Свещените крави

Нали ги знаете тези “свещени крави”? Отглеждат ги в Индия. Но не само там. Навсякъде има свещени крави. Особено в България. Но да започнем историята от самото начало...

Да, в началото тя беше хубава млада кравичка и даваше сладко мляко. Всъщност, това беше една от причините да я сакрализират. Около нея се завъдиха една сюрия пастири, а и почитатели, които постоянно й носеха вкусна трева, фуражни смески, люцерна... Добре, но с времето кравата започна да се подува и затлъстява. Продължаваше да дава същото количество мляко, дори повече, но то вече миришеше на вкиснато. Причината? Май на кравата й липсваше движение. Откакто я обожествиха, пастирите така я обградиха със своите “грижи”, че тя нямаше нужда да се движи. Смятаха, че поддържайки статуквото на кравата, всичко ще бъде наред. Не отчитаха фактът, че с годините на кравата й трябват нова диета и режим. Пастирите на кравата се бяха превърнали благодарение на нея в привилегирована каста. Оправдаваха всяко свое действие с “доброто на кравата”. Ама тя не ставаше по- добре. Почитателите на кравата продължаваха да я хранят и пиеха вкиснато мляко, но не смееха да кажат нищо, защото им беше внушено, че ще стресират кравата, а пък и те се чувстваха значими, тъй като бяха от “братството на свещената крава”. Затова дискутираха нейното състояние под сурдинка. Всъщност, голяма част от почитателите не можеха да различат вкиснатото от прясното мляко, затова се чувстваха щастливи. Пастирите пък си мислеха, че правят всичко необходимо за здравето на свещеното добиче и обявяваха всяка критика към техните грижи за неуважение към кравата. По едно време границата между тревопасното и гледачите му започна да изчезва. Тъй като нямаше дискусия около състоянието на кравата, пазителите й си мислеха, че всичко е наред. Ама и те забелязваха, че кравата нещо линее, та от време на време казваха, че трябва да се направи някаква реформа на режима й, но единственото следствие беше увеличаване на дажбата и почитателите й...

Може още много да се напише за свещените крави, но в задачката се пита:

1. Кои са свещените крави в България?
2. Кои са пастирите?
3. Да не забравяме почитателите
4. Колко зле трябва да стане кравата, за да се предприеме нещо?
   

Допълнителни въпроси с повишена трудност за шестица:

1. Как трябва да се формулират критики за свещената крава, така че да не бъдат възприемани като “оплюване”?

2. Как трябва да се реагира на критики по отношение на свещената крава, дори ако те са злонамерени, така че да се запази достойнството на добичето и да се докаже честността на пастирите?

   Всичко това, разбира се, трябва да стане в рамките на “добрият тон”.

Изоставените деца на България

Най- накрая откраднах малко време, за да гледам този толкова нашумял и оспорван филм на БиБиСи. Да, наистина отношението към тези деца не отговаря на никакви европейски (а и хуманни) стандарти. Шокиращо е. След като гледах филма, дълго време ми беше свито под лъжичката. Да, държавната политика в тази област трябва да се промени. Съгласен съм и подкрепям протестът, информация за който изнесоха Комитата и Патеев, макар че бях възпрепятстван да отида на него. (Една молба- съобразявайте времето на тези протести с фактът, че през делниците хората са ангажирани.) Този аспект- за отношението на държавата и институциите към тези деца- беше вече широко обсъден в “публичното пространство”. Но аз искам да обърна внимание на един друг нюанс, на една друга “нишка”, която се развиваше през цялото “повествование”, а ние май не я забелязваме.

Забелязахте ли, че през тези 9 месеца, когато е сниман този филм, нито веднъж не видяхме родителите да посещават някое от тези деца?

Напротив, майката на Диди (която така и не беше показана) например се опитваше по всякакъв начин да я държи далеч от себе си и своя живот. Възможността да преместят дъщеря й в дом, намиращ се в родният й град, я ужасяваше и тя молеше това да не бъде направено. Май не напразно филмът е кръстен “изоставените деца”.

От тук следват другите два въпроса, които си зададох:

Не са ли тези домове огледало на отношението ни към децата с увреждания?

Какво е отношението на хората в България към тях?

