Една гадна тенденция в съвременното кино

- А какво ще кажеш за “Никита”?

- Сериалът ли?

- Какъв сериал бе ?! Нали говорим за френското кино и филмите на Люк Бесон!!!

Разговор между двама “киноманиаци”. Единият е на 16 години, а другият съм аз.

Призрак броди в света на киното. Призракът на “римейка”. А зад него дебнат посредствеността и алчността.

Първо някой добър режисьор прави филм с малък бюджет, но чудесен сюжет, претворен в отличен сценарий, превъплатен на лента с перфектна режисура и вдъхновена актьорска игра. Филмът взема, че става хит. Говоря за “Никита” на Люк Бесон.

Три години по- късно един холивудски мастодонт, който няма свежи идеи, го забелязва, решава да отбие номера и прави “римейк”. Режисьорът не е някой известен и добър, но това няма значение, тъй като става дума за “римейк”, направен на поточната линия. Пак по същата причина нищо не се привнася в сюжета и идеите на филма. Бюджета е по- висок. Повече ефекти. Актьорите са по- лъскави. Някои от тях са наистина добри, но като ги гледаш, не усещаш същото въздействие, както когато си гледал първата версия. Но филмът чупи класациите зад океана, а това е най- важното. Говоря за “Терористката” на Джон Бадхам с Бриджит Фонда в главната роля.

Не стига това, ами четири години по- късно, след като са видели, че идеята се кльопа, продуцентите от една телевизионна компания правят сериал по гореспоменатият сюжет, като го разводняват до такава степен, че заприличва на сапунена опера. Говоря за сериалът “Никита”.

Има много примери за това, което говоря. А говоря за посредствеността и липсата на идеи в съвременното кино.

Първенци по правенето на “римейци” са американците, макар че тази мания не подминава и другите страни, включително и България- спомнете си “Козият рог”. Но никъде тази истерия не е толкова голяма, колкото в Холивуд. Холивуд поставя преградна стена пред европейското кино и експлоатира неговите идеи. Американците сами подпомагат тази сегрегация, предвид пренебрежението им към чуждоезичното кино и нежеланието им да четат субтитри. Фактически, американските кинокомпании правят своеобразни преводи, предназначени за тяхната аудитория. Когато гледах “Град на ангели”, щях да повърна, защото от първоначалната идея на филма "Криле на желанието" нe беше останало нищо. По- буквалистки прочит на темата не бях виждал. Всичко беше направено като кашица, за да не се налага зрителят да напрегне една мозъчна клетка или, не дай си боже, да се събуди въображението му. Киното все пак има свой език, господа, а вие го убивате.

Не стига, че го убивате, ами ни го и натрапвате, възползвайки се от мощните си дистрибуторски мрежи, обхванали като октопод целият свят.

Правете си “римейците”, ама моля ви се, не ги изнасяйте!

Протест за образованието

ДО ВСИЧКИ:

УЧЕНИ, ПРЕВОДАВАТЕЛИ ВЪВ ВУЗ-ОВЕ, СТУДЕНТИ, УЧИТЕЛИ,УЧЕНИЦИ
И ЦЕЛИЯ БЪЛГАРСКИ НАРОД


Днес, 29.10.2007 г., финансовият ни министър ще предложи своя бюджет
за 2008 година на съвета на тристранната коалиция (Станишев, Доган,
Сакскобургготски) и в сряда, 31 октомври, той ще бъде внесен в
Народното Събрание.
В него се предлагат точно същите проценти от БВП за образование (4,2%)
и наука (0,4%), каквито са и през тази 2007 година, но с увеличения на
заплатите на всички от 50% до 100% спрямо тази година.
Сметката е проста: ще бъдат изхвърлени на улицата десетки хиляди
преподаватели, учени и учители, студентските такси ще се увеличат
сериозно (вероятно удвоят или утроят), така че на останалите в
системата да се дадат увеличенията. Така нито образованието, нито
науката ще са станали по-приоритетни за нашето правителство, защото
делът им в общия продукт остава същия, но някои прости синдикални
искания ще бъдат задоволени, за сметка на:
1) Много по-малко преподаватели във ВУЗ-овете
2) Още по-високи студентски такси
3) Изгонване и на последните ни останали учени в чужбина (България е с
най-нисък брой на учени на глава от населението в ЕС – 2,8 на 1000
човека срещу над 13 на 1000 във Финландия например)
4) Намаляване на броя на учителите – явно се гони съотношение ученик –
учител, надвишаващо 18/1, което е твърде по-голямо от средното в ЕС –
15/1, и сегашното в България – 13/1.
5) Увеличаване на учениците в паралелките от 20 в паралелка към 35 в
паралелка. (поради намалелия брой учители) и съответно понижаване на
нивото на преподаване
6) Закриване на много от училищата по селата – а оттам и
обезлюдяването на съответните райони.

