Ако е вярна мисълта, че всеки човек е една вселена, то това със сигурност се отнася за Микеланджело Антониони. Винаги съм мислел, че той вижда с една свойствена само нему свръхчувствителност на възприятията тайната същност на нещата, която ние подминаваме всеки ден. И не само я виждаше, а успяваше да я покаже и на нас.
Всъщност, благодарение на Антониони аз чух звукът на тишината. Затова ще замълча в опит да го уловя отново.
Понеже съм тъп и упорит, публикувам това съобщение (а защо го правя, вече обясних):
Юначки и юнаци!
Драги приятели на последните остатъци от българското Черноморие и на човешката свобода и волност!
На 4 август изтича срока на мораториума на министър Чакъров за спиране на застрояването в местността Емине – Иракли.
Протестите започват стъпка по стъпка –
На 01.08 (сряда) заставаме заедно сплотени пред сградата на Министерството на околната среда и водите на бул. Княгиня Мария Луиза, между Халите и Лъвов мост!
София
Час – от 13:00 до 16:00 ч.
Носете плакати и лозунги
Акция - масово подаване на заявление за достъп до обществена информация във връзка с удължаване на заповедта за забрана на строителството в Иракли и за издаване такива за останалите незастроени места по Черноморието!
Какво точно ще правим – ще се разберем на място
Междувременно – подпалете телефоните на министерството на околната среда и водите Зелен телефон – (о2) 988 82 05, пресаташе на Дж. Чакъров – (02) 940 62 31, секретар на Дж. Чакъров – (02) 940 62 22, началник кабинет на Дж. Чакъров – (02) 940 62 81, (02) 940 63 04, секретар зам. министър Дардов – (02) 940 62 57, секретар зам. минисктър Чавдар Георгиев – (02) 940 62 20 с въпроси какво ще стане със забраната на строителството на Иракли!
Заповедта беше издадена под силния натиск на обществения интерес, разбуден от гражданската кампанията “Да спасим Иракрли!” с цел да се направи нужното за обявяване на защитената местност и на спецификите на Иракли-Емине като потенциално НАТУРА2000 място.
През цялата година на замразено строителство обаче министерството на екологията бездейства. Към настоящия момент няма нито преобявена защитена местност, нито НАТУРА2000 място.
Време е, ние гражданите да поискаме от министър Чакъров обяснение за досегашните и бъдещите му действия за спасяването на Иракли от бетонно унищожение в стил Слънчев бряг.
Ако до 4 август не поискаме незабавно продължаване на заповедта за мораториум, забраняващ строителство на Иракли, багерите ще премажат не само едно последните незастроени дивни места по Черноморието ни, но и обществения интерес в страната, и всякакви европейски принципи на правова държава и на граждански и конституционни права, и постигнатото от зараждащото се гражданско общество, на което кампанията Да спасим Иракли вече стана символ. Това ще стане и повод и сигнал за развихряне на строителното безумие по последните островчета по Черноморието ни, включително и в Странджа.
Да се призовем взаимно на безсрочни протестни действия от 1 август, сряда, додето властта в България не се съобрази с приложните по-долу искания – министерството да направи всичко необходимо за да спре и предотврати застрояването в НАТУРА2000 местата!
Заведете всеки от свое име приложения тест с нашите искания към министър Чакъров в деловодството на Министерството на околната среда и водите. Не забравяйте да си вземете входящ номер!
Давайте и идеи как да продължим в следващите акции!
Дори според подкупните социологически агенции 77 % от българските граждани подкрепят протеста за Странджа! С нас е обществения интерес и хората.
Оригиналът е тук>Мисля си тези дни за “самооценката” на българина. Стигнах до заключението, че ние имаме или прекалено високо мнение за себе си, или сме крайно нихилистични, но никога май не сме реалистични. Повод за тези ми размишления стана една поредица от публикации в Блогосферата, третиращи темата за “бягството”. Ето някои от тях:
И сме по-красиви, и сме по-добри на Даниел Панев
За бягството на Дончо
Бягството на Йовко
Накои размисли за свободата на ХардТранс
Интересни размишления, които станаха повод за моите размисли. И аз като Даниел Панев не одобрявам българското високомерие, което няма покритие, но се дразня и от тоталното отричане. Докато четях публикацията на Панев, ми направи впечатление един разговор, който той беше представил в нея. Ще го пренеса тук, за да е ясно за какво става въпрос:
“- Какво си си взел?
- Сирене…
- Наистина ли? От къде?
- Ми от супера, от къде?!?!