Явно беше, че майката на Диди се срамува и притеснява от нея. Като се замисля, нашите сънародници са доста жестоки. Бил съм свидетел как някои хора “клюкарят” такива деца и родителите им. “Детето им е малоумно, явно им има нещо. Сбъркани са генетически.” Гадното е, че голяма част от родителите на деца с увреждания започват да мислят по този начин, да се терзаят. Започват да възприемат децата си като нещо срамно, което трябва да скрият, да изпратят някъде далече. Срещал съм фаталисти, възприемащи фактът, че детето им се е родило с отклонение като “божие наказание” за нещо си. Разсъжденията на доста хора по този въпрос са на ниво 18- 19 век. Да, тези деца не изглеждат нормално, има нещо сбъркано в тях, не ги разбираме, загрозяват гледката, карат ни да се чувстваме неудобно, напомнят ни, че живота не е само красота, затова дайте да ги сегрегираме в Горно Нанадолнище.

Не искам да съдя никого. Не казвам, че всички се отнасят така към тези деца, но мнозина го правят. Вероятно за доста родители, които истински обичат децата си, е било много трудно решение да ги изпратят в такива домове. Самият аз си задавам въпроса как бих постъпил, ако имам дете с увреждане. И не мога да си отговоря. Грижите за такова дете изискват изключително много време и усилия. Грижил съм се за възрастен болен и макар да не бях сам, беше доста изтощително и понякога изнервящо. Държавата и обществото също не стимулират родителите да задържат такива деца. Вероятно някои родители дават децата си в такива домове, защото смятат, че там ще им осигурят адекватната грижа, която те не могат. А каква грижа получават там, видяхме във филма, а знаехме и преди това, макар да ни се искаше да игнорираме тези факти като щрауси, но пък се намери една англичанка да ни ги навре в лицето.

Реформа в домовете- да. Но реформа в отношението ни също.

Спирам, че ми стана лошо.

И отново за ДС (протест)

Място: Пред северния вход на сградата на Народното Събрание, намираща се на

Площад "Народно Събрание" 2

Времетраене: от 08.45 до 09.45 ч. на 12.10.2007 г. (петък )

Цел:

Чрез протеста искаме да изразим нашето несъгласие с това че:

1. Правителството на Република България нарушава закона, като не предоставя

сграда на Комисията по досиетата на бившата комунистическа тоталитарна

репресивна служба Държавна сигурност, където тези досиета да бъдат предадени

и съхранявани на разположение на комисията. По този начин правителството

ограничава правото на гражданите за достъп до информация и не зачита

резолюция на Европейския Парламент.

2. Правителството на Република България изпраща като посланици в страни

членки на ЕС и като представители на страната в международни организации

бивши агенти на Държавна сигурност, служили в миналото на репресивния апарат

на престъпния тоталитарен комунистически режим.

3. В Народното Събрание се обсъжда законопроект, допускащ бивши агенти на

Държавна сигурност да заемат длъжности в съвременната служба за сигурност, с

което ние категорично не сме съгласни поради това, че в миналото същите са

служили в един престъпен репресивен апарат за убиване и малтретиране на

привържениците на демокрацията в нашата страна.

П>С>За сведение на посрещачите:

Получих съобщението на електронната си поща. Не познавам организаторите.

Ех, правата, правата

Онзи ден бях в едно кафене, което посещавам често. Заведението е вече класика сред някои наши кръгове, но все още е модерно и известно, което привлича доста “заблудени жертви на рекламата”. Но акцент на настоящият текст не е тази проблематика. Като няма с кого да си говоря, докато си пия сутрешното кафе, завързвам “моабет” с бармана, който е симпатяга, и обсъждаме всякакви теми. Така стана и този път. Само дето момчето не беше в настроение. Беше разтревожен, тъй като “Профон” почнали да събират такси за авторски права от заведенията и “почукали” на тяхната врата. Това с “правата” е широкообхватен и наболял въпрос. Съгласни сме, всички трябва да ядат, и изпълнителите също. Ама нещо не се връзва. Това заведение не е дискотека и не прави печалба от музика. Всъщност, една от причините да го харесвам е, че когато отида там и помоля да пуснат някой мой диск, го правят без много разправии. Той, барманът, казваше същото. “Ако съм си купил диск и реша да си го пусна на работа, защо да плащам авторски права?! Виновен ли съм, че работя като барман. А шефът виновен ли е? Това си е чист рекет. Авторските права са включени в цената на диска. Значи съм ги платил веднъж. Все едно да плащам права, ако слушам музика вкъщи. А като пусна радио, пак ли трябва да плащам, нали радиото си плаща за правата. Това си е двойно стригане.” Основателни въпроси. Разбрах, че “Профон” отдавна го мислят това със събирането на такси от всякакви източници, включително и таксиджии. Но както знаем, има големи подозрения, че тази организация не разполага по правилният начин с таксите, които събира. Съдът ги оправда, но подозренията си останаха. Както се случва винаги в нашата мила държава. Не знам кой прав, кой крив, но преди известно време се срещнах с един човек, който работеше точно в сферата на авторските права с гореспоменатата организация, та попитах:

- Добре де, аджеба колко взима един изпълнител от продаден диск?

- Ами между 10 и 20 стотинки.

А аз плащам 10- 12 лева. Струва ми се, че не само “пиратството ограбва”. Ама не искам да хвърлям обвинения, че не съм навътре в нещата.

Както и да е. Мислех да правя купон по случай завършването, ама нямам пари да платя “авторските права” и затова ще го отложа. :) Досега полицията идваше само заради шума, сега да не вземат да ми лепнат обвинение за “пиратство” ;).

Модерни времена

В първият момент не осъзнах защо се спирам. Не беше заради сградата, която разрушаваха. Бях претръпнал от подобни гледки- нали София днес си е една голяма строителна площадка. Всъщност, това, което привлече вниманието ми, беше старецът. Той беше застанал на отсрещният тротоар и наблюдаваше работата на обекта толкова съсредоточено, сякаш на света на съществуваше нищо друго и времето беше спряло, сякаш между него и стенещата под ръцете на работниците постройка се водеше разговор. Затова и спрях до него, за да доловя техният шепот. Старецът се сепна.

- Ще строят търговски център.

Каза го без никаква емоция. Просто ме уведомяваше. Обикновено такава реплика в устата на някой негов набор беше началото на дълга философска пледоария срещу съвремието, младите, политиката, завършваща със заключението “ех, какви времена бяха...”. Но той си замълча. Беше казал достатъчно. Почувствах се длъжен да му кажа нещо, да му отговоря.

- Те сега само това строят- търговски центрове.

Погледна ме с невиждащи очи.

- Тази кооперация е построена от баща ми...

- Хубава сграда- но той май въобще не ме чу.

- Когато я строеше, бях юноша. Седях на същото това място. Наоколо имаше само схлупени кирпичени къщурки, а преди са били царевични ниви, където са пускали кокошките да кълват. Тогава старците се събираха около мене и гледаха как се издигат етажите... Баща ми беше завършил архитектура във Виена. Виждаш ли фасадата? Образец за виенски сецесион. Когато я завърши, седеше като кръпка сред околните къщи. Нова, лъскава, искряща. Хората минаваха и цъкаха с език. После построиха другите къщи и тя се сля с тях. С времето потъмня и вече не я забелязваха...

Докато ми разказваше тези неща, до строителната площадка паркира една нова кола. От нея слезе мъж на около 37 години, облечен в стилен костюм с перфектен възел на вратовръзката. Не беше мутра, по- скоро юпи. Техническият ръководител излезе да го посрещне. Двамата се заговориха.

- Виждаш ли го? Той е началникът. Същият като баща ми. Уверен, върви напред, без да се оглежда. Знае, че сега е неговото време. Времето на търговските центрове. Както баща ми знаеше тогава, че е неговото време- това на кооперациите. Ще я построи- нова, лъскава, с големи прозорци. Хората ще минават и цъкат с език. А после, с времето, тя ще потъмнее, ще престанат да я забелязват. Ще минат години и вероятно един ден той ще седи тук и ще гледа... Ще гледа как я разрушават. Щото времето на търговските центрове ще е отминало... Да, така е...- той трепна, сякаш се пробуди от сън- Аз трябва да вървя, че дъщерята ще ме чака да си взема лекарствата. Ако не се прибера навреме, ще се притесни. Хайде, остани си със здраве, момче.

- Лек ден и на вас.

Седях и гледах как се отдалечава сред падналите листа на кестените, претръпнал, слял се с вечността, проумял светът за себе си.

