събота, 16 август 2008 г.

Въпроси и отговори

Докато си пиех сутрешното кафе, попаднах на лексикона на Комитата и реших да го попълня. Ето резултата:

Какво е твоето най-ценно притежание и защо?

Спомените ми... И “свободата”. Или по- точно моето разбиране за нея. :)

На моето нощно шкафче винаги има ...

При нормални обстоятелства: мобилен телефон, двата ми пръстена- инсигнии, чист пепелник, кутия цигари и запалка + някакъв допълнителен аксесоар в зависимост от ситуацията- дистанционно, книга...

В хладилника винаги имам ...

Остатъци...:) Понякога е и празен...:) В повечето случаи някакъв алкохол.

Ако някой надзърне в гардероба ми, ще намери ...

Около 60 ризи, още толкова тениски, 20 броя боксерки... :) Понякога в идеален ред, друг път в пълен безпорядък...

И задължително мобилизационни заготовки за път: несесер за тоалетни принадлежности, игли, конци, аптечка- всичко необходимо, за да стегна раницата за 6 минути и да изчезна.;)

Любимият ми спомен от ваканция или почивка е...

Престоят в някой задграничен арест. След първоначалния шок е много забавно. :)

Ако имаш три последни желания, какви са те и защо?

Много тъп въпрос, бате Коста! Ще получиш и тъп отговор...:)

Ако ми кажат, че ми остава седмица живот, ще се напуша като свиня, ще кача на плеъра най- дивата и любима музика, която имам, ще взема най- яките слушалки, които да ми спукат тъпанчетата, ще пусна музиката и ще скоча с парашут от минимум 3000 метра. :) Като парашутът ще бъде само аксесоар.:)

Като правех кариера под пагон, ми откриха онези проблеми с кръвното и не ми позволиха да си направя скоковете. По същата причина избягвам и тревата. Така че ще осъществим забранените удоволствия.:)

Ако умреш и трябва да се върнеш отново на този свят, като какво/кого ще се върнеш и защо?

Ами, мисля, че за мен няма значение... Винаги се радвам на живота, дори на гадните моменти и вероятно ще го правя под всякаква форма...

След кратък размисъл- може би като палав и красив котарак, съжителстващ с някоя красива госпожица. :)

Каква е любимата ти храна на улицата?

Отраснах с милинки, а сега маам като луд фалафели и дюнери! Няма арабска закусвалня в София, дето да не съм бил!

Ако трябва да дадеш съвет на някой по-млад от тебе, съветът е...

Бъди верен на себе си!

На кого се ядосваш най-много?

На скотовете, които вегетират и не ценят живота!

Какво те движи напред?

Инатът ми

Кой малък грях ти носи голямо удоволствие?

А, де...

Според повечето ми познати и приятели притежавам един от смъртните грехове: гордостта!

Мантрата, в която живееш е ...

Чшшш! Не са ебавай!

На този въпрос не мога да намеря и тъп отговор. :)

Качеството, на което се възхищавам у другите е...

Много са! Възхищавам се на личности като цяло, не ги разделям по качества...

Най-важният човек за мен винаги ми казва...

Истината. Или поне неговата “истина”. Гледната му точка към нещата!

Слушаш ли го?

Понякога.

Кой си ти? (отговори само ако искаш)

И аз това се питам, откак се помня: “Кой съм аз?!”:)

Позитивизъм в криза

- Гадно ли ти е?

- Много, но пък от сърце...

П>С>

Звучи почти като дзен... :)

петък, 15 август 2008 г.

Старческа демагогия


- Старите хора трябва да се уважават!

Това твърдение винаги ме е хвърляло в потрес. Разглеждането на старостта като специален клуб, предизвикващ уважение, е абсурдно...

Старостта не е някакво качество, което изграждаме в себе си и ни прави личности. В края на краищата всички остаряваме!

Поставянето на равенство между старост и мъдрост също ми се струва неадекватно. Аз съм живият пример- с годините си оставам все същия глупак.

Уважение в мен предизвикват честността, добротата, професионализмът...

Уважавам хората, които притежават тези качества, независимо дали са стари, или млади.

Боклукът, дали ще бъде стар, или млад, разлика няма, предизвиква само презрение.

И възрастта не може да промени този факт!

четвъртък, 14 август 2008 г.

Замлъкна гласът на Палестина

На 9 август е починал Махмуд Даруиш- най- великият арабски и палестински поет на съвремието...

Претрупан от работа разбрах едва днес...

Не знам какво да кажа...

Нищо не ми идва отвътре...

А и ще бъде пошло!

Той каза всичко чрез стиховете си.

Затова просто ги прочетете...

сряда, 13 август 2008 г.

Лято в града (2)




П>С>
Ама накрая, около 20-ти, ще ви тегля на всички една ..., ще си изключа всички телефони и тем подобни, па ходете ме търсете...

Посланиетооо!!!

- Ама какво е посланието на този скеч?! Аз не го виждам... Нали трябва да кажем нещо на хората!

Не мога да го разбера това отношение!

Кои сме ние?

Следващите пророци?

Поредните политици, размахващи пръст от екрана?

Поредната тъпа политическа сатира?

Винаги трябва да има послание!

На всяка цена...

Ама ако се напъваме все да тръгваме от него, накрая ще е едно голямо осиране!

Стига с този наставнически манталитет, който ни кара да си мислим, че знаем всичко и можем да кажем на другите кое е правилно и как трябва да става!

Ние не сме по- добри от тях!

Също толкова заблудени сме и се лутаме!

Най- важно е чувството!

Нека да тръгнем от него...

Има ли чувство, има и послание!

А не е ли по- важно за един скеч да бъде смешен?

Посланието всеки ще намери сам!

вторник, 12 август 2008 г.

Да се псуваме с любов!





Джиесемът иззвъня. “Оооо, радост моя!”

- Кажи, кучко!

- Къде си бе, нещастник?!

- Насам- натам... Както винаги... Разбра ли, че пътуваш?!

- Да, С. ми каза... Между другото, той ти е бесен! Казал си му да го духа...

- Да, в лицето! За разлика от него, който ме плюе зад гърба... А и не е единствен, напоследък го казах на много хора...

- Не е здравословно да го псуваш...

- Абе, хора, докога ще ви обяснявам, че “да го духаш” не е псувня, а покана за сближаване... А и не ме е страх- много лае, ама малко хапе! Но ако се притесняваш, ще си разплета чорапите...

- “Покана за сближаване”... Ама мен не ме каниш!- смее се

- Ти си зла, ще го отхапеш...

- Напротив, не знаеш колко съм добра...

- Знам! Нали затова заминаваш, ще им духаш и ще ги убедиш да участват в проекта. Но ти си професионалистка, а аз обичам неразкрити аматьорски таланти! С. е роден духач, ама още не го знае. Аз ще му помогна да разкрие таланта си...

- Простак!

- Но такъв ме обичаш...

- Мислиш ли?

- Убеден съм!

П>С>

Всяка трета дума в кварталната градинка е псувня. Псувните заместват много други думи. Важна е интонацията! Понякога псувнята наистина може да бъде обяснение в любов.