Учителите, които отстояват (заедно с нашите движения, профсъюзите,
Съюза на Учените и други организации) 5% за образование и 0,8 % за
наука в новия бюджет, са вече твърде уморени от дългия протест.
Затова ние, Гражданското движение за защита на науката и образованието
(организация на преподаватели и учени), студентската и ученическа организация
"Призив" и сдружението на учители "Инициатива за промяна",
организираме факелно шествие на 31 октомври 2007 г. (сряда) от 18,00
часа от НДК до пл. "Ал. Невски" (или мястото на събиране на учителите)
в подкрепа на един приемлив бюджет за образование и наука през 2008 г.
Исканията за 5% от БВП за образование и 0,8 % от БВП за наука в новия
бюджет са изключително скромни и минимални за европейска страна.
Ако предложения днес бюджет на Орешарски бъде приет, можем да се
простим с идеята да получим нормално образование в България и да имаме
сериозни научни изследвания – и последните учени-ентусиасти ще избягат
в чужбина.

Колеги, призоваваме ви да участвате в това шествие – индивидуално или
като убедите собствените си ректори, декани или директори да прекратят
занятията в сряда, 31-ви октомври, от 17.00 ч.
Съберете заедно по факултети, институти и елате в 18.00 ч. пред НДК!
Вземете факли, свещи и запалки с вас! Вземете най-вече вашите студенти
и докторанти. Те са нашето бъдеще! Разкажете им ИСТИНАТА!


Движение на младите учени "2Х&3Х" http://argobg.info
Гражданско движение за защита на науката и образованието,
http://www.nauka2007.org
Инициатива за промяна, http://protest.npmg.org
Организация на учащите се в България „Призив" http://www.priziv.icnhost.net

П>С>
Получих това съобщения по кю-то и пощата. Много може да се говори по темата, но нито имам време сега, нито желание.

Солен е вкусът на времето (Максимализмът убива)

Винаги съм казвал: “Защо трябва да избираш, като можеш да имаш всичко?!”. Да, но както вече съм писал, имам интереси “всякакви”, а на всичкото отгоре съм и крайно впечатлителен. Като се замисля за себе си и се асоциирам с Брох, описан от Канети. И той като мен бил изключително впечатлителен. Постоянно тръгвал за някъде, а се озовавал другаде, защото по пътя нещо привличало вниманието му, а той не можел да стои безучастен, без да разбере историята, която се крие зад “нещото”. Канети пишеше, доколкото си спомням, че Брох следвал “човешкият дъх”. А може и да бъркам и да си го перифразирам, но както и да е. Затова Брох си определял срещи, за да има едно наум, че в еди-колко си часа трябва да е на еди-кое си място при еди-кой си човек. И той като мен се е занимавал с много неща наведнъж. Как ли е успявал? Как му е стигало времето? Щото аз трудно се оправям. Страхът, че ще пропусна “нещо” интересно и неспособността ми да отказвам ангажименти ме подлудяват. В момента седя в разхвърляната си стая, дъвча филтърът на поредната цигара и се блещя пред три недовършени статии, два започнати сценария, един закъснял задкадров текст, 5 изпита, които трябва да взема до 10 ноември, щото лошо ми се пише, други два през декември, за които се записах от тщеславие, някакво маркетингово проучване на западните Балкани, с което се захванах, без да се замислям, три филма, които ме подмамват да ги изгледам, новата книга, която ме е страх да отворя... Голяма част от “нещата” естествено са “подправени” с крайни срокове.

А аз незнайно защо (вероятно от паника и безпомощност) седя и пиша този текст.

Времето никога не стига! “Ех, ако имах 5 живота- един да пропия, друг да пропътувам...” Кой го беше казал?

Да, солен е вкусът на времето! А моята разпръснатост го подсолява допълнително.

За глухите, слепите и непукистите

Пиша този текст за неразбралите в залата или по- точно за тези, които се правят на неразбрали. Т.е. за тези, които даваха пресконференции след приключването на изборният ден. Нервите ми издържаха само защитните “пледоарии” на БСП и НДСВ, “успокоението” на “Командирът”, че на тези избори “няма победители” направо ме довърши. Разбрах, че няма загубили, те никога не губят. Всички печелят. И изброяват имена на селища, които дори не са на картата, но изведнъж стават много важни, след като някой си пак неизвестен спечелил там 20 гласа в името на “партията”. Серго пък съвсем се обърка горкият! Първо каза, че има нарастване на изборната активност, а след това заяви, че хората отишли до урните били малко.

Не знам кой спечели изборите, но мисля, че знам кой спечели рейтингът тази вечер. Докато другите предаваха пресконференциите, “НОВА” пусна “Дейв”, една добра комедия. Ако утре някой провери гледаемостта на телевизиите, смятам, че те ще са поне с 10 пункта напред. Щото шоуто, което ни предлагаха другите, вече го бяхме гледали безброй пъти.

Истината е една и е крайно време някой да я каже. Държавността тук отдавна е умряла. Или по- добре е да зададем въпроса: “Що е то държавност и има ли то почва у нас?”. Както писах в “Летопис на смутното време”, държавата, общината и всякакви други властови институции съществуват в една далечна, паралелна и мъглива действителност, която все по- рядко се пресича с реалността на обикновените лумпени като мен. Ако зададете въпроса: “Очаквате ли нещо от политиката?” на хората, поне 50 % ще отговорят “не”, а другите 50 % ще кажат “нещо лошо”. Ние сме едни атомизирани индивиди, които оцеляват поединично- това е жестоката истина, която някои се правят, че не виждат. Говорих с доста приятели днес, които се бяха излъгали да гласуват. Абе, почти никой не каза гласувах “за”, всички бяха гласували “срещу”- “срещу популизмът”, “срещу статуквото”, “срещу себе си”. Като се замисля и аз винаги съм гласувал “срещу”. Сега пак! Един приятел на предишните избори гласува за “Атака”. Човек с две висши образования! Човек с горе-долу добър социален статус! Самият той каза, че гласува със “злоба”, за да им го... Същото чух днес от някои хора гласували за Бойко. Повечето не са гласували за него, защото му “вярваха”, а поради някакъв “садистично-мазохистичен” самоубийствен инстинкт.