- Така ли, не знаех че там има сирене!
Аз силно изненадан от тази констатация показвам сиренето…
- Ама това не е сирене!
- А какво е?!?!? - недоумявам аз.
- Кашкавал!
Насред страната, дето произвежда 1000 вида сирена да заявиш, че единствено бялото саламурено е сирене, а всичко останало - кашкавал… Е това ако не е признак на изключително високо самочувствие - не знам какво е. Къде с покритие, къде без…”
Прочетох този пасаж и се сетих за “комуникационната теория на нацията” на Карл Дойч. Помислих си, че май Панев си е загубил кода. Какво имам предвид? Дойч направил един експеримент. Наблюдавал разговор между един немскоговорящ швейцарец и германец, а след това диалог между същият този немскоговорящ швейцарец и един френскоговорящ швейцарец. Направило му впечатление, че макар да говорят на един и същ език, германецът и швейцарецът, използвайки една и съща дума, си мислят за съвсем различни неща, докато използването на тази дума в разговора с френскоговорящият швейцарец, довела в двамата сънародници до еднакви асоциации. Така че напълно нормално е, когато се срещнат двама българи и единият каже “сирене”, и двамата да се сетят за “бялото саламурено сирене”. Не защото то е по- добро от швейцарското (аз самият лично също дълго време не го харесвах), а защото в техният “културен ареал” това се разбира под “сирене”.
Не знам. Може би Панев е прав, че на някои други места природата е по- красива, отколкото в България. Да, красиви са Алпите, много са красиви, ама са ми чужди и нищо не ми говорят. Нямам “комуникационен код” с тях. Друго си е да се качиш на Снежанка и да изкрещиш “Ебреееееееее” , а от другата страна някой да ти отговори със същият вик, не с “Ой-ла-ри-пи”. И киселото мляко може да е по- добро в Люксембург, ама друго си е, като ти го направи баба. ;-)
“Българите са лоши и простаци”. “Ние сме най- великите”. Писна ми от такива разговори. Аман и от “нихилисти”, аман и от “нарцисисти”. Българите са си българи. Нито добри, нито лоши. Просто българи. Не са с нищо по- добри от другите. Вярно е, че не избираш къде да се родиш, но трябва ли да не цениш и уважаваш това, което си, приемайки и своите недостатъци. Май имаме психологически проблем. Това, че като се напия, обичам да си троша чашата и да пея македонски и родопски песни, лошо ли е? “Простак”, ще кажат мнозина. Чувал съм какви ли не неща за себе си. Че съм “гадняр”, “злопаметен” или че съм “точен пич”, “бетон”. Не ми пука нито за едните, нито за другите. (Хората на чието мнение и съвети държа са една шепа.) Важното е как се чувствам аз. Да живея според принципите си и да ми е добре или както казват някои “да ми е гот”. Ето една интересна случка:
Група балкански индивиди на Октоберфест, предвождани от Миле. (Миле е “последният господар на Балканите”, според някои) Киснат тия “мутри” в едно бирено хале, ама нещо купонът не върви, топло им е, задушават се. Решават, взимат масата и я изнасят пред заведението, където си има малка градинка. Идва келнерката и почва да крещи. Миле съвсем спокойно й казва на своя сладък македонски диалект: “Како ни гледаш сите сме от Македония и България. Тако ни е арно и тако ке биде”. Чудя се защо й го каза на родния си език. Той е завършил в Швейцария с пълно отличие и говори перфектно четири езика, сред които и немски. Още по- изненадващо беше, че келнерката го разбра. Дали не беше от някоя бивша югорепублика, както половината от келнерките в Германия? Не. Германка си беше. Както и да е. Без да се разправя повече, донася следващите халби.
“Ега ти селяните”, вече са казали мнозина. “Може да сме селяни, ама сме рокери”. Така казваше един мой учител. Историята има продължение. Преди няколко години получих писмо от Миле. Пишеше, че пак ходил на Октоберфест, бил в същото заведение, а те му изнесли масата сами, с усмивка.
Винаги съм казвал, че има два вида хора- едните те канят на купон, за да слушаш тяхната музика и да им се възхищаваш, а другите, за да те накарат да се почувстваш добре, пускат твоята музика. Но понякога се налага да подсетиш домакинът какво искаш. Ама за да го направиш, трябва да си наясно кой си и да не се срамуваш от това. Аз съм голям германофил. Много уважавам германците, но въпреки това не мога да кажа, че комуникационният ни код съвпада. Не твърдя, както някои, че те не знаят да се веселят. Просто го правят по различен начин. Когато каня германци, гледам да удовлетворя техните “емоционални нужди”, за да се чувствам добре, гостите ми трябва да се чувстват добре.
