Виктор Канзуров е македонски журналист, известен с фактът, че не крие своето българско самосъзнание. Следвал е философия в Скопие и ресорно пише за култура и изкуство, но в България името му е познато благодарение на статиите му в “Трибуна”, единственото македонско интернет издание, което застъпва пробългарски позиции. На 21 май тази година Македонското студентско дружество “Вардаръ” организира среща- разговор с него на тема “Свободата на словото в Република Македония”. Възползвахме се от случая да вземем интервю от Канзуров. Вероятно някои хора в Македония ще възприемат това като поредна “българска провокация”, но нашето желание беше да разберем как се развива журналистиката в нашата съседка, какви са нейните проблеми и къде се крият причините за българо-македонската медийна война.
[+/-] ЦЕЛИЯТ ТЕКСТСвободата на словото в Македония- съществува ли? Или да се говори за свобода на словото в Македония днес е нереално?
Много разтеглива категория е това и може да си говорим до утре сутринта. На хартия, нормално, съществува свобода на словото. Но според мен, с каква свобода на изразяване ще разполагаш, зависи от тематиката, по която искаш да пишеш. По въпроса за етническият прозиход на македонците и тяхната история- няма никаква свобода на словото. Ако питате някой друг човек, който поради различни причини не знае историята и няма в ума си етнонационалната тематика като много важна, той ще ви отговори, че може би има свобода на словото 80 %, 70 %, може би и 100 %. И той няма да сгреши, защото не е виновен, че е учил тази история и се съобразява с нея.
Колкото до медийният пазар в Македония, според мен, там има прекалено много медии, електронни и печатни, и голяма част от тях се използват за пране на пари. Собствениците им ги притежават само проформа като прикритие зa някакъв друг бизнес или за печелене на политическо влияние, а същевременно самата медия не живее от тиража или разпространението. Няма икономическо основание да съществуват толкова много “средства за масова информация”. Македония е див запад, когато става въпрос за медиите. Ако те искат да те вземат на зъб, да те атакуват- това ще стане и ти няма да имаш възможност да отговориш. Аз мога да дам като пример македонският всекидневник “Шпиц”, който се печата тук, в печатница “Родина”, в София. Преди един месец той атакуваше две седмици една неправителствена организация, без да позволи на членовете й да отговорят. Има много други такива примери.
Тоест на власт в Македония е поръчковата журналистика?
Да. И самите журналисти си налагат голяма автоцензура. Трябва да се има предвид, че след Втората световна война много се внимаваше какви хора ще работят в обществените дейности в Македония за разлика от техническите професии, лекари, инженери. За историци, журналисти, преподаватели в училища и факултети винаги се избираха хора с югославска, просръбска позиция, така че голяма част от сегашните журналисти са от такива семейства. Преди да се обяви независимостта на Македония, когато се разпадaше Югославия, 95 % от тогавашните журналисти в Македония бяха за югославска федерация и за оставане на Македония в Югославия, това може да се провери в библиотеките, където има броеве от тогавашните вестници. Дори ако се гледа по- субтилно, голяма част от тях бяха за един вид асиметрична федерация, след като стана ясно, че Словения и Хърватия ще се откъснат непременно. Може да се каже, че хората, които се занимават с журналистика са в известен смисъл праволинейни, еднопосочни – техният компас винаги показва северна посока.
Възпитанието ли е основа за автоцензурата в македонската журналистика?
Да, така че “поръчкова журналистика” е прекалено тежка дума, за да се използва за македонските журналисти в случая. Те са си такива по природа. Тяхното мнение е такова и няма демокрация в медиите по въпроса за “самобитността на македонската нация”.
Добре, а тази вихреща се в македонските медии антибългарска кампания на автоцензурата и възпитанието ли се дължи, според теб, или зад нея
седят някакви поръчкови интереси?