Няма победители! Има само победени!

Предизборен размисъл

Снимка: Borisu

Един въпрос до генерала

Не можеш да избягаш от политиката. Прибрах се, включвам телевизора и попадам, без да искам, на “Шоуто на Слави” с Бойко Борисов. Та видях, че сценаристите имат право да му задават въпроси и реших, макар да не съм сценарист и аз да му задам един, пък той ако иска, да ми отговори. Аз съм един обикновен гражданин, който се колебае дали да гласува (по- вероятно да не), така че моят въпрос не е важен, ама да си го задам.

Преди две години, когато бяха частичните избори, които той спечели, имам спомен от едно негово гостуване при Цветанка Ризова, където, ако не ме лъже паметта, заяви, че с парите, спестени от предизборната му кампания, ще построи паметник на Щросмайер.

Къде е този паметник?

Лошо момиче (Фрустрирано за някои жени)

Тя е “лошо момиче”. Тя е от онези секси, успели и нахакани мацки, които не приемат “Не” за отговор, а самите те никога не казват “Да”. Красива е. Знае това и постоянно го изтъква- с движенията, облеклото и поведението си. Елегантното боди подчертава още повече стройната й фигура и повдига красивите й гърди. Да, тези гърди! Постоянно се навежда към теб- уж случайно, и ти ги навира в лицето. Или минава и отърква хубавият си задник в хълбока ти. Играе си с теб. Ти го разбираш, но не можеш да направиш нищо- започваш да се поддаваш. Това е отмъщение, задето не си й отдал нужното внимание, не си паднал в краката й, както всички останали. Продължава да те докосва, уж невинно, но ти усещаш сексуалният контекст, невъзможно е да го сбъркаш.

Видео: PyChick

Не се смущава, че сте в заведение. Не й пука, че кавалерът й, твой приятел, е само на няколко метра от вас. Вижда, че започваш да се изпотяваш, отпуска се на канапето и избухва в смях:

- Всички мъже сте еднакви! Само ми зяпате гърдите! Като видите хубава жена, започвате да мислите с другата си глава!

Направила е грешка, но не го осъзнава. Вече се чувстваш в свои води, неудобството е изчезнало и отвръщаш на удара:
- Не позна! Мисля си колко ми е жал за теб! Представям си как правиш това с всички мъже наоколо. Правиш го, за да можеш после да кажеш “Вие сте свине”. А ти ги превръщаш в свине, изпразваш главата им от всяка мисъл, докато не се превърнат в кълбо от нагон. Защото само така можеш да ги контролираш. Защото само по този начин знаеш какво си мислят. Страх те е от мъжете, които не се поддават на сексапила ти- прекалено са ти сложни и не можеш да ги разгадаеш. Страх те е, че не знаеш какво виждат в теб, когато игнорират красотата ти. Затова ги превръщаш в животни, подвластни на желанието, за да можеш да потвърдиш своята представа за тях като “прости, мачистки свине”. Облеклото ти, поведението ти- всичко е подчинено на тази цел- да предизвикаш предсказуемата реакция на нагона! Но нали знаеш, че “желанието” е временно. Така че не се учудвай, че след като се изпразнят, “нерезите” си тръгват и ти оставаш сама. Аз ще си ходя, че трябва да ставам утре рано. Благодаря за вечерта, беше поучителна.
Хвърляш една банкнота на масата, кимваш на приятеля си, който все още чака поръчката на бара и излизаш, без да се обръщаш, за да потънеш в нощта.

П>С>

А вие как процедирате с "лошите момичета", момчета? ;)

Петък- ден на майстора

Ех, тези петъци! Отдавна искам да им посветя публикация. Мисля, че днес е добър ден за това. Защо петъците са важни? Заради пътя, който ни довежда до тях.

Понеделник.

Събуждане. Кафе. Работа. Бар (с колеги). Сън.

Вторник.

Събуждане. Кафе. (Успяваш да вмъкнеш) Университета. (Още повече) Работа. Бар. Леглото.

Сряда.

Събуждане. Кафе. (Успяваш да се измъкнеш от) Университета. (Извънредно много) Работа. (Изморен си за) Бар. (Опитваш се да учиш, но се оказваш в) Леглото.

Четвъртък.

Събуждане. Кафе. (Пропускаш) Университета. (Прекалено много) Работа. Бар(- на инат). (Едва стигаш до) Леглото.

Петък.

Събуждане. Кафе. (Забравяш изпита в) Университета (но вече не ти пука). (Ужасно много) Работа (но вече не ти пука). Бар! Кръчма! Клуб!!! (Много е вероятно да не стигнеш до) Леглото (поне не твоето).