“България е кофти държава.” “Тук не можем да бъдем щастливи”. Това е другият рефрен, който господства. Прав е Панев. “Държавата е доставчик на услуги, ако не те удовлетворява, сменяш го”. Не ми пука за държавата. Не я обвинявам за своите проблеми. Ако погледнем “многовековната си история”, ще видим, че повечето време не сме имали държава. Но това не ни е пречело да си бъдем ние. Сега с какво ни пречи? Надживели сме византийците, османците, комунизмът. Ще надживеем и Станишев. А и държавата си я правим ние. “Животът е труден”. Така започва “Изкуството да бъдеш бог”. Трябва да дадеш 12 лева, за да прочетеш това! На мен са ми го обяснили по друг начин. “Всичко в този живот е камшик и плюене на кръв, но ти трябва да градиш, въпреки всички пречки”. “Комуникационен код”, заложен в мен. Не отговарям за държавата. Отговарям за своето участие в "играта", а то е да градя напук на всички.
“Който иска - да се маха!
Ние с тебе ще вървим.
Не е време за уплаха.
С огън нека да горим!”
Понякога се чудя, тия хора не са ли градили? Глупости! Градили са, вероятно много повече от мен. Но май са загубили връзката с изграденото. Не го ценят, могат да му плюят отгоре и да си тръгнат. Поне така си мисля, като ги чета. Може да не съм прав. Кой съм аз, че да казвам какво мислят? Да, но това са моите мисли, породени от техните писания. По- добре ли е в Япония, Тайланд, Сингапур? Виждаме ли реално тези страни или си създаваме някакви химери? Дали хората там не мислят по същият начин за своите държави, по който ние мислим за България?
Май това ни е проблемът. Прекалено много мислим.
Гледах албанците в Косово и Македония. Диви, необуздани, радващи се на животът. Затова осъществяват тази експанзия без “държава”. Навсякъде усещах една дива жажда и радост от живота. Без излишни въпроси. Обичат децата си и ги правят, обичат жените си и ги любят, обичат земята си и я държат. Както каза един познат македонец по време на Стружките вълнения, “декрет за земя и жена няма, или ги обичаш и се грижиш за тях, или ги губиш”. Да живеят варварите!!!! Тяхно е бъдещето!
Ето това ни липсва според мен. Жаждата и радостта от живота. Нито “държавата”, нито “историческото тщеславие” могат да заменят липсата на ташаци.
П>С> Вероятно съм обидил много хора с този текст. Моля да ме извинят. Ако не могат- халал. Не го възприемайте като лично заяждане. Следя блоговете на повечето от вас с интерес и ви уважавам. Но част от моя “комуникационен код” е да казвам каквото мисля. Никога не плюя зад гърба на хората, а винаги казвам каквото мисля, за да не си докарам язва. ;-)
Следващият път ще напиша някои неща и за опиващите се от идентичността си. Ако ги бях включил тук, щеше да стане много дълъг текстът.
П>П>С> Посвещавам този текст на Даниел, Владо и всички други, които се върнаха.
Група ентусиасти решиха да възстановят или по- скоро да създадат пространство за културно и приятелско общуване между граждани на България и Македония без излишно “патриотарство” и фанатизъм. Нещо, от което наистина имаме нужда, така че техните усилия заслужават адмирация. Желая им успех. Могат да разчитат на подкрепа от моя страна.
Ако някой иска да се включи, да отива на форумът >
Невероятен клип. Като го гледам, настръхвам. Жалко, че Патрис Льоконт не се е сетил за тази песен, когато е правил филмът “Момичето на моста”. Не че оригиналната сцена не е въздействаща, но песента на Нина Симон й придава завършеност, улавя духът й- чиста квинтесенция. Предричам бляскаво бъдеще в светът на киното на авторът на клипа. Той е самоук, както и Алмодовар, но известни групи вече го канят да прави техните клипове. Този човек има усет за кино. Гледайте го, защото глупаците от ЮТуБе-то го суспендираха последният път, тъй като “проповядвало насилие”. И тия полудяха... Тази случка може да се повтори. Флай го качи отново по моя молба, така че възползвайте се от случая.
Допълнение: ЮТуБи пак изтриха видеото и аз го качих в ВиБокс7
Всъщност, ако трябва да бъда откровен, това видео ми напомня по странен и перверзен начин за моята връзка, вероятно затова ми въздейства толкова силно. Така че ще го посветя на приятелката си, която е невероятен човек.