Има и поръчкови интереси, защото най-силната антибългарска кампания досега започна няколко месеца преди влизането на България в Европейският съюз и траеше някъде до началото на февруари тази година, след това затихна и започна да си тече старият антибългарски “климат” в медиите, но не на заглавните им страници или в централното време на новините. Когато говорим за антибългарската кампания в македонистките медии, трябва да се има предвид, че тя започва от 44-та, от АСНОМ и формирането на така наречената македонска държава в рамките на югославската федерация. Тук можем да отбележим една много интересна разлика между журналистиката в Македония и нормалните страни. Аз като говоря с македонски журналисти и им изброявам примери, където за българският народ се говори с най- лоши думи – за българките, че са леки жени, че българите са мръсен народ и това го определям като “антибългарски шовинизъм” в медиите, те ми говорят: “ами и в България има антимакедонска кампания”. За тях антимакедонска кампания е, ако ти кажеш, че до 44-та година по- голямата част от славяните в Македония са се чувствали българи. Разбира се, те имат право да мислят, че това не е вярно. Но да сравнявaш това, че ти откровено мразиш един народ с нещо, което е исторически въпрос, за който едната страна има едно мнение, а другата- друго, това е нещо ужасяващо и показва средната интелигентност на журналистите в Македония.
Добре, а ти каза, че в Македония съществува закон за свободата на словото. Защитени ли са журналистите от преследвания и от натиск, например от редакторите им, за да могат свободно да изразяват мнението си?
Защитава ли ги законът?
Почти навсякъде, където съм работил, е имало голям натиск от страна на редакторите върху журналистите. Kогато работех в ежедневникът “Вечер”, който тогава беше обществен, държавен, правителствeн вестник на ВМРО- ДПМНЕ, имал съм такива случаи- давам неутрален текст, където са застъпени едната и другата страна, a заглавието е неутрално. Когато имаше поръчкa от “горе”, редакторът или заместник-редакторът ми сменяше заглавието, подзаглавието и самата същност на текста ставаше в проправителствена форма. Първият път, когато се случи това, бях много изненадан. Последва конфликт с редакторите. Аз се отказвах от авторството на тези статии. Те излизаха без моя подпис. И тук става въпрос за най- обикновени неща. А когато говорим за нещо, което е от голям обществен интерес, много важна тема, тогава не може да става въпрос за обективност. Ще стане така, както иска главният редактор, а главният редактор е там, на този пост, поствен или от някаква коалиция, правителство, или е благодарение на собственикът - някой македонски милионер. Проблемът е, че в такива случаи работи автоцензурата на самите журналисти. Все едно дали са заинтересувани от темата и имат някакво мнение по нея, те се съобразяват с климатът в съответната медия. Малцина са хората, които си позволяват да влязат в конфронтация с редакторите. Мисля, че в Македония те са по-малко от пръстите на едната ръка.
Съществува ли солидарност в журналистическата гилдия? Подкрепяте ли се свободомислещите журналисти?
Никаква солидарност на съществува. Председател на “Здружението на новинарите”, така се казва сдружението на журналистите, е... Не знам дали е добре да кажа как е неговият прякор, не знам дали е за публикация, литературно ще го нарека “проститутката”. Много рядко можеш да срещнеш толкова лигав човек. Македонската общественост го взема на подбив. Помисли си какви хора членуват в това сдружение, след като такъв човек им е председател. Той е готов всичко да направи за неговата любима партия. Привърженик e на СДСМ (Социалдемократическият съюз на Македония) и човек се учудва до коя степен може да стигне неговото лизане, неговото застъпничество за мненията на тази партия. А солидарност между самите членове на това сдружение не знам да съществува. Аз не се и интересувам много от това. Може да има някакво алтернативно сдружение, може и да е регистрирано официално, но повечето журналисти в Македония са изключително глупави и не могат да се орагнизират. Това е като изискване за тази работа- да бъдеш възможно по- глупав човек. Има няколко такива професии: историк, журналист, преподавател по обществени науки. В тези професии се счита за положително качество, ако си тотален медиокритет. И можеш да си представиш как тези оформят общественото мнение в Македония. Вместо да си изпълняват задълженията и да допринасят за демократизацията на страната, те се занимават с глупости.
Аз си спомням, че “Трибуна” подкрепи Никола Младенов, когато управляващите заведоха дело за клевета срещу него. Все пак това беше пример за солидарност, за професионална и гражданска позиция.
Да, не само “Трибуна” и някои други медии подкрепиха Никола Младенов.Ако някои журналисти имат лоши отношения с друга медия, която е срещу Никола Младенов, те го подкрепят. Не става дума за принципи, а за интереси в случая. За самият случай с Никола Младенов не мога да кажа дали той е прав, или не. Защото това е деликатна тема. Дали бившият министър-председател и настоящият президент имат някакви сметки в швейцарска банка? Много е трудно да се каже коя е истината тук. За мен и Бранко Цървенковски, и бившият министър-председател Хари Костов не са честни хора. Сега, дали имат сметки в швейцарски банки, аз не знам.