Събота.

Събуждане (изключително трудно, почти без сън и спомени) с... ?! Къде?! Как?! (Слава богу, нямаш време да си отговаряш на тези въпроси, понеже пак си на) Работа :) (където дремеш). (Приятелите ти те изнудват за) Бар. (Не знаеш как си стигнал до) Леглото.

Неделя.

Не се събуждаш.

Един вечен въпрос (зададен от политик)

Това е един вечен въпрос. Един екзистенциален въпрос. Всяка сутрин почти цяла България си го задава. Пък и целият свят. Този въпрос изниква в съзнанието ни, когато се блъснем в стената; когато шефовете ни започнат да ни крещят, защото не са на кеф, а ние сме им виновни; когато демоничните ни половинки ни изкарат извън нерви; когато сме на тъп купон; когато...

Аз лично си го пея този въпрос. :) Има го в изпълнение на една велика банда, която често си пускам.

Но има едни хора в България, които избягват да задават този въпрос- политиците. Те са готови да станат “заложници”, но не и да отговорят на това питане.

Досети ли се кой е въпросът?

Ако не успееш да се сетиш (но първо наистина се опитай да отговориш на загадката, моля ти се!), ето ти жокер:

Въпросът, който наскоро си зададе британски министър-председател

(Ако и сега не си успял да си отговориш, виж клипът.) :)

За Рила и Иракли

Източник>

Руската рулетка на потреблението

Имало едно време, когато марката била символ на качество и произход. Тогава, въпреки че производството било масово, производителите влагали във всеки екземпляр същото старание и прецизност, както при всички останали. Това било въпрос на чест и гордост- кодекс, наследен от средновековните майстори. По онова време можело да си купиш уредба “Philips” с 10 години гаранция, която и днес работи перфектно, въпреки своят двадесетгодишен стаж, а колоните й излъчват кристален звук, много по- добър от този, който издават прехвалените ти 150-ватови колони с 5 канала, които си купил сравнително наскоро.

Но това време е безвъзвратно отминало. Днес е друго време...

Днес отиваш да си купиш уредба, а продавачът ти казва: “Изчакай 3 месеца, ще излезе новият модел. А този вече ще е безнадеждно остарял, спират го от производство. Няма да има части...” След три месеца ще повторите този диалог. А ако става въпрос за компютри, тогава три месеца са много време. А тъй като и производителите знаят , че след 3 месеца този модел ще е остарял, не си дават много зор с качеството, защото гледат в бъдещето.

Днес дори да си купиш уредба “Philips”, тя пак ще е произведена някъде в третият (или четвъртия) свят, защото така излиза по- евтино.

Днес трябва да си щастлив, ако техниката, която си купил, не се развали преди да е изтекъл гаранционният срок. А странното е, че като изтече този срок, много често тя се разваля като по команда!

Но да оставим техниката.

Днес отиваш да си купиш тениска и боксерки, а няколко седмици след това потта ти става червена и започваш да пикаеш кръв, защото се оказва, че текстилната боя, която са използвали, е токсична. (Имаше такъв случай преди 3 години) Някои ще кажат: “Ами така е, като купуваш фалшиви боклуци, произведени в третият свят.” Да, но къде е днес разликата между фалшификатът и оригиналът, след като и оригиналните кукли “Барби”, зад които стои авторитетът на достолепните “Мател”, се оказаха опасни за децата?

Стресиран от всичко това, си вземаш една бира, а се оказва, че бутилката не е измита добре и се отравяш със сода каустик.

Да, днес е друго време. Това на “отговорният потребител”, както казва европейският комисар за защита на потребителите. (Така е, след като няма "отговорен" държавен контрол.)

Паралелно с епохата на “безопасният секс”, някак тихомълком, дойде и ерата на “безопасното потребление”. Но колкото и да си “отговорен”, риск винаги има, така че ти остава да играеш руска рулетка и да се молиш производителите отново също да станат “отговорни”. Защото и руската рулетка се играе от двама.

Трудът краси човека(в диалози)

Два разговора, проведени с Jah-Sen и Даниел преди малко по кю-то (извинявам се за латиницата, имам малък проблем с кирилицата в чата. Съгласно Закона за личните данни потребителските имена са скрити;)):

[+/-] ВИЖ "МОАБЕТИТЕ"

*** (20:24:00 15/10/2007)

ehooo!

Into fire you can send us

From the fire we return

You can label us a consequence

Of how much you have to learn

t****** (20:27:09 15/10/2007)

kazhi, ehooo

*** (20:27:35 15/10/2007)

kak e

t****** (20:27:49 15/10/2007)

ne znam i az sega pristigam

! (20:28:11 15/10/2007)

STOQNKEEEE TI SI VE4E JENAAAAAA!

t****** (20:28:35 15/10/2007)

tova obqsnqva ne6tata

t****** (20:32:03 15/10/2007)

na rabota li si?

