в заведение. Не й пука, че кавалерът й, твой приятел, е само на няколко метра от вас. Вижда, че започваш да се изпотяваш, отпуска се на канапето и избухва в смях:

- Всички мъже сте еднакви! Само ми зяпате гърдите! Като видите хубава жена, започвате да мислите с другата си глава!

Направила е грешка, но не го осъзнава. Вече се чувстваш в свои води, неудобството е изчезнало и отвръщаш на удара:
- Не позна! Мисля си колко ми е жал за теб! Представям си как правиш това с всички мъже наоколо. Правиш го, за да можеш после да кажеш “Вие сте свине”. А ти ги превръщаш в свине, изпразваш главата им от всяка мисъл, докато не се превърнат в кълбо от нагон. Защото само така можеш да ги контролираш. Защото само по този начин знаеш какво си мислят. Страх те е от мъжете, които не се поддават на сексапила ти- прекалено са ти сложни и не можеш да ги разгадаеш. Страх те е, че не знаеш какво виждат в теб, когато игнорират красотата ти. Затова ги превръщаш в животни, подвластни на желанието, за да можеш да потвърдиш своята представа за тях като “прости, мачистки свине”. Облеклото ти, поведението ти- всичко е подчинено на тази цел- да предизвикаш предсказуемата реакция на нагона! Но нали знаеш, че “желанието” е временно. Така че не се учудвай, че след като се изпразнят, “нерезите” си тръгват и ти оставаш сама. Аз ще си ходя, че трябва да ставам утре рано. Благодаря за вечерта, беше поучителна.
Хвърляш една банкнота на масата, кимваш на приятеля си, който все още чака поръчката на бара и излизаш, без да се обръщаш, за да потънеш в нощта.

П>С>

А вие как процедирате с "лошите момичета", момчета? ;)