Никола Младенов нямаше ли доказателства за изнесената информация?
Той представи някакви документи. Аз не съм експерт по тези въпроси, Цървенковски и Костов казват, че това е фалшификация. Не знам кой е прав и кой- крив, но ми беше много чудно, че когато президентът е тъжител, делото завърши много бързо. Веднага дойде обвинението, веднага съдебната система започна да работи ефективно и “точно”. И Никола Младенов беше осъден бързо. Десетки хиляди евро трябваше да заплати на двамата. Но за други случаи, когато става въпрос и за журналисти, и за обикновени хора дълго време се чака решение на съдът. Много странно беше, че всичко стана толкова бързо, когато президентът е засегнат. Tова означава, че политиците и журналистите като Никола Младенов не са равни пред закона. Защото ако, например, Никола Младенов съдеше Бранко Цървенковски по някакъв друг повод, ние сигурно още щяхме да чакаме делото да влезе за разглеждане в съдебна зала. Вероятно началото на съдебният процес щеше да бъде 2008, 2009, незнайно кога. Може би нямаше да могат да намерят адресът на президентът, за да му връчат призовката, макар всички да знаем къде се намира канцеларията му. Така става в недемократичните страни, каквато е Македония.
Според теб, какво трябва да се направи, за да се промени положението?
Мисля, че в Македония още щеше да се води война между албанците и славянското мнозинство, ако не беше намесата на международният фактор. Македония в момента съществува като един полупротекторат, а в контекста на историческите данни представлява един концентрационен лагер, където се крие истината от хората. На тези, които искат да четат и да знаят малко повече за своята история, им се предлага един вид сюрреализъм или метафизика – това е сърбомакедонистката интерпретация на фактите. Аз много харесвам сюрреализмът и метафизиката в изкуството, но когато става дума за исторически данни, зa исторически въпроси, как се определяме по националност ние двамата сега или как са се определяли дейците от ВМРО, или възрожденците ни, тогава не може да става дума за някаква метафизика и сюрреализъм. Не може някакъв идеологизиран, заплатен и асимилиран медиокритет да ми интерпретира защо Гоце Делчев, Даме Груев, Григор Пърличев, братя Миладинови са писали, че са българи, как те “фактически” са се чувствали, или евентуално да ми обяснява, че те са били заблудени. Както е казал Блаже Конески: "Наше е настоящето и бъдещето, наше е и миналото". Така сюрреализмът и метафизиката се озоваха в книгите, а интерпретацията като готов “факт” е в учебниците. По- малко от един процент от хората в Македония знаят националната принадлежност и самочувствие на личностите, които самата македонска държава провъзгласява за духовен темел на нейното съществуване. И когато се честват имената на тези хора тук, в България, в Македония това се приема като някакъв великобългарски империализъм, хегемонизъм, като някакъв натиск и опит България да краде македонската самостоятелна история.
Правилно ли усещам, че си песимистично настроен за бъдещето?
Не, аз по природа, като човек, винаги съм оптимист. Само че всеки сам си решава за своят живот. Ако ме питаш за бъдещето на държавата, на журналистиката в тази държава - не знам. Аз в момента първо трябва да си реша своите проблеми, след това ще мога да имам морален кредит да коментирам какво ще бъде общото бъдеще. Искам да намеря място в някаква нормална медия, да работя. Сега съм нещо като журналист на свободна практика. Може да се каже на никаква практика, защото няма къде да работя. За оптимизъм по отношение на журналистиката точно не може да става дума, защото самите редактори, самите журналисти са хора, които още живеят в миналото. За тях още е жив Йосип Броз Тито, още е жива Югославия. Те още не могат да разберат, че Берлинската стена падна, че Югославия не съществува и че самата македонска държава не може да съществува дълги години като един вид мини Югославия.
Мислиш ли, че един независим вестник или медия с независим собственик
би променил ситуацията ?