*** (20:38:04 15/10/2007)

da

*** (20:38:05 15/10/2007)

o6te

*** (20:38:07 15/10/2007)

:)

t****** (20:40:11 15/10/2007)

bravo

t****** (20:40:21 15/10/2007)

:)

t****** (20:41:16 15/10/2007)

na teb se krepi rystyt na brutniqt nacionalen produkt

************************

D******** (20:43:39 15/10/2007)

kvo pravish yavore

t****** (20:43:57 15/10/2007)

popylvam si dnevnika i u4a

D******** (20:44:14 15/10/2007)

imash dnevnik?

t****** (20:44:31 15/10/2007)

da

t****** (20:44:45 15/10/2007)

periodi4no go zapo4vam i izostavqm

t****** (20:45:41 15/10/2007)

a ti?

D******** (20:46:05 15/10/2007)

az pochivam malko

D******** (20:46:15 15/10/2007)

i posle bachkane pak

t****** (20:47:12 15/10/2007)

tazi ve4er?

D******** (20:47:21 15/10/2007)

ami da

t****** (20:47:22 15/10/2007)

6te ba4ka6 pak?

D******** (20:47:26 15/10/2007)

vsiaka vecher e taka

D******** (20:47:33 15/10/2007)

i sutrin i vecher i prez denya

D******** (20:47:34 15/10/2007)

:)

Обърнете внимание на времето! Все пак в България има хора, които работят, докато другите вече спят или повръщат за трети път! Да са живи и здрави! Само да съм чул някой политик да ми обяснява, че сме мързеливи и че производителността на труда била ниска! Като говорите за мързеливците- моля ви се- поименно! И взимайте пример от Даниел и Jah-Sen.

Хайде, че и аз трябва да работя.

Допълнение:

"Нощна смяна"

Снимка: Jah-Sen

Гласовете не чувам

Току-що гледах по БТВ поредният репортаж за покупката на гласове(за изборите де, ако не сте разбрали). Това е един “наболял и важен проблем” за обществото, както отбелязват ...-озите и други подобни. Та зяпам си аз как един възрастен циганин от махала “Победа” в Бургас се обяснява пред микрофона (цитирам по памет):

- Няма купуване на гласове. Писна ни 12 години по кебапче и бира, а после ни забравят...

(Нещо от този род беше)

Па си викам: “Боже, колко мъка има по този свят, боже! Ами тия, дето гласуват “по съвест и убеждение”, и се пенявят да политиканстват, даже една бира не получават, а след това и те го отнасят от избраниците си. Кой е прекараният в случая?!”

Търси се

Някой може ли да ми препоръча програма за монтаж, видеомонтаж? Пробвах да си инсталирам Adobe Premiere, но се оказа, че трябва процесорът ми да е Intel, а аз съм на AMD. Търси се нещо качествено и непретенциозно. :)

Благодаря предварително.

I put a spell on you 2

Снимка: Jah-Sen

Протестно шествие за Рила и Черноморието!

Протестът е легален!

Четвъртък, (10.10.07) от 18:30

Носете си метли!

За да изметем боклука от държавата

и запазим природата!

Събираме се на мястото на бившия мавзолей (на жълтите павета, пред Царския дворец)

Тръгваме от пл. Независимост (Ларгото), по жълтите павета (бул. Цар Освободител)

към Парламента (пл. Народно събрание)

Елате с колела! :)

Вземете музика, приятели, деца, роднини, разум и добро настроение!

Нашите граждански искания:

- Да се спре незаконното строителство на Паничище и да се дадат гаранции, че ще се спазва законът и няма да бъдат допуснати ски-курорти на територията на Национален парк Рила!

- Да се спазва европейското и българско законодателство за Натура 2000 в Рила, включително Рила-буфер по хабитатите да се приеме в предложените от НПО граници, като не се изключва Паничище под натиска на инвеститорите!

- Незабавна заповед и реална забрана на всякакво строителство на Иракли и пълна рекултивация на р. Вая

за сметка на нарушилите закона!

- Защита на всички защитени територии заедно с влизащите в Натура 2000!

В противен случай всички плащаме от джоба си и оставяме уникалната ни природа да бъде непоправимо опустошена!

Източник>

Свещените крави

Нали ги знаете тези “свещени крави”? Отглеждат ги в Индия. Но не само там. Навсякъде има свещени крави. Особено в България. Но да започнем историята от самото начало...

Да, в началото тя беше хубава млада кравичка и даваше сладко мляко. Всъщност, това беше една от причините да я сакрализират. Около нея се завъдиха една сюрия пастири, а и почитатели, които постоянно й носеха вкусна трева, фуражни смески, люцерна... Добре, но с времето кравата започна да се подува и затлъстява. Продължаваше да дава същото количество мляко, дори повече, но то вече миришеше на вкиснато. Причината? Май на кравата й липсваше движение. Откакто я обожествиха, пастирите така я обградиха със своите “грижи”, че тя нямаше нужда да се движи. Смятаха, че поддържайки статуквото на кравата, всичко ще бъде наред. Не отчитаха фактът, че с годините на кравата й трябват нова диета и режим. Пастирите на кравата се бяха превърнали благодарение на нея в привилегирована каста. Оправдаваха всяко свое действие с “доброто на кравата”. Ама тя не ставаше по- добре. Почитателите на кравата продължаваха да я хранят и пиеха вкиснато мляко, но не смееха да кажат нищо, защото им беше внушено, че ще стресират кравата, а пък и те се чувстваха значими, тъй като бяха от “братството на свещената крава”. Затова дискутираха нейното състояние под сурдинка. Всъщност, голяма част от почитателите не можеха да различат вкиснатото от прясното мляко, затова се чувстваха щастливи. Пастирите пък си мислеха, че правят всичко необходимо за здравето на свещеното добиче и обявяваха всяка критика към техните грижи за неуважение към кравата. По едно време границата между тревопасното и гледачите му започна да изчезва. Тъй като нямаше дискусия около състоянието на кравата, пазителите й си мислеха, че всичко е наред. Ама и те забелязваха, че кравата нещо линее, та от време на време казваха, че трябва да се направи някаква реформа на режима й, но единственото следствие беше увеличаване на дажбата и почитателите й...

