- Имаш ли си някого?
- Имам.
- Коя е? Познавам ли я? На колко години е?
- Защо “я”? Защо не “го”? Странна е тази промяна на рода във въпросите ти. Първо ме питаш за “някого”, а след това всичко минава в женски род...
- Аха! Щом увърташ така, значи си нямаш...
- Имам. Себе си!
***
Колко от нас спокойно могат да кажат, че се притежават, че се имат?!
Че са наясно със себе си и не воюват всекидневно със своите демони?!
Колко?!
А колко от нас си мислят, че “имат” някого, че той/ тя им принадлежи?!
От поредицата “Разговор на деня”
неделя, 25 юли 2010 г.
Да имаш и да нямаш...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
всички имат нас, понякога, а ние имаме себе си, винаги
Щом казваш. :)
Принципно от нас самите не можем да се отървем никога. :))))
В момента в който започнеш да се притежаваш, ставаш предемет.
Аз бих те питала кой си, а не на кой си..
Аз предпочитам да гоня сама себе си непрекъснато, понякога като се настигна и просто се потупвам по рамото и казвам: "Ти гониш" :) Никого нямам, и никой ме няма мене :)
Публикуване на коментар