Да, в известна степен. Такъв вестник трябва да го води някой по-смел човек. Като казвам по- смел, имам предвид с революционни настроения. Не революционни за въоръжена борба, а с революционен дух. И самият сърбомакедонизъм, който съществува в медиите, като идеология е много страхлив, ако му покажеш смелост и самочувствие, той не може да ти стори голяма вреда. Проблемът е как да се създаде такава медия. Според мен, това е най-хубавият подарък, който може да получи македонската държава. Една медия, която ще говори не само за етнонационалните въпроси, но и за правата на жените... Например, как е представена жената в учебниците по литература в средното образование. Всички книги, които се изучават, са за жени, които са или проститутки, или жени, които имат много малко присъствие в самите книги, или са верни и послушни на мъжете. Създава се едно шовинистко предубеждение в младите хора за жената. Такава медия свободно би могла да говори за правата на хомосексуалистите, за правата на алтернативните духовни общности, които са извън православната църква и мюсюлманската общност, тези две по- големи религии в Македония. Мога да изброя още двадесет такива теми, в които да се застъпват по- алтернативни мнения и това ще бъде много добре за Македония. Медия, в която всички ще могат да се изкажат. Тези, които се страхуват и тези, които не могат да намерят място за своето мнение.
Добре, но ако, например, аз тръгна да откривам медия в Македония, предвид че съм българин, според теб, дали ще ми бъде разрешено, или ще ми бъдат поставени всевъзможни законови и други пречки?
Ами никой няма да ти каже, че ще имаш пречки, но в действителност вероятно ще имаш. Ако това списание е например за правата на животните, може би, няма да имаш проблеми. Но ако става въпрос за някакво списание, в което макар и с една думичка ще се постави въпросът за историческото и историографското невежество в днешната македонска държава, ще има голям натиск, предполагам. Но добре ще е, ако е така. Ако съществува такова списание и лошата реклама е реклама. Хората ще се заинтересуват от любопитство и ще го четат.
Защо в Македония не се излъчват други български телевизии освен “Планета” ?
Защото вероятно властта следи кои са собствениците на кабелните оператори.
Според мен, те, собствениците, не са случайни. Ако си забелязал, пускат най- много телевизии от бивша Югославия. Ако ти предлагат 60 програми, някъде между 10 и 15 са от бивша Югославия, а от тях 7-8 са чисто сръбски станции.
Сега излезе новината, че българска компания купува кабелните оператори
в Македония.
Това е най- новата новина, която и аз прочетох във вестниците. Ами дано от това да имаме възможност да гледаме поне една българска телевизия, която не е турбофолк. Защото сега те са посланиците на България в Македония- попфолк изпълнителите.
В разговора участваха Т.Г., Ворце Михайлов и Иво Стоименов
П>С> Извинявам се за забавянето на публикацията на това интервю. Нямах много време през последните месеци. Принципно беше предназначено за “Вардаръ”, но предвид че не се знае кога ще излезе следващият брой, реших да го публикувам тук.
Интересна публикация по темата има Ивица Антески. Можете да я прочетете ето тук>.
Мисля си, че много от нещата, които Виктор казва за македонските медии, можем да отнесем и към нашите.
Колкото до медийният пазар в Македония, според мен, там има прекалено много медии, електронни и печатни, и голяма част от тях се използват за пране на пари. Собствениците им ги притежават само проформа като прикритие зa някакъв друг бизнес или за печелене на политическо влияние, а същевременно самата медия не живее от тиража или разпространението. Няма икономическо основание да съществуват толкова много “средства за масова информация”. Македония е див запад, когато става въпрос за медиите. Ако те искат да те вземат на зъб, да те атакуват- това ще стане и ти няма да имаш възможност да отговориш. Аз мога да дам като пример македонският всекидневник “Шпиц”, който се печата тук, в печатница “Родина”, в София. Преди един месец той атакуваше две седмици една неправителствена организация, без да позволи на членовете й да отговорят. Има много други такива примери.
Тоест на власт в Македония е поръчковата журналистика?
Да. И самите журналисти си налагат голяма автоцензура. Трябва да се има предвид, че след Втората световна война много се внимаваше какви хора ще работят в обществените дейности в Македония за разлика от техническите професии, лекари, инженери. За историци, журналисти, преподаватели в училища и факултети винаги се избираха хора с югославска, просръбска позиция, така че голяма част от сегашните журналисти са от такива семейства. Преди да се обяви независимостта на Македония, когато се разпадaше Югославия, 95 % от тогавашните журналисти в Македония бяха за югославска федерация и за оставане на Македония в Югославия, това може да се провери в библиотеките, където има броеве от тогавашните вестници. Дори ако се гледа по- субтилно, голяма част от тях бяха за един вид асиметрична федерация, след като стана ясно, че Словения и Хърватия ще се откъснат непременно. Може да се каже, че хората, които се занимават с журналистика са в известен смисъл праволинейни, еднопосочни – техният компас винаги показва северна посока.