Може още много да се напише за свещените крави, но в задачката се пита:

1. Кои са свещените крави в България?
2. Кои са пастирите?
3. Да не забравяме почитателите
4. Колко зле трябва да стане кравата, за да се предприеме нещо?
   

Допълнителни въпроси с повишена трудност за шестица:

1. Как трябва да се формулират критики за свещената крава, така че да не бъдат възприемани като “оплюване”?

2. Как трябва да се реагира на критики по отношение на свещената крава, дори ако те са злонамерени, така че да се запази достойнството на добичето и да се докаже честността на пастирите?

   Всичко това, разбира се, трябва да стане в рамките на “добрият тон”.

Изоставените деца на България

Най- накрая откраднах малко време, за да гледам този толкова нашумял и оспорван филм на БиБиСи. Да, наистина отношението към тези деца не отговаря на никакви европейски (а и хуманни) стандарти. Шокиращо е. След като гледах филма, дълго време ми беше свито под лъжичката. Да, държавната политика в тази област трябва да се промени. Съгласен съм и подкрепям протестът, информация за който изнесоха Комитата и Патеев, макар че бях възпрепятстван да отида на него. (Една молба- съобразявайте времето на тези протести с фактът, че през делниците хората са ангажирани.) Този аспект- за отношението на държавата и институциите към тези деца- беше вече широко обсъден в “публичното пространство”. Но аз искам да обърна внимание на един друг нюанс, на една друга “нишка”, която се развиваше през цялото “повествование”, а ние май не я забелязваме.

Забелязахте ли, че през тези 9 месеца, когато е сниман този филм, нито веднъж не видяхме родителите да посещават някое от тези деца?

Напротив, майката на Диди (която така и не беше показана) например се опитваше по всякакъв начин да я държи далеч от себе си и своя живот. Възможността да преместят дъщеря й в дом, намиращ се в родният й град, я ужасяваше и тя молеше това да не бъде направено. Май не напразно филмът е кръстен “изоставените деца”.

От тук следват другите два въпроса, които си зададох:

Не са ли тези домове огледало на отношението ни към децата с увреждания?

Какво е отношението на хората в България към тях?

Явно беше, че майката на Диди се срамува и притеснява от нея. Като се замисля, нашите сънародници са доста жестоки. Бил съм свидетел как някои хора “клюкарят” такива деца и родителите им. “Детето им е малоумно, явно им има нещо. Сбъркани са генетически.” Гадното е, че голяма част от родителите на деца с увреждания започват да мислят по този начин, да се терзаят. Започват да възприемат децата си като нещо срамно, което трябва да скрият, да изпратят някъде далече. Срещал съм фаталисти, възприемащи фактът, че детето им се е родило с отклонение като “божие наказание” за нещо си. Разсъжденията на доста хора по този въпрос са на ниво 18- 19 век. Да, тези деца не изглеждат нормално, има нещо сбъркано в тях, не ги разбираме, загрозяват гледката, карат ни да се чувстваме неудобно, напомнят ни, че живота не е само красота, затова дайте да ги сегрегираме в Горно Нанадолнище.

Не искам да съдя никого. Не казвам, че всички се отнасят така към тези деца, но мнозина го правят. Вероятно за доста родители, които истински обичат децата си, е било много трудно решение да ги изпратят в такива домове. Самият аз си задавам въпроса как бих постъпил, ако имам дете с увреждане. И не мога да си отговоря. Грижите за такова дете изискват изключително много време и усилия. Грижил съм се за възрастен болен и макар да не бях сам, беше доста изтощително и понякога изнервящо. Държавата и обществото също не стимулират родителите да задържат такива деца. Вероятно някои родители дават децата си в такива домове, защото смятат, че там ще им осигурят адекватната грижа, която те не могат. А каква грижа получават там, видяхме във филма, а знаехме и преди това, макар да ни се искаше да игнорираме тези факти като щрауси, но пък се намери една англичанка да ни ги навре в лицето.

Реформа в домовете- да. Но реформа в отношението ни също.

Спирам, че ми стана лошо.

И отново за ДС (протест)

Място: Пред северния вход на сградата на Народното Събрание, намираща се на

Площад "Народно Събрание" 2

Времетраене: от 08.45 до 09.45 ч. на 12.10.2007 г. (петък )

Цел:

Чрез протеста искаме да изразим нашето несъгласие с това че:

1. Правителството на Република България нарушава закона, като не предоставя

сграда на Комисията по досиетата на бившата комунистическа тоталитарна

репресивна служба Държавна сигурност, където тези досиета да бъдат предадени

и съхранявани на разположение на комисията. По този начин правителството

ограничава правото на гражданите за достъп до информация и не зачита

резолюция на Европейския Парламент.