Лъвице,
Моля те да ми простиш за всички “ножове”, които съм хвърлил по теб. Никога не бих те наранил умишлено. Често са ми казвали: “Страхотна жена. Как е тръгнала с откачен като теб?” Понякога и аз се чудя. Надявам се, че ти връщам поне частица от щастието, което ти ми даваш.
Твоят винаги “малък” до теб Ворце
P>S> I express my special gratitude to Fly, the author of this spot, who upload the video at my request. You are great, man! Thank you very much.
П>П>С> Абе, аз май започнах да споделям много лични неща на този блог. Смятам да престана.
Не мога да се сдържа и ще се похваля. Умре циганката, дето ме фалеше, та започнах сам. ;-) Завърших семестриално. Остана само да защитя моята “Шипка”, т. е. дипломна теза, и ставам “магьосник”.
“Е, какво толкова?”- ще кажат някои.
Абе и вие ако вземете 42 изпита за три семестъра с резултат 38 шестици, една петица и три четворки, ще се чувствате на седмото небе.
Искам да благодаря на преподавателите си. Мнозинството са страхотни хора и ме научиха на интересни и важни неща. Аз съм много самокритичен и принципно винаги съм недоволен от това, което правя. (Дефект на възпитанието) Така че техните оценки значат много за мен.
П>С> Това не е краят, имам да “избутам” още едно висше, а ми се въртят планове за още една специалност. Майка ми е искала да хвърли пъпът ми в училище или университет и май го е направила. ;-)
Ако кажа, че не се радвам на прибирането на сестрите ни, ще излъжа. Майка ми се разплака. Аз успях да се сдържа. Но ако премълча, че тази радост ми горчи, пак няма да бъда искрен.
На какво се радваме?
На това, че Кадафи постигна всичко желано, като за целта смачка животът на тези жени?
Гледам ги по телевизията и си мисля колко време ще им трябва да се възстановят. Докога ли ще се будят нощем, сънувайки кошмари за Джудейда?
“Трябва да се радваш.”
“Защо?”
“Защото тяхното завръщане е възжеланото, очакваното, както бягството на евреите от Египет.”
Може би. Може би е прав този пореден пророк- просяк.
Да, вероятно, ако нашите дипломати и управляващи си бяха свършили работата навреме, щяхме да загубим всички тези страсти, които изпълваха животът ни 8 години. Ликуй, народе! Всяко поражение – победа! Сръбската максима за Косово поле. Ако сестрите се прибираха в Белград, представям си какво щеше да бъде. Сигурно във въздуха щяха да изстрелят един тон патрони, а улиците щяха да се огласят с вой на клаксони още през нощта, всички щяха да развеят знамената си. А ние... Ние не можем да празнуваме дори пораженията си!
Спомням си два разговора за “нашите медици в Либия”, по време на “възжеланото очакване”.
Разговор 1
“Аз мисля, че те са виновни.”
“Защо?”
“Знаеш ги какви са сестрите. К...”
Сдържам се.
“Аз пък смятам, че са невинни”
“Много си наивен”
“Може. Но аз вярвам в добротата на човека.”
Говори за жените също толкова злобно и завистливо, колкото за съседа си.
Разговор 2
“Оооо, ти си активист. Аз пък не смятам да нося такава лентичка.”
“Твоя воля”
“Хайде, убеди ме. Аз не мисля, че са невинни.”
“Няма да те убеждавам в нищо. Значи смяташ, че те са заразили умишлено 500 деца?”
“Е, не умишлено, но са ползвали мръсни спринцовки. Знаеш какво е и в нашите болници...”
Този път не се сдържах. Но това е друга тема.
Да, това е “народът израилев”, наречен български. Не, не го обвинявам. И аз бях един от тези, които страдаха в телевизионната пустиня и им спускаха “манна” от лентички. Още тогава се чудех, защо трябваше да ни дойдат тези лентички “отгоре”? Защо не си ги изстрадахме сами като евреите?
Да, но евреите преминаха пустинята, водени от Мойсей за 40 години, а ние само си мислехме, че сме в пустиня.
“А в Обетованата земя не влезе никой, роден в робство”
П>С> А май и "поражението" не е българско, а е френско-европейско-катарско.
Или не. Победата е френско-европейско-катарска. А поражението- то си е българско.
Powered by Blogger And Webtalks Templates и леко модифицирано от Jah-Sen и Ворце