Възпитанието ли е основа за автоцензурата в македонската журналистика?
Да, така че “поръчкова журналистика” е прекалено тежка дума, за да се използва за македонските журналисти в случая. Те са си такива по природа. Тяхното мнение е такова и няма демокрация в медиите по въпроса за “самобитността на македонската нация”.
Добре, а тази вихреща се в македонските медии антибългарска кампания на автоцензурата и възпитанието ли се дължи, според теб, или зад нея
седят някакви поръчкови интереси?
Има и поръчкови интереси, защото най-силната антибългарска кампания досега започна няколко месеца преди влизането на България в Европейският съюз и траеше някъде до началото на февруари тази година, след това затихна и започна да си тече старият антибългарски “климат” в медиите, но не на заглавните им страници или в централното време на новините. Когато говорим за антибългарската кампания в македонистките медии, трябва да се има предвид, че тя започва от 44-та, от АСНОМ и формирането на така наречената македонска държава в рамките на югославската федерация. Тук можем да отбележим една много интересна разлика между журналистиката в Македония и нормалните страни. Аз като говоря с македонски журналисти и им изброявам примери, където за българският народ се говори с най- лоши думи – за българките, че са леки жени, че българите са мръсен народ и това го определям като “антибългарски шовинизъм” в медиите, те ми говорят: “ами и в България има антимакедонска кампания”. За тях антимакедонска кампания е, ако ти кажеш, че до 44-та година по- голямата част от славяните в Македония са се чувствали българи. Разбира се, те имат право да мислят, че това не е вярно. Но да сравнявaш това, че ти откровено мразиш един народ с нещо, което е исторически въпрос, за който едната страна има едно мнение, а другата- друго, това е нещо ужасяващо и показва средната интелигентност на журналистите в Македония.
Добре, а ти каза, че в Македония съществува закон за свободата на словото. Защитени ли са журналистите от преследвания и от натиск, например от редакторите им, за да могат свободно да изразяват мнението си?
Защитава ли ги законът?
Почти навсякъде, където съм работил, е имало голям натиск от страна на редакторите върху журналистите. Kогато работех в ежедневникът “Вечер”, който тогава беше обществен, държавен, правителствeн вестник на ВМРО- ДПМНЕ, имал съм такива случаи- давам неутрален текст, където са застъпени едната и другата страна, a заглавието е неутрално. Когато имаше поръчкa от “горе”, редакторът или заместник-редакторът ми сменяше заглавието, подзаглавието и самата същност на текста ставаше в проправителствена форма. Първият път, когато се случи това, бях много изненадан. Последва конфликт с редакторите. Аз се отказвах от авторството на тези статии. Те излизаха без моя подпис. И тук става въпрос за най- обикновени неща. А когато говорим за нещо, което е от голям обществен интерес, много важна тема, тогава не може да става въпрос за обективност. Ще стане така, както иска главният редактор, а главният редактор е там, на този пост, поствен или от някаква коалиция, правителство, или е благодарение на собственикът - някой македонски милионер. Проблемът е, че в такива случаи работи автоцензурата на самите журналисти. Все едно дали са заинтересувани от темата и имат някакво мнение по нея, те се съобразяват с климатът в съответната медия. Малцина са хората, които си позволяват да влязат в конфронтация с редакторите. Мисля, че в Македония те са по-малко от пръстите на едната ръка.
Съществува ли солидарност в журналистическата гилдия? Подкрепяте ли се свободомислещите журналисти?