2. Правителството на Република България изпраща като посланици в страни

членки на ЕС и като представители на страната в международни организации

бивши агенти на Държавна сигурност, служили в миналото на репресивния апарат

на престъпния тоталитарен комунистически режим.

3. В Народното Събрание се обсъжда законопроект, допускащ бивши агенти на

Държавна сигурност да заемат длъжности в съвременната служба за сигурност, с

което ние категорично не сме съгласни поради това, че в миналото същите са

служили в един престъпен репресивен апарат за убиване и малтретиране на

привържениците на демокрацията в нашата страна.

П>С>За сведение на посрещачите:

Получих съобщението на електронната си поща. Не познавам организаторите.

Ех, правата, правата

Онзи ден бях в едно кафене, което посещавам често. Заведението е вече класика сред някои наши кръгове, но все още е модерно и известно, което привлича доста “заблудени жертви на рекламата”. Но акцент на настоящият текст не е тази проблематика. Като няма с кого да си говоря, докато си пия сутрешното кафе, завързвам “моабет” с бармана, който е симпатяга, и обсъждаме всякакви теми. Така стана и този път. Само дето момчето не беше в настроение. Беше разтревожен, тъй като “Профон” почнали да събират такси за авторски права от заведенията и “почукали” на тяхната врата. Това с “правата” е широкообхватен и наболял въпрос. Съгласни сме, всички трябва да ядат, и изпълнителите също. Ама нещо не се връзва. Това заведение не е дискотека и не прави печалба от музика. Всъщност, една от причините да го харесвам е, че когато отида там и помоля да пуснат някой мой диск, го правят без много разправии. Той, барманът, казваше същото. “Ако съм си купил диск и реша да си го пусна на работа, защо да плащам авторски права?! Виновен ли съм, че работя като барман. А шефът виновен ли е? Това си е чист рекет. Авторските права са включени в цената на диска. Значи съм ги платил веднъж. Все едно да плащам права, ако слушам музика вкъщи. А като пусна радио, пак ли трябва да плащам, нали радиото си плаща за правата. Това си е двойно стригане.” Основателни въпроси. Разбрах, че “Профон” отдавна го мислят това със събирането на такси от всякакви източници, включително и таксиджии. Но както знаем, има големи подозрения, че тази организация не разполага по правилният начин с таксите, които събира. Съдът ги оправда, но подозренията си останаха. Както се случва винаги в нашата мила държава. Не знам кой прав, кой крив, но преди известно време се срещнах с един човек, който работеше точно в сферата на авторските права с гореспоменатата организация, та попитах:

- Добре де, аджеба колко взима един изпълнител от продаден диск?

- Ами между 10 и 20 стотинки.

А аз плащам 10- 12 лева. Струва ми се, че не само “пиратството ограбва”. Ама не искам да хвърлям обвинения, че не съм навътре в нещата.

Както и да е. Мислех да правя купон по случай завършването, ама нямам пари да платя “авторските права” и затова ще го отложа. :) Досега полицията идваше само заради шума, сега да не вземат да ми лепнат обвинение за “пиратство” ;).

Модерни времена

В първият момент не осъзнах защо се спирам. Не беше заради сградата, която разрушаваха. Бях претръпнал от подобни гледки- нали София днес си е една голяма строителна площадка. Всъщност, това, което привлече вниманието ми, беше старецът. Той беше застанал на отсрещният тротоар и наблюдаваше работата на обекта толкова съсредоточено, сякаш на света на съществуваше нищо друго и времето беше спряло, сякаш между него и стенещата под ръцете на работниците постройка се водеше разговор. Затова и спрях до него, за да доловя техният шепот. Старецът се сепна.

- Ще строят търговски център.

Каза го без никаква емоция. Просто ме уведомяваше. Обикновено такава реплика в устата на някой негов набор беше началото на дълга философска пледоария срещу съвремието, младите, политиката, завършваща със заключението “ех, какви времена бяха...”. Но той си замълча. Беше казал достатъчно. Почувствах се длъжен да му кажа нещо, да му отговоря.

- Те сега само това строят- търговски центрове.

Погледна ме с невиждащи очи.

- Тази кооперация е построена от баща ми...

- Хубава сграда- но той май въобще не ме чу.

- Когато я строеше, бях юноша. Седях на същото това място. Наоколо имаше само схлупени кирпичени къщурки, а преди са били царевични ниви, където са пускали кокошките да кълват. Тогава старците се събираха около мене и гледаха как се издигат етажите... Баща ми беше завършил архитектура във Виена. Виждаш ли фасадата? Образец за виенски сецесион. Когато я завърши, седеше като кръпка сред околните къщи. Нова, лъскава, искряща. Хората минаваха и цъкаха с език. После построиха другите къщи и тя се сля с тях. С времето потъмня и вече не я забелязваха...

Докато ми разказваше тези неща, до строителната площадка паркира една нова кола. От нея слезе мъж на около 37 години, облечен в стилен костюм с перфектен възел на вратовръзката. Не беше мутра, по- скоро юпи. Техническият ръководител излезе да го посрещне. Двамата се заговориха.