Един английски историк е казал: “Раждаме се, когато процесите и събитията са започнали и виждаме само техният край. Или виждаме началото на новите, но не и техният край.”

Как да си поискаш?

Висяха на алеята при плажа. Че къде другаде да стоят посред лято? Разпускаха с по бира в ръка, смееха се и демонстрираха загорелите си мускулести тела. Беше забавно да ги наблюдава човек. Приисква ти се да минеш покрай тях и да изкрещиш “га-га”. Ей така- заради майтапа. Естествено, оглеждаха загорелите и добре сложени женски екземпляри, които минаваха покрай тях, подсвиркваха, лензеха се- нали това им беше работата- какво друго да правят. Тъкмо слънцето започна да напича, когато отгоре се появи една женска сюрия- ум да ти зайде- сякаш към плажа се беше насочил каймакът на “Форд Моделс”. Пичовете спряха да се хилят и застинаха като скулптурна композиция- дори техният богат плажен опит беше подложен на изпитание от гледката. Момичетата вече ги подминаваха, когато един от тях успя да си събере отчасти акъла и им подвикна, вероятно без да осъзнава какво казва:

- Абе, мацки, кой ви чука вас бе?

Една от “госпожиците” се обърна, усмихвайки се кокетливо:

- Такива като вас- а след това добави със сериозно изражение- ама знаят как да си поискат!

От цикълa “отлежали августовски размисли, блянове и манджи”

П>С> С благодарност към Омбрето, участник в гореописаните събития.

Тази история е отговор на мой познат, който ме питаше за публикацията “Политически Trainspotting”.

Господа политици,

Като не знаете как да си поискате, не се сърдете, че не ви пускаме.

Протестен опит: “Всеки ден ще е така...”

Първо, публикувам съобщението за новият екопротест:

София

Протест

Днес - Вторник (02.10.07)

от 19:00 пред МОСВ

Протестът е легален!

Ще отброяваме санкциите, които ще плащаме всички ние за нарушенията на европейските закони на Рила!

Отново ще призовем министъра с един подпис на заповедта по чл. 19 от Закона за билогично разнообразие да спести на България милиони евро!

Скоро ще можете да видите и изтеглите заповедта!

След вчерашната среща на представители на кампания "За да остане природа в България!" и гражданска група "Да спасим Иракли" е станало ясно, че Рила и цялата природа в България виси на косъм и няма воля за реални действия от страна на Министерството за нейното опазване!

Ето защо е наложително още днес да покажем, че не сме съгласни, днес, защото всеки ден е важен и багерите работят и в момента, докато четеш това съобщение...

Въпреки санкцията, която Министерството наложи на Кмета на Община Сапарева баня (10 000 лева), багерите не са спрени и продълважат да работят неуморно. Освен това санкция не значи глоба - санкционират се юридически лица, т.е. не Кмета като физическо лице, а институцията "кмет" е глобена, т.е. парите за глобата идват от Общината, от хората, а не от джоба на виновника. Така ще стане и с НАТУРА 2000 санкциите, които ще плащаме всички ние, а на това отгоре ще загубим природата!

Носете си добро настроение, приятели и разум!

Не се поддаваите на провокации!

Източник>

Второ, прави ми впечатление, че тенденцията на блокирането на кръстовища се превърна в практика, дори традиция. Учителите също започнаха да блокират кръстовищата. Вчера при МС, а днес на Ломско, се набих в учителска блокада. Явно вече това е единственият вариант да ти обърнат внимание. Всички се изнервихме и почнахме да се държим като таксиметрови шофьори.

Трето, обръщение към министър- председателят и управляващите:

Станишев,

Маа му стара, писна ми да обясняваш, че за да увеличиш заплатите на учителите, трябва да вземеш пари от лекарите, сестрите и не знам кой си. Лозунгът “Затегнете коланите” от твоята уста звучи цинично. Дай пример! Нали си лидер! Трябва да си солидарен с нацията! Стига само си се оправдавал!

Станишев,

Затегни колана! Предлагам всички депутати от управляващата коалиция, чиито заплати, както знаем, са 1452 лв. да направят фонд, в който да отделят по 250 лв. от възнагражденията си до края на мандата, а министрите по 350 лева. Парите ги дайте на учителите.