Никаква солидарност на съществува. Председател на “Здружението на новинарите”, така се казва сдружението на журналистите, е... Не знам дали е добре да кажа как е неговият прякор, не знам дали е за публикация, литературно ще го нарека “проститутката”. Много рядко можеш да срещнеш толкова лигав човек. Македонската общественост го взема на подбив. Помисли си какви хора членуват в това сдружение, след като такъв човек им е председател. Той е готов всичко да направи за неговата любима партия. Привърженик e на СДСМ (Социалдемократическият съюз на Македония) и човек се учудва до коя степен може да стигне неговото лизане, неговото застъпничество за мненията на тази партия. А солидарност между самите членове на това сдружение не знам да съществува. Аз не се и интересувам много от това. Може да има някакво алтернативно сдружение, може и да е регистрирано официално, но повечето журналисти в Македония са изключително глупави и не могат да се орагнизират. Това е като изискване за тази работа- да бъдеш възможно по- глупав човек. Има няколко такива професии: историк, журналист, преподавател по обществени науки. В тези професии се счита за положително качество, ако си тотален медиокритет. И можеш да си представиш как тези оформят общественото мнение в Македония. Вместо да си изпълняват задълженията и да допринасят за демократизацията на страната, те се занимават с глупости.
Аз си спомням, че “Трибуна” подкрепи Никола Младенов, когато управляващите заведоха дело за клевета срещу него. Все пак това беше пример за солидарност, за професионална и гражданска позиция.
Да, не само “Трибуна” и някои други медии подкрепиха Никола Младенов.Ако някои журналисти имат лоши отношения с друга медия, която е срещу Никола Младенов, те го подкрепят. Не става дума за принципи, а за интереси в случая. За самият случай с Никола Младенов не мога да кажа дали той е прав, или не. Защото това е деликатна тема. Дали бившият министър-председател и настоящият президент имат някакви сметки в швейцарска банка? Много е трудно да се каже коя е истината тук. За мен и Бранко Цървенковски, и бившият министър-председател Хари Костов не са честни хора. Сега, дали имат сметки в швейцарски банки, аз не знам.
Никола Младенов нямаше ли доказателства за изнесената информация?
Той представи някакви документи. Аз не съм експерт по тези въпроси, Цървенковски и Костов казват, че това е фалшификация. Не знам кой е прав и кой- крив, но ми беше много чудно, че когато президентът е тъжител, делото завърши много бързо. Веднага дойде обвинението, веднага съдебната система започна да работи ефективно и “точно”. И Никола Младенов беше осъден бързо. Десетки хиляди евро трябваше да заплати на двамата. Но за други случаи, когато става въпрос и за журналисти, и за обикновени хора дълго време се чака решение на съдът. Много странно беше, че всичко стана толкова бързо, когато президентът е засегнат. Tова означава, че политиците и журналистите като Никола Младенов не са равни пред закона. Защото ако, например, Никола Младенов съдеше Бранко Цървенковски по някакъв друг повод, ние сигурно още щяхме да чакаме делото да влезе за разглеждане в съдебна зала. Вероятно началото на съдебният процес щеше да бъде 2008, 2009, незнайно кога. Може би нямаше да могат да намерят адресът на президентът, за да му връчат призовката, макар всички да знаем къде се намира канцеларията му. Така става в недемократичните страни, каквато е Македония.
Според теб, какво трябва да се направи, за да се промени положението?
Мисля, че в Македония още щеше да се води война между албанците и славянското мнозинство, ако не беше намесата на международният фактор. Македония в момента съществува като един полупротекторат, а в контекста на историческите данни представлява един концентрационен лагер, където се крие истината от хората. На тези, които искат да четат и да знаят малко повече за своята история, им се предлага един вид сюрреализъм или метафизика – това е сърбомакедонистката интерпретация на фактите. Аз много харесвам сюрреализмът и метафизиката в изкуството, но когато става дума за исторически данни, зa исторически въпроси, как се определяме по националност ние двамата сега или как са се определяли дейците от ВМРО, или възрожденците ни, тогава не може да става дума за някаква метафизика и сюрреализъм. Не може някакъв идеологизиран, заплатен и асимилиран медиокритет да ми интерпретира защо Гоце Делчев, Даме Груев, Григор Пърличев, братя Миладинови са писали, че са българи, как те “фактически” са се чувствали, или евентуално да ми обяснява, че те са били заблудени. Както е казал Блаже Конески: "Наше е настоящето и бъдещето, наше е и миналото". Така сюрреализмът и метафизиката се озоваха в книгите, а интерпретацията като готов “факт” е в учебниците. По- малко от един процент от хората в Македония знаят националната принадлежност и самочувствие на личностите, които самата македонска държава провъзгласява за духовен темел на нейното съществуване. И когато се честват имената на тези хора тук, в България, в Македония това се приема като някакъв великобългарски империализъм, хегемонизъм, като някакъв натиск и опит България да краде македонската самостоятелна история.