- Виждаш ли го? Той е началникът. Същият като баща ми. Уверен, върви напред, без да се оглежда. Знае, че сега е неговото време. Времето на търговските центрове. Както баща ми знаеше тогава, че е неговото време- това на кооперациите. Ще я построи- нова, лъскава, с големи прозорци. Хората ще минават и цъкат с език. А после, с времето, тя ще потъмнее, ще престанат да я забелязват. Ще минат години и вероятно един ден той ще седи тук и ще гледа... Ще гледа как я разрушават. Щото времето на търговските центрове ще е отминало... Да, така е...- той трепна, сякаш се пробуди от сън- Аз трябва да вървя, че дъщерята ще ме чака да си взема лекарствата. Ако не се прибера навреме, ще се притесни. Хайде, остани си със здраве, момче.

- Лек ден и на вас.

Седях и гледах как се отдалечава сред падналите листа на кестените, претръпнал, слял се с вечността, проумял светът за себе си.

Един английски историк е казал: “Раждаме се, когато процесите и събитията са започнали и виждаме само техният край. Или виждаме началото на новите, но не и техният край.”

Как да си поискаш?

Висяха на алеята при плажа. Че къде другаде да стоят посред лято? Разпускаха с по бира в ръка, смееха се и демонстрираха загорелите си мускулести тела. Беше забавно да ги наблюдава човек. Приисква ти се да минеш покрай тях и да изкрещиш “га-га”. Ей така- заради майтапа. Естествено, оглеждаха загорелите и добре сложени женски екземпляри, които минаваха покрай тях, подсвиркваха, лензеха се- нали това им беше работата- какво друго да правят. Тъкмо слънцето започна да напича, когато отгоре се появи една женска сюрия- ум да ти зайде- сякаш към плажа се беше насочил каймакът на “Форд Моделс”. Пичовете спряха да се хилят и застинаха като скулптурна композиция- дори техният богат плажен опит беше подложен на изпитание от гледката. Момичетата вече ги подминаваха, когато един от тях успя да си събере отчасти акъла и им подвикна, вероятно без да осъзнава какво казва:

- Абе, мацки, кой ви чука вас бе?

Една от “госпожиците” се обърна, усмихвайки се кокетливо:

- Такива като вас- а след това добави със сериозно изражение- ама знаят как да си поискат!

От цикълa “отлежали августовски размисли, блянове и манджи”

П>С> С благодарност към Омбрето, участник в гореописаните събития.

Тази история е отговор на мой познат, който ме питаше за публикацията “Политически Trainspotting”.

Господа политици,

Като не знаете как да си поискате, не се сърдете, че не ви пускаме.

Протестен опит: “Всеки ден ще е така...”

Първо, публикувам съобщението за новият екопротест:

София

Протест

Днес - Вторник (02.10.07)

от 19:00 пред МОСВ

Протестът е легален!

Ще отброяваме санкциите, които ще плащаме всички ние за нарушенията на европейските закони на Рила!

Отново ще призовем министъра с един подпис на заповедта по чл. 19 от Закона за билогично разнообразие да спести на България милиони евро!

Скоро ще можете да видите и изтеглите заповедта!

След вчерашната среща на представители на кампания "За да остане природа в България!" и гражданска група "Да спасим Иракли" е станало ясно, че Рила и цялата природа в България виси на косъм и няма воля за реални действия от страна на Министерството за нейното опазване!

Ето защо е наложително още днес да покажем, че не сме съгласни, днес, защото всеки ден е важен и багерите работят и в момента, докато четеш това съобщение...

Въпреки санкцията, която Министерството наложи на Кмета на Община Сапарева баня (10 000 лева), багерите не са спрени и продълважат да работят неуморно. Освен това санкция не значи глоба - санкционират се юридически лица, т.е. не Кмета като физическо лице, а институцията "кмет" е глобена, т.е. парите за глобата идват от Общината, от хората, а не от джоба на виновника. Така ще стане и с НАТУРА 2000 санкциите, които ще плащаме всички ние, а на това отгоре ще загубим природата!

Носете си добро настроение, приятели и разум!

Не се поддаваите на провокации!

Източник>

Второ, прави ми впечатление, че тенденцията на блокирането на кръстовища се превърна в практика, дори традиция. Учителите също започнаха да блокират кръстовищата. Вчера при МС, а днес на Ломско, се набих в учителска блокада. Явно вече това е единственият вариант да ти обърнат внимание. Всички се изнервихме и почнахме да се държим като таксиметрови шофьори.

Трето, обръщение към министър- председателят и управляващите:

Станишев,

Маа му стара, писна ми да обясняваш, че за да увеличиш заплатите на учителите, трябва да вземеш пари от лекарите, сестрите и не знам кой си. Лозунгът “Затегнете коланите” от твоята уста звучи цинично. Дай пример! Нали си лидер! Трябва да си солидарен с нацията! Стига само си се оправдавал!

Станишев,

Затегни колана! Предлагам всички депутати от управляващата коалиция, чиито заплати, както знаем, са 1452 лв. да направят фонд, в който да отделят по 250 лв. от възнагражденията си до края на мандата, а министрите по 350 лева. Парите ги дайте на учителите.