Правилно ли усещам, че си песимистично настроен за бъдещето?
Не, аз по природа, като човек, винаги съм оптимист. Само че всеки сам си решава за своят живот. Ако ме питаш за бъдещето на държавата, на журналистиката в тази държава - не знам. Аз в момента първо трябва да си реша своите проблеми, след това ще мога да имам морален кредит да коментирам какво ще бъде общото бъдеще. Искам да намеря място в някаква нормална медия, да работя. Сега съм нещо като журналист на свободна практика. Може да се каже на никаква практика, защото няма къде да работя. За оптимизъм по отношение на журналистиката точно не може да става дума, защото самите редактори, самите журналисти са хора, които още живеят в миналото. За тях още е жив Йосип Броз Тито, още е жива Югославия. Те още не могат да разберат, че Берлинската стена падна, че Югославия не съществува и че самата македонска държава не може да съществува дълги години като един вид мини Югославия.
Мислиш ли, че един независим вестник или медия с независим собственик
би променил ситуацията ?
Да, в известна степен. Такъв вестник трябва да го води някой по-смел човек. Като казвам по- смел, имам предвид с революционни настроения. Не революционни за въоръжена борба, а с революционен дух. И самият сърбомакедонизъм, който съществува в медиите, като идеология е много страхлив, ако му покажеш смелост и самочувствие, той не може да ти стори голяма вреда. Проблемът е как да се създаде такава медия. Според мен, това е най-хубавият подарък, който може да получи македонската държава. Една медия, която ще говори не само за етнонационалните въпроси, но и за правата на жените... Например, как е представена жената в учебниците по литература в средното образование. Всички книги, които се изучават, са за жени, които са или проститутки, или жени, които имат много малко присъствие в самите книги, или са верни и послушни на мъжете. Създава се едно шовинистко предубеждение в младите хора за жената. Такава медия свободно би могла да говори за правата на хомосексуалистите, за правата на алтернативните духовни общности, които са извън православната църква и мюсюлманската общност, тези две по- големи религии в Македония. Мога да изброя още двадесет такива теми, в които да се застъпват по- алтернативни мнения и това ще бъде много добре за Македония. Медия, в която всички ще могат да се изкажат. Тези, които се страхуват и тези, които не могат да намерят място за своето мнение.
Добре, но ако, например, аз тръгна да откривам медия в Македония, предвид че съм българин, според теб, дали ще ми бъде разрешено, или ще ми бъдат поставени всевъзможни законови и други пречки?
Ами никой няма да ти каже, че ще имаш пречки, но в действителност вероятно ще имаш. Ако това списание е например за правата на животните, може би, няма да имаш проблеми. Но ако става въпрос за някакво списание, в което макар и с една думичка ще се постави въпросът за историческото и историографското невежество в днешната македонска държава, ще има голям натиск, предполагам. Но добре ще е, ако е така. Ако съществува такова списание и лошата реклама е реклама. Хората ще се заинтересуват от любопитство и ще го четат.
Защо в Македония не се излъчват други български телевизии освен “Планета” ?
Защото вероятно властта следи кои са собствениците на кабелните оператори.
Според мен, те, собствениците, не са случайни. Ако си забелязал, пускат най- много телевизии от бивша Югославия. Ако ти предлагат 60 програми, някъде между 10 и 15 са от бивша Югославия, а от тях 7-8 са чисто сръбски станции.
Сега излезе новината, че българска компания купува кабелните оператори
в Македония.
Това е най- новата новина, която и аз прочетох във вестниците. Ами дано от това да имаме възможност да гледаме поне една българска телевизия, която не е турбофолк. Защото сега те са посланиците на България в Македония- попфолк изпълнителите.
В разговора участваха Т.Г., Ворце Михайлов и Иво Стоименов
П>С> Извинявам се за забавянето на публикацията на това интервю. Нямах много време през последните месеци. Принципно беше предназначено за “Вардаръ”, но предвид че не се знае кога ще излезе следващият брой, реших да го публикувам тук.
Интересна публикация по темата има Ивица Антески. Можете да я прочетете ето тук>.
Мисля си, че много от нещата, които Виктор казва за македонските медии, можем да отнесем и към нашите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар